Огнян Минчев*

За всеки познавач на несложната българска идеологическа сцена е очевидно, че колегата Валентин Вацев взима активно участие (поне в рамките на бъгарската публичност) в процеса на идеологическа трансформация на елитите на КПСС и на БКП от ортодоксията на марксизма- ленинизма към една нова ортодоксия на - условно формулиран - евразийски консерватизъм. 
Ако съветската идеология критикуваше загниващия капитал от позициите на лява пролетарска алтернатива, броени години по-късно трансформиралите се в държавно-капиталистическа олигархия постсъветски елити минаха отдясно на порочния западен мейнстрийм и си поръчаха 

нова ортодоксия за геополитическата несъвместимост 

между модерна/постмодерна и уникалния традиционализъм на самобитната евразийска цивилизация.
В България преходът от първото към второто неизбежно бе по-многопластов и включваше изискването да се бичува "неадекватния" български стратегически избор на Европа, НАТО и Запада, предвид "цивилизационната предопределеност" на това, което наследниците на победоносния пролетариат считаха и считат за "изконна българска идентичност" - принадлежността към кошарата на Евразия. Но колкото и успешно да бе направен маньовърът - от "пролетарска" атака вляво към геополитическа алтернатива на консервативно дясно срещу прогнилия Запад, все пак остават редица недовършени елементи на идеологическата хегемония на тази нова ортодоксия върху съзнанието на трудещите се. Така например, за остатъчните болшевишки маси в БСП, а - предполагам - и в необятната руска шир, е трудно да разберат защо днес идеолозите на посткомунистическата олигархия се сдружават с Доналд Тръмп (или както гальовно някои го наричат "Дональд Альфредович"), представител на доскоро "най-ретроградните елементи на консервативния империализъм", а атакуват безмилостно тези, които - по-добре или по-зле - играят ролята на американската левица. Защо вече е правилно да се дружи с десните и да се атакуват левите?
Най-общо казано, защото 

левите не са истински леви, а са някакъв фейк

 "Джендъри", глобалисти (глобализмът е лошия наследник на интернационализма, който почина заедно със Съветския съюз), граждани на "гейропа", злодеи като Сорос § Со... Всичко това е информативно, но доста сухо - отвъдно, безотносително към нашия живот. За идеологическата вражда е нужна емоция - истинска, неподправена емоция. Вацев е споделил изключително вярна идея за набавяне на подобна емоция. Всеки представител на "старите леви", който е ходил на партийна школа или поне е учил история на Партията знае, че 

по-голям враг на Партията от империализма е единствено ... троцкизмът

 Интересна е историята на тази вражда между двете кръвожадни фракции на постленинския болшевизъм - сталинизма и троцкизма. Омразата между тях е чудовищна и тя продължава десетилетия след като и двамата лидери, персонифицирали названията отдавна са се преселили в скръбните полета на Хадес. Вацев се е досетил за - може би - продължаващата емоционална валидност на тази вражда, особено сред старите кадри на Партията, и е разработил обяснителна схема за антагонизма между новото евразийство и ... западната, в частност американската левица. Тази левица - твърди Вацев - е троцкистка.
Троцкисти наистина има навсякъде по света като повече или по-малко крайни фракции на лявата политическа периферия. Троцкистите от време на време излизат от маргиналното си битие и набират политическа сила. Най-добрият пример за това са британските троцкисти от Лейбъристката партия, които на два пъти през последните десетилетия доведоха партията до пълна блокада - в началото на 80-те години (след победата на М. Тачър) и през последното десетилетие, начело с Джереми Корбин. Корбин до такава степен размаза лейбъристите, че те не успяха да се възползват от уникалната поредица ослепителни гафове на Консервативната партия от последните години - референдума за Брекзит, целия цирк на Брекзит, последствията и до днес от Брекзит... Но в по-голямата част от света троцкизмът е по-скоро ексцентрична левичарска пародия, отколкото политическа алтернатива.
Американската левица, твърди Вацев е троцкистка. Най-големият жив троцкист на нашето време е Джордж Сорос. Глобалният капитал е прегърнал троцкистката версия на марксизма. Удивително, не ли? Американската левица може да има различни превъплощения - умерени и радикални, но в своето принципно битие тя е 

не троцкистка, а анархистка левица

 Анархизмът е една от основните ценностни и идеологически матрици на американската политика. В Америка анархизмът битува както вляво, така и вдясно. Той е предопределен от идейния генотип на американската идентичност - антиетатизмът. Америка е основана върху презумпцията за минимална държава, за държава, към която трябва да сме подозрителни, да я държим под постоянен контрол и да я свиваме максимално с оглед съхраняването на нашата собствена свобода. Този генотип е естествено възникнал. В огромните пространства на един много слабо населен континент всеки колонист - или малка група от колонисти се справят с предизвикателствата на битието си съвсем сами. Изхранват се, пазят се от разбойнически нападения и от диви зверове (откъдето идва и неразбираемата за европееца Втора поправка на Конституцията). Веднъж годишно идва представител на някаква "федерална държава', който иска пари, данъци. Без да е дал нищо срещу тях - или поне нищо видимо.
Вляво враждебността към държавата се разгръща 

в класическите варианти на анархизма:

 в разказите за репресивната държава, за полицейското насилие, за арогантния милитаризъм на Вашингтон и военнопромишления комплекс, за расовата нетърпимост на белите и силните срещу чернокожите (червенокожите) и слабите. Анархизмът вляво комбинира идеологическия разказ за репресивната държава с разказа за тоталитарното корпоративно господство (Н. Чомски), което е подчинило на произвола си и самите държавни институции, с които брутално злоупотребява. Контролира и злоупотребява с медиите, с общностите, с всяка форма на свобода, с която народът би трябвало да разполага. Символът на това господство е притчата за Матрицата, която манипулира и канализира пътя към несвобода на всеки отделен човек преди той да е осъзнал своя житейски проект. Днес "бягството от матрицата" приема още по-ексцентричните форми на съвременния левичарски анархизъм - третата вълна феминизъм, мултикултурализма, постколониализма и т.н.
Вдясно антиетатизмът се материализира в либертарианството - в анархизма със златна кредитна карта, в анархолиберализма, който искрено се покланя на своя единствен бог - пазара. Свобода има дотолкова, доколкото има свободен пазар. Всяко ограничаване на пазара е покушение срещу свободата. Общественият интерес? Той е пряка сума на всички вектори на реализиран индивидуален пазарен интерес - нищо повече! Тук не е известно за какво служи демокрацията, за какво са необходими институциите. Има ли нещо държавно което не може да бъде приватизирано? Едва ли... Граничният контрол, митниците, сигурността, дори външната политика - всичко може да се концесионира в частни ръце. Държавата е лош стопанин. По принцип.
Но да се върнем на левицата. Нека повторим - американската левица е анархистична. Троцкизмът е конкретно историческо, частично припокриване между болшевизъм, анархизъм и ляв радикализъм, който е малка част от съвременната палитра на радикалната левица в Америка. Въпреки това, той може да свърши тази идеологическа работа, за която се е досетил Валентин Вацев - да съживи, да събуди враждебността, която победилият етатистки тоталитарен сталинизъм създава и подхранва у поколения редови комунисти срещу своя най-близък враг вляво - движението на Лео Троцки. Въпреки, че най-враждебните едно на друго социални и идейни движения обикновено са най-близките помежду си.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.