Димитър Попов

И на тези избори президентът Радев, когото най-сетне и негови привърженици открито наричат руски агент за влияние, все още има цялата власт в ръцете си, а парламентарните партии не показват с нищо, че са готови да мобилизират своите избиратели срещу зловредното руско влияние, което Радев персонифицира. 
Напротив: благодарение на проруската президентска власт, партиите в страната се разделиха или на откровено проруски, или на срамежливо - евроатлантически, като вторите дори 

не смеят да се конфронтират

 нито с президента, нито с Русия. От 2 години насам руските агенти са на власт и тази ситуация е рискова среда за евроатлантическото бъдеще на страната. 
Тя може да се промени след изборите на 2 април. Прогнозите показват, че заявените като евроатлантически партии ще бъдат огромно мнозинство в бъдещия парламент. Ако успеят да превъзмогнат страха си от Русия и вътрешните крамоли, те ще могат да направят коалиция за управление, която изключва президента, БСП и Възраждане от всякакво участие във властта, като така 

ще спасят българската държава от лапите на Кремъл 

и ще запазят бъдещето на България като държава от Западния демократичен свят.
Ако обаче не успеят,/защото трудностите пред такава коалиция са огромни/, е възможно и следващият парламент да не изкара повече от няколко месеца, а властта отново да остане в ръцете на  Радев. Ето защо, след изборите на 2 април, като застраховка срещу такъв песимистичен вариант, евроатлантическото мнозинство в парламента трябва да обсъди и приеме 

Закон за лустрация на политици и висши държавни чиновници,

 работещи тайно или явно за Русия. 
Мотивите за приемане на такъв закон са ясни: Русия ни е обявила война – на България, на НАТО, на ЕС, и на целия свободен свят. Тя води и гореща война в Украйна, като заплашва с ракети цяла Европа, включително и нас. По руската доктрина за сигурност ние сме вражеска държава. Следователно е редно  България да предприеме действия за ограничаване на възможностите за вредителство, които вражеска Русия има на българска територия. Това е елементарен инстинкт за държавно самосъхранение, и тъй като парламентът е основна институция, този инстинкт трябва да се задейства именно оттам.
Първата и най-важна мярка в такъв закон е щателна проверка на всички във властта, свързани с Русия по политически, икономически, финансов, шпионски, агентурен, семеен, сексуален или друг начин. За онези от тях, за които се намерят доказателства, че активно сътрудничат на вражеската държава и вредят на българския интерес, трябва да последва забрана за заемане на определени държавни длъжности за дълъг период от време. 
Особено щателни трябва да бъдат проверките сред политиците. В последните години, особено след войната в Украйна, много от тях показват явно или тайно съпричастие с агресора Русия. Русофилството сред политическите партии се превърна в 

епидемия, която руши имунитета на държавата 

и нейния суверенитет. 
При това политиците нямат никакво солидно оправдание за своето поведение. Преди години България беше под властта на Москва, и тогавашните комунисти не смееха да сърдят Русия, защото страната беше силно обвързана и зависима. Тогава 70% от износа и 90% от вноса на България беше със СССР, а всеки опит за политическа независимост от Москва щеше да докара руски окупационни войски в София. 
Днес България е член на НАТО и е напълно защитена от най-мощните армии в света. Това прави напълно невъзможна заплаха за руско военно нахлуване у нас. Като член на ЕС, ние имаме и пълна икономическа независимост от Русия – видя се, че можем и без руски газ, и без руски петрол, и без руско атомно гориво. По независима и защитена от Русия България не е била никога преди! Следователно страхът, че националния ни интерес ще пострада от конфронтация с Русия, е безпредметен страх. 
Той никак не приляга на онези политици, които оправдават своята служба на Москва с български национални интереси. Мотивът за тяхното поведение е съвсем различен - лични зависимости от Кремъл. 
Ясно е, че ако преброим сега тези политици, които са служили или открито, или прикрито на Русия, ще направим толкова дълъг списък, при това с много актуални имена, че самата идея те да бъдат отстранени от властта, може да изглежда абсурдна. Та те ще се окажат мнозинството от българската политическа класа! Трудно е също на такива хора да им се отнемат привилегиите, които демократичната политическа система дава на всички граждани, така че тяхната лустрация няма да е нито лесна, нито бърза работа.
И все пак отнякъде трябва да се започне… Един бъдещ закон за лустрация на руските агенти ще ги освети и ще им отнеме сегашния комфорт необезпокоявано да прокарват руски интереси във властта. 

Сайт със списък на зависимите от Русия 

ще е първа крачка в тази битка срещу вредното руско влияние у нас. Приеме ли такъв закон, със съответната комисия за проверка и осветяване на руските агенти, дори да не състави правителство, следващият парламент ще е изпълнил поне 10% от своя дълг към българския суверенитет. 
Естествено, следващи служебни правителства на Радев ще блокират лустрацията по всякакъв начин, но тогава президентът и неговата военна клика ще бъдат заплашени от импийчмънт заради неизпълнение на парламентарно приет закон и погазване на Конституцията. Още повече, че самият Радев ще е обект на осветяване за руски зависимости… 
С агентите на ДС се провалихме, ако не опитаме да изхвърлим от властта и руските агенти, ще трябва да поставим въпроса ребром: „Що е то независима държава и има ли тя почва у нас?”
Дни преди изборите всички призовават избирателите да гласуват. Е, който иска, ще гласува, който не -не! 
Далеч по-важно е обаче политиците да си опичат ума след изборите, защото дори прословутото българско търпение има край!