Крум Благов, специално за Faktor.bg

Велизар Енчев започна годината със скандал, като обвини Патриотичния фронт в измяна и безпринципност. Явно с влизането в парламента всяка партия и коалиция се заразява от болестта, водеща до отлюспване на депутати. Сред националистическите формации това е направо епидемия. Да не забравяма, че Валери Симеонов създаде Националния фронт, защото се скара с кумеца си Волен Сидеров. Преди това от „Атака” излязоха със скандали Павел Чернев, Димитър Стоянов, Слави Бинев и още няколко други народни представители, вкл. в Европейския парламент. Ако не беше станало това, една обединена националистическа формация би се превърнала в

най-малко четвърта политическа сила

Дори на последните избори въпреки всички скандали, които намаляват доверието на хората, за Патриотичния фронт и за „Атака” гласуваха общо 388 000 души, а ако се добавят и гласовете за малките партии със същата насоченост като Българския национален съюз на Боян Расате например, привържениците им сигурно щяха да надминат 400 000. На балотажа на президентските избори през 2006 г. Сидеров събра почти 600 000 гласа, повече, отколкото някога е печелило ДПС.

Но личностните дрязги и спорове не са най-големият проблем на националистите. Това е характерно за всички български партии. Много по-съществено препятствие е неумението им да намерят кауза, която да е разбираема и общоприемлива. От падането на Живков вече четвърт век всички те паразитират върху антитурска или антициганска реторика, т. е. насаждат или може би по-скоро експлоатират съществуващата етническа вражда. В известен смисъл те са функция на ДПС и се крепят на противопоставянето срещу него. Изчезне ли партията на Местан, ще изчезнат и те.

Още Отечествената партия на труда, първата националистическа формация, изникна след връщането на мюсюлманските имена в края на 1989 г. и се обяви против това решение. „Атака” влезе в парламента през 2005 г. с антициганска пропаганда. Най-често шумните акции на националистите са срещу джамии, гета, а напоследък срещу бежанците.

Постепенно Сидеров мина крайно вляво, като издигна първо лозунги за национализация, а сега е русофил и най-голям защитник на православието, т. е. мина на религиозна основа. Това напомня позициите на късния Тодор Живков от края на 80-те години на миналия век, който се опита да забрани обрязването. Освен непоследователно това е и глупаво, защото нито всички българи у нас са православни, нито всички православни са българи. Същото важи и за мохамеданите.

Лозунгите „Да си върнем България”, „България на българите” и т. н. звучат архаично през ХХІ век. Ако бях националист, или както те се наричат – патриоти, щях да се огледам за по-широк политически хоризонт. Щях например да се противопоставям на

дискриминацията срещу българите в Англия

и другите страни от ЕС, където има ксенофобия, адресирана специално към нас и към румънците. Парадоксът е, че тъкмо партиите-съюзници на нашите националисти от техния интернационал или както там се нарича, са най-яростните противници на притока на чужденци и в частност на българи. Справка – Найджъл Фараж и неговата Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП). Следователно нашите националисти не могат да разчитат на никаква международна подкрепа. Щом искаш България да е само на българите, би трябвало да оставиш Великобритания на британците, Германия на германците и т. н.

Ако бях патриот в парламента, щях да се противопоставя на монопола на търговските вериги, които са изцяло чуждестранна собственост (забележете – не турска, сирийска или циганска). Но не с празни и неосъществими лозунги като „Купувайте българското”. Потребителят ще си дава парите за качествената стока, независимо откъде идва тя. Щях да предложа промени в Закона за защита на конкуренцията. В Германия например той задължава всички магазини да затварят до един краен час в делничните дни и в събота и да почиват в неделя. Това е мярка да се защитят малките семейни бакалници от търговските вериги, които могат да осигурят при нужда 24 часова работа, за да смажат конкуренцията.

У нас седемдневната им работна седмица не само не е забранена, ами е неприемливо да се говори за нея. В предишния парламент депутатът земеделец Спас Панчев се опита да предложи някакво ограничение. Но веригите имат мощни PR агенции и са големи рекламодатели на медиите. Бързо накараха Панчев да млъкне, а сега той вече не е народен представител. Да се бориш с веригите е трудно и дори опасно. Не е като да пускаш патрули, които да всяват страх в беззащитните бежанци.

Ако бях патриот, щях да заменя чуждестранното участие в електроразпределителните предприятия с държавно. Но

не с фантазии за отнемане на лицензи или национализация, 

които настройват съответните държави срещу България. Спомнете си как реагира правителството в Прага на опита на предишния кабинет Борисов да вземе лиценза на ЧЕЗ. Щях да откупя обратно техните дялове, както направи Виктор Орбан в Унгария. Една от причините за неговата популярност е, че по този начин той намали цената на тока за един мандат с близо 20 процента. Тогава всички ще са доволни, дори инвеститорите, които са се измъкнали. Защото ЧЕЗ е в трудна ситуация – точно преди Нова година затвориха ТЕЦ Варна, а в Чехия са недеволни, че държавната компания е направила необмислени инвестиции в други страни.

Ако бях патриот, нямаше да призовавам към преследване и гонене на бежанците, а щях да предложа точкова система за подбор на имигранти, желаещи да се заселят у нас, както е в Австралия и Канада. Така щях да осигуря приток на млади, образовани и състоятелни хора. Ако бях патриот, щях да прокарам Закон за защита на българския език.

Ако бях патриот… Но явно не съм.