Калин Манолов

Хора, подхвърлиха ни кокалче! Втори ден коментираме да бъде ли 24 май национален празник, за да неглижираме другите промени в конституцията, предлагани от (част от) управляващата коалиция. Доказва го максимално високата трибуна, от която това предложение бе направено (в пакет конституционни промени) – в сравнение със „скромната“ промяна на Кодекса на труда, чрез която през май миналата година ГЕРБ лансираха същата идея, а ПП-ДБ се въздържаха или гласуваха против. И от личния ангажимент на премиера с идеята. И от днешния анонс на заместник-прдеседателя на парламента Никола Минчев, че не изключва провеждането на референдум по този повод.
Добре, щом искат да спорим – ще спорим. Вариантът да приемем безкритично предложението, понеже всички партии, готови да променят конституцията, го харесват, сигурно работи за техните членове, активисти и придворни журналисти и анализатори. Повечето от нас обаче не са такива. И този път 

ще трябва да ни чуят

Аз съм човек на словото и духа и нямам съмнение, че 24 май е най-светлият български празник. Но НЕ Е САМО БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК! 24 май е официален празник и в Северна Македония, и църковно-държавен празник в Русия.
В сегашната политическа конюнктура това би трябвало да са достатъчно убедителни аргументи, за да изберем друга дата. Ако не са, и ако работим за вечността, тогава да спазим световната традиция националният ни празник да носи символиката на държавността. Първата опция е национален празник да е денят, в който България обявява своята независимост.
Тоест, 

22 септември

 На тази дата през 1908 България и българите вече са съзрели за мисълта, че националната независимост (от една или друга империя) си има цена. Тя никак не е била ниска – България е трябвало да се откаже от безмитна търговия с Османската империя, да приеме загубата на огромните източни пазари за износа на жито, животни и манифактура. И дори за баснословна сума да откупи част от източните железници.
Предците ни са били готови да платят. Но само с пари. И най-вече за да бъде легитимиран в международен план българският княз.
На 6 септември 1885 бащите им са били готови да платят с кръвта си. През 1895, в своя „Отговор на речта на г. Стоилова“, Стамболов прекрасно откроява значението на Съединението: „Княза царува седем години без благоволението на Русия; Той ще може и още седемдесет години да царува, ако волята на народа му служи като яка основа. Като не мога да призная, че ний сме имали нужда от Русия до сега, считам за престъпление, да тьрсим помирение с Русия, само за да се признае Княза. Ний, Българите, сме обикновено добри домакини; знаем да харчим малко, да правим икономия; кой от нас би дал един вол за един вълк? Така именно бихме постъпили, ако се откажехме от нашата Самостоятелност с непризнат Княз срещу печалба на зависимост с признат Княз! Княза се намира тук заради България, а не България заради Княза!“
Затова 

аз съм за 6 септември

 Без Съединението нямаше да я има Независимостта.
От какво обаче отклонява погледа ни поредният спор за националния празник?
От две фундаментални промени в конституцията, чиито формулировки вчера се оказаха значително смекчени в сравнение с предварителните анонси: вместо да бъдат премахнати, служебните правителства и главният прокурор остават. Само че мандатът на служебните правителства щял да бъде скъсен до месец, а на главния прокурор щяла да бъде отнета възможността методически да надзирава прокурорите.
Решение, достойно за Хашековата „Партия за умерен прогрес в рамките на закона“. Но след Първата световна война Хашек я разпуска, а ако се вярва на пророчествата на мастит главен редактор, ние тепърва ще създаваме българската „Партия за умерен прогрес в рамките на закона“ като „партия на умерените евроскептици“. Тя нямало да бъде нито прекалено обсесивна като „Възраждане“, нито прекалено конформистка като ПП-ДБ, но щяла да „гледа с критично мислене към либералния консенсус, европейските регулации и дори войната в Украйна“.
Конституционни промени като обявените вчера само наливат вода в мелницата на такива все още неродени Петковци. И дават на вече родените – БСП, ИТН, „Възраждане“, поредни поводи да им слагат

 прът в колелата

 Защото нали от ПП-ДБ не се съмняват, че тези три партии ще набучат на копията си Решение № 3 от 10 април 2003 г. по к.д. № 22/2002 г., и ще сезират Конституционния съд с презумпцията, че дори в осакатения си вид предлаганите промени изискват свикване на Велико народно събрание? Като това така или иначе ще се случи, защо „новата коалиция“ се самоограничава? Наистина ли лидерите ѝ мислят, че сезирането на Конституционния съд ще им се размине? Не им подхожда на образованието и претенциите.
А ако не мислят, защо не го сезират те? По-точно – защо не го направиха ПРЕДИ да обявят идеите си? Да, знам, че Конституционният съд вече се е произнасял по темата. Но няма да е прецедент да бъде питан за един и същи казус по различен начин. И в различно време. Конституционният съд е пар екселанс политически орган по начина на съставянето си, и неговите членове прекрасно се ориентират в политическата конюнктура. Ако бъдат попитани както трябва, от когото трябва и когато трябва, те ще отговорят каквото трябва.
Но може би това „прозорче на възможности“ вече е затворено. И новата коалиция по-скоро е доволна от това…
Тогава защо почти сформираното конституционно мнозинство не заработи за свикване на Велико народно събрание? При това с единствената цел да бъде отменена ретроградната институция на Великото народно събрание, която по същество е руска? И каквато институция освен в България, има само в Монголия? Тази идея се търкаля от години в публичното пространство и „политическият елит“ бяга като дявол от тамян от нея. Защо? Защото „ВНС можело да прави всичко, което пожелае“! А обикновеното НС да не би да не може??? А вие, които сте в обикновеното НС, нали ще бъдете и в (последното) Велико НС? При това ще сте почти двойно повече – 400 вместо 240. Повече ли си вярвате в обикновените народни събрания? И 

какво ви пречи в конституционния проект за свикване на ВНС,

 което да закрие ВНС-тата, да впишете задължение избраното 8-мо ВНС да съкрати 160 от 400-те си депутати, и да продължи работа като обикновено 50 НС? Или ви е страх да не би самите вие да не се окажете сред тези 160?
Та така с 24 май. Въпросът не е в националния празник. Въпросът е в националния интерес. И кой му служи. И най-вече – кой го предава.