Действията на американския президент през последните 72 часа са свързани с дълбоко вкоренените му в съзнанието инстинкти, изглеждат като опит да принуди Киев да капитулира
Не разчитайте на Съединените щати. Днес Америка е капризна и непредсказуема сила, чийто дългогодишен външнополитически курс може да бъде импулсивно променен – от днес за утре, казва известната журналистка
Носителката на „Пулицър" Ан Апълбаум - известен историк и журналистка, е в България. При голям интерес и препълнена зала тя имаше среща с българската публика на тема „Автокрациите: стари и нови", която се проведе вчера, 19 октомври в зала „София“ на Гранд хотел "София" (ул. „Гурко“ 1, София), с водещ на събитието Гергана Паси.
Един от най-авторитетните съвременни познавачи на диктатурите е гост на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в София. Днес, 20 октомври, ще бъде втората публична изява на Ан Апълбаум, която ще изнесе лекция на тема "За Европа в ерата на глобалния популизъм“. Събитието ще се проведе в аулата на СУ "Св. Климент Охридски" от 18:00 часа.
Ан Апълбаум, The Atlantic
През последните 72 часа Доналд Тръмп отхвърли всякакви преструвки, унищожи постигнатото в американската политика през последните две десетилетия и подкопа 18 месеца от усилията на собствената си дипломация. Той премахна санкциите върху вноса на руско дизелово гориво, нарушавайки както буквата, така и духа на закони, които самият той е подписал. Заплаши да спре споделянето на разузнавателна информация с Украйна, освен ако тя не се съгласи да не нанася удари по руски рафинерии – като по този начин изисква от Киев да се откаже от най-ефективното си оръжие, без да иска нищо в замяна от Русия. Той не отправи критика към руските атаки срещу украински електроцентрали или заводи – включително такива, собственост на американски компании. Не изрази и съболезнования за смъртта на украински деца, загинали наскоро при руски бомбардировки.
Той многократно изрече лъжи. Заяви, че Украйна и Русия са постигнали съгласие за „енергийно примирие“ – твърдение, което изненада украинската страна, а самите руснаци незабавно го нарушиха, нанасяйки удар по електроцентрала в Харков само часове по-късно. Обвини Украйна, че блокира преговорите, докато в действителност украинците многократно са предлагали прекратяване на огъня, а Русия нито веднъж не се е съгласила нито на примирие, нито и на каквито и да било смислени преговори.
Той определи демократично избрания президент на Украйна като пречка пред преговорите и го призова да напусне поста си. В петък обаче, преди да вземе тези нови решения, Тръмп проведе поредния дълъг и приятелски телефонен разговор с руския диктатор – човекът, който реално би могъл да сложи край на войната още днес. Всичко, което Владимир Путин трябва да направи, е да заповяда на войниците си да спрат да се бият – и войната ще приключи. Украинците не могат просто да спрат да се бият. Защото, ако го направят, страната им ще бъде завладяна и те ще споделят съдбата на окупираните си територии: убийства на лидери, отвличания на деца, репресии и концентрационни лагери за всички останали.
Ако Тръмп знае това, значи не му пука
Президентът загатна, че целта на новата му политика е да намали цените на горивата за американците. Може би той иска да убеди избирателите, че причината за високите цени е Украйна, а не собствената му война, която по избор започна в Иран. Но това не е достатъчно обяснение или оправдание за подобни драстични действия. Количеството гориво, което Русия би могла да изнесе, е твърде малко, въздействието върху цените – пренебрежимо, а самият наратив – твърде закъснял, за да повлияе на изборните резултати.
Всъщност, това изглежда като нещо съвсем различно: отчаян, последен опит да се принуди Украйна да капитулира и да се спаси руската икономика – вероятно с цел най-накрая да се финализират множеството бизнес сделки, които, както е известно, руснаците са обсъждали с американски преговарящи и други лица от обкръжението на Тръмп. Сред тях са сделки, засягащи газопроводите „Северен поток“, добива на полезни изкопаеми в Арктика, руските активи, замразени в европейски банки, и други.
От началото на втория мандат на Тръмп американските съюзници в Европа и по света се опитват да обяснят на президента какво е значението на войната и каква заплаха представлява Русия за мира и просперитета в Европа, Близкия изток и Африка. Сега изглежда, че те са претърпели неуспех, а Тръмп
е последвал най-дълбоко вкоренените си инстинкти
– да застане на страната на Путин. Какви поуки ще си извлекат те?
Първата и най-очевидна е: не разчитайте на Съединените щати. Днес Америка е капризна и непредсказуема сила, чийто дългогодишен външнополитически курс може да бъде импулсивно променен – от днес за утре. САЩ налагаха санкции на Русия в продължение на много години, а сега, внезапно, по прищявка на президента, това вече не е така. Освен това: във Вашингтон при управлението на Тръмп диктаторите се ползват с по-добро отношение от избраните лидери. Канада е много по-надежден енергиен партньор за САЩ, отколкото Русия, но въпреки това Тръмп не е положил усилия да подобри отношенията с канадското правителство. Сигурността на Европа ще бъде пряко застрашена в случай на колапс или капитулация на Украйна, а въпреки това Тръмп се вслушва в Москва, а не в Берлин или Лондон.
