В очакване Русия да каже – мя

Христо Слави Рачев

Върху изтляващата българска проницателност се стовариха непосилни за проумяване събития. Руският вулкан, отново изригна в опит да окупира територии, да залее с червена лава една изпреварваща я съседна страна и изпепели всичко живо. Поотделно генерали и дипломати са знаели, 

лудост е това

 Но едноличната власт, за сетен път доказа, че е най-опасната форма за държавно управление. Бункерната самота на властелина е нелечима опасна патология, която винаги ражда безумни идеи. 

Българското население би трябвало да знае какво е окупация от съветски тип. Да помни себе си, как тътреше крака пред мумия поставена в мавзолей. Как ръкопляскаше с мятане на коси погледи пред някакъв селски тарикат. Какво значи по рафтовете на магазините да има изобилие от нямане. Да се досети, че президентска република за един оредял, изостанал народ, е 

крачка към ада

 Русия ни готви точно това, нито ни пита, нито се интересува. Избира кандидати, пъха ги, като патрони бренеке в двуцевка и ги изстрелва, над главите и перата на почетния караул, директно през прозорците и право вътре в президентството. Но нахлуването в Украйна има и неочаквани странични явления. Едно растящо объркване, невежеството с оредели зъби е люшнато и стъписано. Може да са изостанали умствено, но разрушенията в Украйна ги тревожат. Виждат своите блокове и квартири отнесени от бомби, мрак и мръзнещи хора. И 

русофилите са потиснати, 

оредяват, губят нахалството и абсурдността на аргументите си, смълчават се и избягват да разговарят по темата. А платените и фанатизирани “полезни идиоти” стават още по-свирепи. Тъй като са първосигнални, еднокнижни и откровено тъпоумни от Връшка чука до Резово повтарят някакви БеСеПизми и путинизми. Демократичният свят навива постепенно обръчи около врата на руската върхушка, с надежда да посинее и каже - мя. Да затупа по тепиха, предавам се. Това издава и известно неразбиране на холеричната и горделива психика на вождизма. Той ще пожертва целия народ, до последното дете. Там признанието за грешка е моментална смърт. Вождът не греши и да греши той е прав. Тук партийните ни поети от близкото минало, постигнаха забележителни успехи в пълзенето и хълцането... “води ни партийо велика…” Сега Никита Михалков пълзи в Русия и твърди, че западът чипира с ваксини населението. Твърди, че си е ударил ваксина “Спутник”. Много скоро руският генералитет ще узнае как функционира юриспруденцията в Хага. Преди това ще настъпи

 “гонитба” със сатъри из мрачните коридори на Кремъл

 Генералски пагони и кокарди ще излитат, като гълъби от Кремъл, шапки ще се търкалят по Червения площад. Напълно възможно е да видим кадри от поредния пуч. Разгневена руска войска да върти думкащи оръдия, които образуват димни гевреци, зад които се вижда Кремъл. Дъските и мраморът в тоалетните да се издънят внезапно. Ще се появят нови герои, за да се повтори всичко отново. Само за лъжата, че “никой не смята да напада Украйна”, Русия трябваше да бъде изключена от всички международни организации. Притискана от санкции и хронична слабост на икономиката, Русия отговаря с игра на атомна руска рулетка. Как да се оправи светът с това зло, с този впиянчен народ. Твърдят, че е спаднал до 90 милиона. Има ли надежда и щастлив край. От древна Гърция до днес имахме достатъчно време да въдворим вечен мир на планетата, но 
човечеството реши, за да има мир, трябва да се готви за война. Туй то.
Внимание, темата е деликатна. Над нея си блъскат главите академичните общности, както винаги силно политизирани. Дали пък пустата евгеника не определя параболата и скрития потенциал на всеки народ.

 Какъв грандиозен маратон на народите по света. Отзад се влачат умствено недъгавите, мързеливите, властолюбивите, войнстващите. Отпред водещите демокрации. Точно както в нашия клас в 22 софийска гимназия.