Димитър Попов

Последният ултиматум преди ротацията, даден от Борисов, трябва да се приеме по-сериозно от всичко друго, което чухме в тези преговори напоследък. Борисов поиска коалиционно споразумение, което да отчита тежестта на партиите според резултата от парламентарните избори, и то да включва всичко – министри, регулатори, държавни назначения. Освен премиера, Борисов ще иска и над половината от правителството. Тонът също е ултимативен – ПП-ДБ получават споразумението на 6 март, ако не го приемат, отиваме на избори. Това послание е много по-сериозна заплаха от всичко, което досега сме чували от Борисов, и означава 

100% промяна в неговото поведение
 
Какво предизвика втвърдяването на Борисов?
Първо – отслабна геополитическият фактор, който стои зад тази управляваща сглобка. 
Миналата година Борисов беше под силен външен натиск да направи евроатлантическо мнозинство в парламента и правителство на всяка цена. Алтернативите за него не бяха много - или предсрочни избори, които щяха да повторят резултата от април, без да решат проблема за властта; или правителство с ДПС и БСП, но тогава целия електорат на ПП-ДБ щеше да стои по улиците и да хвърля домати, а американското посолство щеше да го вкара в списъка „Магнитски”. Приемливата възможност беше коалиция с ПП-ДБ. Тъй като беше твърде слаб и изолиран отвсякъде, Борисов прие унизителни условия –ПП-ДБ да направят свое правителство, а той да им подари депутатите си срещу никакви облаги насреща. Той направи тази стъпка главно под натиска на американското посолство и с перспективата да промени това статукво скоро. 
В последните месеци, заради неразбориите в САЩ, външния натиск върху Борисов силно отслабна. Има вероятност, макар и много малка, Тръмп пак да стане президент, а Байдън е зает изцяло с вътрешните си проблеми и до ноември слабо ще се интересува от България. За американците няма значение кой тук е премиер и кои са министрите, стига външната политика на страната да остане същата и помощта за Украйна да не спира. В това отношение има сигнали, че 

американското посолство в София не е във възторг от сегашното статукво, 

доминирано от ПП-ДБ, и дори от техния военен министър.
Местните избори миналата година също промениха политическата картина в страната. ПП-ДБ се сринаха електорално. При парламентарни избори сега, те ще са трета политическа сила и ще изгубят ореола на „добрите сили”, както и шанса за равноправно споразумение с ГЕРБ.
При тези обстоятелства интересите на Борисов, чисто партийните и личните, диктуват предсрочни избори още тази година. Сегашната унизителна ситуация да подкрепя правителство на ПП-ДБ вече е невъзможна за него. Изгонването на Киро и Асен от правителството пък, както и коалиция с ДПС и БСП в този парламент, също е неприемлива комбинация, защото ще остави в гърба на Борисов опасни и силни врагове като Христо Иванов и американското посолство.
Ето защо искането на Борисов за коалиционно споразумение, е сериозен ултиматум и трябва да се приеме като 

червена линия,

 от която той няма да отстъпи.
Дали ПП-ДБ ще се огънат и ще приемат новите условия?
Обективно погледнато ПП-ДБ нямат интерес от промяна във властта, така че вероятно няма да приемат ултиматума на Борисов. Така поне изглежда на пръв поглед. Обаче аз не съм сигурен, че ще стане така. Има още едно обстоятелство, което рядко се отчита, но е твърде важно за политическата ситуация в сглобката – между ПП и ДБ има сериозно разминаване на интересите.
ПП имат манталитета на корпоративни измамници. В техните среди е прието, че когато партньорът отсреща е слаб и е в криза, ти го притискаш докрай и му вземаш всичко, при това веднага. Миналата година, когато Борисов беше слаб и склонен на всякакви отстъпки, Киро и Асен го изнудиха за собствено тяхно правителство, без да се съобразяват с последиците от такова поведение, което в обществото се приема за несправедливо и предполага в бъдеще реванш на другата страна. 
В корпоративния манталитет обаче има и огледална ситуация – когато ти си слаб и имаш затруднения, онзи отсреща също ще ти вземе всичко. 
В момента в затруднение са Киро и Асен. Техният вятърничав електорат, който сутрин ги хвали, а следобед ги псува, вече ги е изоставил. Разделни социологически проучвания показват, че ПП е малкият партньор в коалицията ПП-ДБ, и то толкова малък, че ако се яви самостоятелно на избори, може да не влезе в парламента. И тъй като сега са слаби, Киро и Асен очакват ГЕРБ да им вземе всичко. Така е прието и това ще се случи след предсрочни избори. Затова ПП ще приемат всякакви ултиматуми, които Борисов им налага – защото точно така се прави в техния бизнес. За тях предсрочните избори ще са самоубийство.
Различна е картината при ДБ обаче. Христо Иванов може и да не приеме ултиматума на ГЕРБ. Една официална коалиция с Борисов сега ще означава същото, каквото стана и в предишната им коалиция през 2015 година –ДБ ще изгуби много избиратели, а Христо Иванов ще излезе от политиката за дълго време. От друга страна предсрочни избори не плашат ДБ кой знае колко. Те имат твърд електорат, който е 8-9% и гарантира, че партията ще я има и в бъдеще. В следващия парламент ГЕРБ, ДПС и ДБ пак може да участват в евроатлантическо правителство.
Проблемът е, че разнопосочните интереси на ПП и ДБ може да доведат до вътрешни конфликти, особено когато им стане ясно, че ултиматумът на Борисов е съвсем сериозен и трябва да избират между коалиция с него сега и избори. 
В тази ситуация 

прогнозите за ротацията са рискови

 Силната позиция на Борисов предполага, че той ще изпълни една от двете вероятности, които го устройват и него, и Пеевски - или да направи ново коалиционно споразумение с ПП-ДБ, в което ГЕРБ да бъде доминираща сила, а ДПС да получи някакъв скрит дял от властта; или да отиде на предсрочни избори, след които ще диктува условията пак на същите играчи. Той лично сигурно предпочита второто – предсрочни избори, но тъй като там риска не е малък, ще държи на първия вариант докрай - коалиционно споразумение, с доминация на ГЕРБ. 
Може ли в тези условия да се запази сегашното правителство, с проста размяна на Денков и Габриел?
Да, можеше, ако миналата година ПП-ДБ бяха направили официална коалиция, с отчитане на всички интереси в нея. Само че тогава Христо Иванов се подведе по корпоративните играчи Киро и Асен, направиха сглобка, и сега ще си носят кръста. Проста ротация вече е невъзможна.
По този повод се сещам за една българска народна приказка, която в ПП със сигурност не знаят, защото смятат фолклора за народни простотии. Глупавият каруцар Киро отишъл на пазар, накупил кокошки, качил ги на каруцата и тръгнал за вкъщи. Хитрата лисица Бойко се чудела как да му вземе кокошките и измислила - да се престори на умряла лисица. Видял го Киро на пътя и си рекъл – ха, умряла лисица, да я кача и нея, хем на Лена кожух ще направя. Лисицата обаче само се преструвала на умряла. Като я качил Киро на каруцата, тя набързо изяла кокошките, взела стоката, а като се върнал в къщи, на Киро жена му го чакала с точилката зад вратата.
Ей такива приказки разказва българският народ от столетия насам, ама кой да ти чете днес народни приказки, я!