Още един урок: тази администрация се продава. Преди няколко дни „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че в рамките на мирните преговори между САЩ и Русия, активите на руската компания „Лукойл“ може скоро да бъдат придобити от бизнес консорциум. В него участват партньори от Близкия изток на двамата главни преговарящи на Тръмп за Украйна – Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, както и дъщерята на Тръмп, Иванка, и синът на Уиткоф. (Представител на администрацията потвърди пред „Таймс“, че Къшнър и Уиткоф са участвали в обсъжданията относно „Лукойл“, макар да няма доказателства, че те лично ще извлекат полза.)
Предложенията за сделки, засягащи тръбопроводи, полезни изкопаеми и замразени активи, също все още са на масата. Дори нито една от тях да не бъде реализирана, самият факт, че преговарящите от екипа на Тръмп ги обсъждат, дава основание на руския режим да вярва, че може да продължи войната безнаказано.
Въпреки това, демокрациите могат да си сътрудничат и без американския президент. Украйна ще продължи да се бори – и вероятно ще продължи да нанася удари по руски рафинерии – благодарение на своите приятели в Европа и извън нея. Френското разузнаване, германското въоръжение и мащабните пакети с помощи от Скандинавия, Полша и други страни ще бъдат от полза. Всички останали трябва да си направят съответните изводи. През последните няколко години европейците, канадците и демократичните държави в Тихоокеанския регион изграждат по-задълбочени търговски връзки и такива в сферата на сигурността – както помежду си, така и с Индия и Латинска Америка. Сега те получиха още една причина
да направят тези връзки още по-силни
Отношенията между Тръмп и Русия остават напрегнати, значими и твърде странни. В крайна сметка, Тръмп винаги възприема гледната точка на Русия – независимо кой е нейният лидер. Още от първото си посещение в Москва през 1987 г., когато тя все още е част от Съветския съюз, той настойчиво повтаря руската пропаганда и отразява руските възгледи. След завръщането си от това пътуване той публикува реклами на цели страници в три вестника, в които критикува американските съюзи в Европа и Азия. В продължение на близо 40 години той повтаря едно и също. Макар да е променял мнението си по въпроси като абортите и криптовалутите, а в различни периоди е подкрепял различни политически партии, неприязънта му към демократичните съюзници на Америка и предпочитанието му към Русия остават поразително постоянни.
Той продължава да отстоява тези възгледи въпреки позицията на американските военни и разузнавателни служби, както и на мнозинството от гражданите в страната и членовете на Конгреса. Веднага след изказването му относно дизеловото гориво и коментарите му по адрес на Володимир Зеленски, група американски представители и сенатори – от двете основни партии – разкритикуваха сделката и заявиха намерението си да я отменят. По-рано днес генералът от ВВС на САЩ Алексъс Гринкевич – най-високопоставеният американски военен в Европа и главен командващ на НАТО (позиция, която винаги се заема от американец) – отправи
послание към Русия от съвсем различен характер
В изказване на конференция по въпросите на сигурността във Варшава Гринкевич заяви, че всяко нападение срещу НАТО – сценарий, от който мнозина понастоящем искрено се опасяват – ще бъде посрещнато с огромна сила: „Ще спрем атаката и ще им попречим да постигнат целите си, каквито и да са те. Накратко, ще гарантираме, че всяко нападение срещу който и да е съюзник ще се окаже напълно безполезно“. Той загатна, че ще последва масиран ответен удар, насочен срещу „всичко, което подкрепя, поддържа и контролира“ агресивните сили.
Това е тон, който – ако бъде възприет и от Белия дом – би могъл да възпре Русия от разширяване на настоящата ѝ кампания от саботажи и кибератаки в Европа, от продължаване на подкрепата за Иран или от извършване на военни престъпления в Украйна. Настоящият президент обаче категорично отказва да използва подобна реторика и на този етап трябва да приемем, че никога няма да го направи.
Превод: Faktor.bg
Още от Хляб и пасти
Алпенщок в главата
Докато се пързаляме по склона към пропастта, има една последна четвъртита площадка с добре оформени 4 ъгъла, на която можем да стъпим
Дизеловата сделка между САЩ и Русия – спасителният пояс на Тръмп за Путин
Американският президент извади от ръкава си всички руски козове и иска да сложи край на войната, която възприема като своеобразна игра, при условия, много близки до тези на Москва
Апелът към Радев е като апела на Радев към Путин
За да падне "прогресивната власт" трябва да има мощна политическа опозиция, но тези лидери показаха, че не могат да бъдат никаква опозиция