„Първата задача на мъдрия управител е да назове нещата с пра- вилните имена. Ако нещата са наименувани неправилно, думите загубват своята сила и нищо не може да бъде доведено до успешен край.“ Конфуций

Д-р Мирослав Дърмов, Легсинктън, САЩ

Ако се опитаме да видим мястото на Украйна между Запада и Изтока в историческа перспектива, прави впечатление, че винаги, когато има смяна на управляващата династия в Русия, Украйна променя ориентацията си (или е окупирана)към запада, а в последствие с установяване на нови управляващи, тя се преориентира отново или е реокупирана от изтока. Така е още от смутните времена в Русия, след Брест-Литовския мирен договор, така се случва и след разпадането на Съветския съюз с определени колебания. Днес ставащото в Киев отново е централна новина на световнте медии и отново въпросът къде принадлежи Украйна, към Изтока или Запада, е на дневен ред. Всичко започна с алтернатива Европейския съюз или Митническия съюз, която няма еднозначен отговор за гражданите на Украйна. За югоизточните индустриални райони, отговорът е за сътрудничество с Русия, но в останалата част на страната митът Европейски съюз има своята сила и той доведе десетки хиляди украинци на Майдана. Може би славянска наивност и надежда за изход от безизходицата на управлението на Янукович е в основата на тяхното поведение, но това е реалността. След време, много украинци ще разберат мнението на Ноам Чомски, че Европейският съюз се разширява на Изток и Югоизток в желанието си да върне народите от тези държави в слугинското им положение, което те са имали в 20-те и 30-те години на двадесети век.

Но освен елемента на мечтателното мислене на славяните, случващото се в Украйна е невъзможно да бъде разбрано извън геостратегическото значение на тази държава и интересите на основните играчи в световната политика - САЩ, Русия, Европейския съюз. Вероятно, подобен подход е неудобен за силните на деня, ако се съди по публикациите в доминираните от американската администрации част от световните медии, в това число и българските. Пропагандата обяви случващото се в Киев за мирен граждански протест и това беше истината до момента, когато се появиха паравоенните формирования и финансирането от чужбина, и днес вече определят финала като

Източна пролет

Но ако съвсем не е забравено случващото се от преди година-две в Близкия изток, там също имаше пролет, която завърши с тотална дестабилизация на региона. А колкото до Украйна, през последните 25 години тя винаги е имала значение в геостратегическите планове на САЩ, като елемент в ограничаване възстановяването на Русия след смутното време на Горбачов и Елцин. От друга страна, оценката на Русия и гравитиращите към нея фактори в украинската политика определят събитията като държавен преврат, и това наистина е точна оценка, ако се обърне внимание в дълбочина на случващото се в момента. Властта се взема не в следствие на избори, а чрез диктата на тълпата. Въпрос на личностен избор е, коя от терминологиите ще избере читателят. В цялата история има и трети играч - Европейският съюз. Но интересното е, че както Доналд Ръмсфелд раздели Европа на „нова” и „стара”, в отношението към събитията в Украйна има два подхода. Агресивният, на нова Европа, олицетворявана от Полша, която поради исторически реваншизъм и надежда за влияние е особено радикална в оценките си за случващото се и до голяма степен преповтаря американската риторика. От другата страна е доста по-въздържаната Германия. Впрочем, Германия, също като Полша, има своите исторически амбиции към Украйна, датиращи още от Брест-Литовския мирен договор и създаването на независимата украинска държава от този период. И в тази връзка германската политика спрямо случващото се в Украйна, въпреки че не е креслива като полската или лицемерна като американската, ще има сериозно влияние за бъдещето на тази страна. Както отбелязват анализите, Меркел, със силата на германската икономика и водещо място във формирането на политиката на Европейския съюз, ще разшири влиянието на Германия до предели, които Хитлер не е могъл да постигне със силата на оръжието.

Разбира се, в цялостната геостратегическа палитра от значение е и реакцията на Русия. Изглежда някъде по света някой, който се занимава с намаляване влиянието на Русия, обича олимпиадите. По време на Олимпиадата в Пекин Саакашвили нападна Южна Осетия, което бе явно предизвикателство към руските интереси. Днес, в седмиците на Олимпиадата в Сочи, се развиха събитията в Украйна и те също имат отношение към геостратегическите цели на Русия. Разликата между случилото се по време на тези две олимпиади е, че по времето на пекинската олимпиада Владимир Путин напусна тържествата и се завърна в Москва, за да даде необходимия урок на Саакашвили, а днес той гледа състезанията и заявява, че ще наблюдава развитието на събитията. Поведение, изразяващо слабост или самоувереност? Отговорът ще бъде даден в близките месеци. 

Единствената реакция на Кремъл 

днес е спирането на финансов транш от 2 милиарда долара и въвеждане на митнически режим с Украйна. Действия,които може би се оценяват като достатъчни, особено ако се има в предвид кредитният рейтинг на Украйна е ССС и по-лош не може да бъде.

Извън намесата на геостратегическите играчи, от значение е и какво реално се случва в Украйна. Оценката е, че има намеса от страна на САЩ и страни от Европа. И това е вярно. Майданът, особено в последно време, е финансиран с американски, германски и полски пари, но това не е точния отговор за случващото се. Всяко разузнаване може да използва излезлите да протестират, но то не може да ги изведе на улиците в десетки хиляди. Това направи Янукович, със загробващата страната корупция. По време на неговото управление жизненият стандарт се занижава и единствените, които се облагодетелстват от управлението му, са членовете на неговото семеиство. Това именно породи и недоволството на олигарсите, които го издигнаха на власт. Това обяснява неговата нерешителност в критичния момент и защо неговата партия му отказва подкрепа сега. В момента той е оставен сам на себе си. И югоизточните региони, които гласуваха в негова подкрепа, са в остра нужда от нов политически лидер. Проблемът, който е от значение за бъдещето на Украйна, е реалното разделение на населението на страната и събитията от вчера и днес (23-24 февруари) работят в посока на задълбочаване на това разделение. Законодателната перверзия, с която взелите контрола в Киев се опитват да легализират политиката си, води само до

изостряне на съществуващите противоречия

Отменя се закон, даващ правото на малцинствата да ползват своя език като официален, с което се поставя началото на насилствена украинизация. Предлага се също така забрана на политически партии. Подобни решения ще доведат до допълнително засилване на напрежението и центробежните сили. Те не решават проблемите на Украйна, които по своята същност са икономически. Какво ще се случи в следващите месеци, е наистина доста неясно.

Пропагандите клишета от днес са, че Източната пролет може да разцъфне, само че, както обикновенно се случва, когато пропагандата цели промиване на мозъци, нищо не се казва за това, което ще задоволи геостратегическите играчи и какъв баланс в Украйна ще успокои ситуацията. Че няма да има единствен, еднозначен победител е очевидно, а останалото е само съотношение на сили.