Д-р Валентин Янев „Граждански комитет "Западни покрайнини“

В 1878 година руските освободители бяха на път да приключат военната си кампания с безславно оттегляне през Дунава, ако не беше Шипченската епопея, където  нашите опълченци  спират 40 000 корпус на Сюлейман паша насочил се към Плевен за да се съедини с армията на Осман паша. Ако това бе станало войната приключваше с последващи тежки репресии за беззащитното българско население. Но за това няма ни дума, ни вопъл, ни стон в учебниците и историческата литература!
На 14 октомври 1915 година руски крайцери, миноносци и броненосци  под командването на вицеадмирал Новицки обстрелват центъра на Варна. Същевременно няколко руски самолета хвърлят бомби над него. На 13 декември 1916 година руски военни кораби осъществяват артилерийски обстрел и разрушават пристанището и мелницата на град Балчик.
През същата тази 1916 година руските армии Юг нахлуват  в Добруджа и подкрепяни от сръбски и румънски войски тръгват на юг към територията на Царството ни за поредното

 наказателно „освобождение”

 за дето сме се присъединили към военният съюз на Централните Сили. Конницата на генерал Колев разпердушинва мита за непобедимата руска армия и казашката им конница. Цяла Добруджа е освободена, а руските и казашки остатъци са изхвърлени зад река Прут.
На 9 септември 1944 година вече знаем какво стана- „освободиха ни от фашизма.”  Фашизъм без фашисти, без концентрационни лагери, без камери за изгаряне, без еврейски погроми и унищожения, без фашистко участие на Източният фронт.
Виждате 

колко „освобождения” сме преживели от Дядя Ивана
 
Сега на дневен ред са украинците, които изпитват на гърба си руското „освобождение” от фашизма и денацифицирането им. Ще им наложат свой „руски мир”. И  като се започна една борба за мир, та камък върху камък не остана! Не дай Боже и една малка, тактическа атомна бомбичка да не им пуснат над Киев.
Но това историческо бреме натрупано в отношенията ни с със СССР / Русия не вразумява  наши държавни ръководители и политически лидери.
Позорно е поведението на българското президентство: Румен Радев и Илияна Йотова, на водачите на ветропоказателно ориентираните БСП, Възраждане, Български възход, пребоядисалите се ДПС и ГЕРБ.
Всъщност България не е част от общата позиция на Европейският Съюз и НАТО по отношение на войната в Украйна.

България е взела страна в тази война и то на Русия!

Бойко Борисов разчисти пътя за руска агресия построявайки скоростно южната газова тръба-Турски поток за да тече транзитно газ за съюзниците на Русия - Сърбия и Орбанова Унгария. Същевременно  замрази в продължение на десетилетия прокарването на газовата тръба от Гърция с интерконектор при Александруполис. Така не беше допусната диверсификация на източниците на газ. Унижи страната, като при последното си посещение в Русия помоли на колене Путин да приеме, че ние като по-малкия брат сме сгрешили много пред Русия, но тя като по-големия брат трябва да ни прости. Този унизителен епизод  го видяха чрез интернет в целия свят!
Президентът Радев пък заяви на всеослушание че:
1. Няма да позволи влизане на Украйна в НАТО
2. Няма да позволи изпращане на тежко оръжие за Украйна.
В предходните 30 години всички министри на отбраната се постараха да оставят на въоръжение остарелите руски оръжия по суша, въздух и вода за да може поддръжката им да се осъществява в Русия, тоест да наливаме милиони долари на Путин и така косвено да финансираме агресивната му завоевателна политика.
Последното служебно правителство стигна до там да предложи на Газпром преговори за възстановяване доставките на руски газ при условията поставени от тях. Тоест отново да финансираме по този начин Путин във вече започната от него зловеща война в Украйна.
Сега същото това служебно правителство с подкрепата на президентството прави стъпки за продължаващо дългосрочно обвързване с Русия по отношение доставките на свежо ядрено гориво за нашата АЕЦ- Козлодуй. Значи пак 

наливане на пари в портфейла на агресора

Всичко това означава само едно:
 България е взела страна в тази война и то на Русия!
Ако не бяхме страна разположена на такова важно геостратегическо място НАТО и Европейският Съюз отдавна трябваше да ни изхвърлят от организациите си. Най-пресен пример за това е ГКПП „Капитан Андреево”, превърнал се в най-голямата входна врата на външната граница на Европейския Съюз за трансфер на медикаменти, цигари, наркотици, оръжие, а ние се репчим и искаме да влизаме чак в Шенгенската зона. Народът ни в тези случаи има една приказка: „ Те не го пускат в селото, той пита за поповата къща!”
И за последно мисля, че все още имаме някаква възможност да измием срама и позора от челото си.
Трябва да се потърси политическа отговорност о всички безродници стояли в тези съдбоносни времена начело на държавата ни и  скроените в коридорите на ДС измислени партийки.