Димитър Попов

Наблюдавам спешната енергичност на българските политици напоследък и не преставам да се изумявам от тяхната способност да вършат полезни неща само когато някой

 Голям брат им опъне ушите

Както и да е – за последните два месеца свършиха огромна работа в полза на държавата. Споразумяха се за правителство например. И то след като 2 години чертаеха червени линии, кълняха се да режат ръце и крака, ако някой  се здрависа с врага, и не даваха и дума да се издума за коалиция, защото била мръсна дума. 
Вижте ГЕРБ – години отказваха да дадат главата на Иван Гешев и се оправдаваха, че съдебната система е независима от тях и от Борисов лично. После, само за няколко седмици, уволниха светкавично главния прокурор, въпреки всичките задръжки в конституцията, и въпреки досегашните заклинания, че над него бил само Господ. Дори Делян Пеевски отказа да му бъде покровител, а ДПС официално подкрепи уволнението на Гешев с мотива, че те по принцип най-много тачат съдебната реформа. 

ПП година и половина повтарят като сомнамбули, че никога няма да се договорят с ГЕРБ, няма да направят коалиция с тях и ДПС, че Борисов трябва да е в затвора и прочие. Само за седмица сомнамбулизма им изчезна и светкавично се събраха с врага, като съгласуваха с Борисов дори министъра на вътрешните работи, който трябваше да го арестува по някое време.
Абсолютен катарзис преживяха и от Демократична България. След маневрите пред вилата на Доган в Росенец, те внезапно поискаха

 конституционен алъш-вериш с ДПС,

 а самия Пеевски се оказа юридическото светило, което ще им препоръча конституционните промени. И не стига това, ами пак той гласува в парламента за тяхното правителство.
Обрати, обрати…
Сега, след като 2 години оставиха Румен Радев да управлява без парламент и поставиха на риск парламентарната система, демокрацията и геополитическата ориентация на страната, политиците вкупом правят спешен обратен завой. Парламентът заработи на пълни обороти, правителството вече уволнява кадрите на президента – шефката на Гранична полиция, шефовете на НАП и Агенция Митници, шефове в МВР, дори вече обсъждат новите хора в специалните служби. И за ужас на русофилите смениха концепцията на Радев за Украйна. България доброволно и сама се включи в европейския клуб срещу Русия, военния министър обеща спешно боеприпаси за украинската армия, а външният министър най-сетне рязко осъди унизителното поведение на Митрофанова, която горчиво съжалява, че златното за нея време на Радев е отминало.

Дори зад кулисите стана нещо изумително – враждуващите от 2 години олигархични групировки спешно си подали ръка по изборите! Символично, разбира се, като гаранция за бъдещата коалиция, с която те няма да имат нищо общо... Например се говори, че Борисов, с деликатното посредничеството на А. П. – Тр., се е споразумял с А.Д. и Д.П., а после с В.Б., И.П. и Цв. В., за по-сговорчиво поведение на подопечните им политици към ГЕРБ и ДПС. В замяна е предложил главата на Иван Гешев на тепсия. Естествено е при споразумения зад кулисите да има и жертви, това си го знаем отдавна. Предложението е било прието, Гешев вече го няма, новия главен прокурор, когото още не познаваме, сигурно намига към Дубай и Белград.
Та като подредим всички тези спешни събития в последните 2 месеца, трябва да си зададем въпроса - какво се случи, че да направи възможно това 

обръщане на дълбоката държава в правилната посока

Още в началото го обясних просто и наивно с термина „Голям брат”. Сега ще го поясня конкретно – смени се един посланик в София и всичко си дойде на мястото!
Това е теория на конспирацията, вероятно не съм прав, просто предполагам заради анализа, че е възможно в България политиците да „робуват” на посланици. То не може да е вярно, разбира се. Допускам го като теоретично събитие, а и защото не виждам друго напоследък, което да ми обясни спешното групиране по върховете на властта. Но разбира се е възможно всички политици вкупом, изведнъж да са прочели върху парламента, че Съединението прави силата, и да са си казали в един глас: А бе, ние защо не вземем да спасим Родината най-накрая? И това допускам да е станало, естествено.
Иначе, като говорим за посланици, има и друг, несменяем, който, пак теоретично го допускам, някои политици наричат „голямата сестра”. Когато тя кихне, те например спешно излизат по улиците, нападат кина и кафенета, обличат черни ризи в стила на ранните фашистки изстъпления в Германия, и хукват да се снимат в посолството за доказателство, че са изпълнили поръчаното, или по –скоро вече заплатеното. Разбира се, възможно е техните извращения да нямат нищо общо с банкови преводи от Изток. Може би се борят за толкова независима България, че от нея съвсем нищо да не зависи. Но това ще го разберем когато специалните служби се занимаят по обстойно с Копейкин и сие, в момента само конспирираме, така да се каже.

Та на темата – какво ако настоящата коалиция я дължим на някой посланик? Ще кажете – не е голяма изненада! Нашите политици имат естествена склонност да си търсят Голям Батко, който да им даде списък със задачи и да им опъва ухото, докато не ги изпълнят. 
Прави сте. Може и така да се тълкува, обаче дайте да не виним само политиците. Я вижте какво представляваме ние, избирателите, които ги избираме вече пет пъти в последните години!
Поискахме ли ние те да защитават независимостта и суверенитета на държавата? Дадохме ли им мандат да направят редовно правителство? Не, категорично не! Разделихме се на наши и ваши, сбихме се, наплюхме се, вече две години се мерим с камъни едни други и се кълнем във вечна омраза, като две племена, които по- скоро ще унищожат своите, но няма да допуснат чужди в своя периметър.
Е как с такова поведение ще ги задължим да ни управляват в коалиция? 
Нещата са прости - когато на народа не му пука кой ще управлява собствената му държава, ще се намери някой отвън, на когото да му пука. Днешния свят е отворен свят, няма граници, не търпи геополитически вакуум и не търпи държави, обхванати от вътрешни размирици, разделение, омраза и граждански войни. Такива държави ги вземат на ръчно управление отвън. Спомнете си 1997 година – нашите ни обраха до просешка тояга, спасиха ни от МВФ, като им нахлузиха валутен борд и ограничен контрол върху държавните финанси. Та и сега 

вървим по старите пътеки, само че по време на война…

За щастие обаче членуваме в съюзи, които не допускат техен член, в пристъп на безумие, сам да се наниже на вражеския щик. Винаги ще има съюзник, който да го спре навреме, и това е добре, мен ако питате.
В този смисъл ние имаме късмет, че смениха въпросния посланик в София съвсем навреме. И това не е изненада, защото всичките ни ясновидци отдавна твърдят, че сме нация с голям късмет!