Калин Манолов

От април 2023 партиите в парламента са зациклили на една дилема, която отново и отново ни връща в началото на „прехода“, започнал преди 35 години. Дилемата е:

 Беров или Попов?

Такова „завръщане в бъдещето“ е най-малкото тъжно. Но е най-сигурното доказателство, че "знатните" комунистически фамилии все още управляват България, и че тя все още е под диктата на Кремъл. Комунизмът не си отиде, комунизмът мимикрира. С нашите активни действия и пасивни бездействия се докарахме дотук. Което е предишното "там". Крадците и некадърниците харесват това. Те не могат да живеят в капитализъм. Затова мечтаят за вечен комунизъм.
И засега постигат мечтата си. Ограбвайки до шушка държавата, крадците-комунисти се превърнаха в пишман-капиталисти. Децата им, образовани в „гнилия Запад“, предимно в розовеещи университети, и/или започнали протежиран бизнес, обикновено с агенти-колеги на родителите им, поеха щафетата. 

С минимални вложения Кремъл вече прави или поддържа цели партии в България. КГБ не праща "съветници" - има достатъчно българи-агенти навсякъде във властта, които по-ефикасно вършат същата работа. Решетников може да си гледа пенсията. 
Когато нарушат руски, предимно енергиен интерес, българските правителства падат. Когато го обслужват, управляват. Справка: ГЕРБ -три мандата, БСП-два мандата, ДПС-един мандат. Сами или в коалиция, чието истинско име е "мафиотска".

Такова беше и така остана в историята правителството на икономическия съветник на тогавашния президент Желю Желев - проф. Любен Беров. „Правителство на мафията“. Съставиха го навръх Нова година – на 30 декември 1992. Уж дойде като продължение на правителството на СДС с премиер Филип Димитров, уж изпълняваше неговата програма, но бе изцяло доминирано от "Мултигруп" на Илия Павлов, който приватизира или утилизира (в смисъл бастиса), цялата българска индустрия воглаве с Кремиковци. Мутрите завладяха държавата. След 10 години, при Симеон, докаран от същите партии, които крепяха Беров, и същия Илия Павлов, завлядаха и съдебната система. Пеевски стъпи на раменете им и сега ни се е качил на главата. 

Беров днес трудно ще мине. Но очевидно се постила за предшественика му Попов. Предимно от ППДБ, но и ГЕРБ-СДС не са далеч от тази формула: "широка коалиция с политическо участие на всички парламентарни сили без тези, които са ни най-антипатични, и с неполитическо консенсусно лице премиер“. Опарили се с Калин Стоянов, ППДБ добавя към формулата и 
„неполитически вътрешен министър“.
 Нищо чудно заради това Борисов все още да се назландисва да разговоря с тях.
Но 

какъв беше кабинетът Попов, който ни (с)готвят

 Той бе съставен навръх Коледа – на 22 декември 1990, в резултат на преговори между парламентарно представените сили в 37-то Народно събрание. Определиха му половин година живот, за да освободи цените на стоките, което перестройчикът Луканов не пожела да направи в двете си предходни правителства. В резултат ни докара „Лукановата зима“ и трябваше "антикомунистическата " Подкрепа дирижирано "да го сваля" . 

В кабинета Попов участваха политически представители на БСП, СДС и БЗНС. ДПС не участваше, но подкрепяше. Непопулярните икономически реформи бяха направени от представителите на СДС. Съответно те понесаха и всички негативи от този първи „кабинет на националното съгласие“ след „падането“ на комунизма. Така ще стане и сега, ако се струпа такъв кабинет – икономическите министри ще са от ППДБ и те ще трябва да покриват бюджетния дефицит, да обуздават инфлацията и да ни вкарват в еврозоната. Познайте с какъв рейтинг ще излязат партиите им от подобно правителство. Особено ако такова  правителство по план работи 1 година, а нищо чудно - и 2. Правителството на Димитър Попов вместо 6, изкара 11 месеца.
Попов "либерализира цените" и парче луканка в центъра на София - където единствено можеше да бъде намерено!- струваше баснословните 110 лева - колкото една заплата. По този повод Попов каза: "За Бога, братя, не купувайте!" И макар да започна либерализация, не стигна до приватизация. Беров и след него Виденов свършиха тази работа след него. Като кучето на нивата.

И сега 

икономиката и финансите са горещият картоф, 

който двете най-големи партии си прехвърлят една на друга. Страхувам се обаче, че времето на тоя джобен тенис отмина. Защото няма(т) нищо в джобовете. И защото след Попов и Беров дойде Виденов. Който сега се нарича Копейкин и е не комунист, а фашист. Разликата е в порядък, не по същество. (Впрочем Пеевски с какво е толкова различен?)

Все пак, има и разлики между 1990 и 2024. Но не са в полза на 2024! Правителството Попов бе хем ширококоалиционно, хем програмно. Ширококоалиционно, защото в него имаше министри на СДС (Иван Костов стана министър на финансите, а Иван Пушкаров – министър на икономиката), БСП и БЗНС. Но имаше и седмина безпартийни министри, включително самият премиер. Програмно, защото стъпваше на Споразумението за гарантиране на мирния преход към демократично общество от 4 януари 1991. Попов работеше от първи си ден по него.

Сега задачата на българските партии е да гарантират не „мирния преход“ а 

мирното ни съжителство

 То е сериозно заплашено от русия и прокситата й у нас - Радев, Копейкин и Пеевски. Ако лидерите на ГЕРБ и ППДБ не искат да слагаме и тях в този кюп, през 2024 трябва да сключат споразумение с конкретиката и ангажиментите на 1991. 
Иначе няма „да избираме между корупционно и русоробско правителство“, а между думокрация и диктатура. И тези, които за седми път си играят на тронове, ще са изиграли ролята на германските либерали и социалдемократи, които легитимираха Хитлер през 1930. 

Добре е да помислят върху това – както лидерите лично, така и тези, които “мислят“ вместо тях.