Едвин Сугарев, Svobodata.com

“Със сигурност имаме олигарси, те са достатъчно и дори предостатъчно”. Това заяви по Би Ти Ви вицепремиерът с ресор икономика Томислав Дончев. Той допълни тази констатация с откровението, че всеки ден му идва да извика някой такъв и да му каже да се маха, за да остави икономиката да се развива по естествен начин.

Похвално е вицепремиерът, отговарящ за икономиката, да не обича олигарсите. Не е похвално обаче да премълчава имената им. Тези олигарси не са анонимни – напротив – техните имена са най-често споменаваните от изнервените от съсъществуването с тях българи. Най-често с едно допълнение, което съдържа думата 

“майка”

Похвално е и да настоява за реформи, които да ограничат възможностите им да се разиграват коня, както си искат. Защото те тъкмо това правеха и правят – дори и в момента. Справка: един такъв олигарх, подсъден и натирен в чужбина, за когото българската прокуратура иска екстрадиция, току-що успя да продаде БТК, НУРТС-овете си, както и други свои притежания в България на някакъв мистериозен тип с белгийски произход и руски паспорт – и естествено, благословен от Путин. Успя да случи това не сам, ами заедно с BTV Capital – България, оглавявана от достойни герои на нашето време като Милен Велчев, брат му и Красимир Катев – все люде, които доскоро му крояха шапката – и то именно за да се преборят за БТК.

Има и нещо хубаво в това, че успя, колкото и парадоксално да е. Има – тъй като за всичките тези благинки си точеше зъбите друг един олигарх – Делян Пеевски, който се канеше да строи “Южен поток”, а до момента източваше и продължава да източва “Булгартабак”, като паралено с това покрива (чрез подставени фирми, разбира се) българските градове с Лафки, които ще продават неговите вестници и неговите цигари.

Тези двама олигарси доскоро управляваха България. Чрез един сламен премиер и едни сламени стратегически партньори – тези от БСП, които днес са захвърлени в периферията като спукан балон. Тези двамата управляваха, но и тях ги управляваха – от сараите, от един библиотекарски универитет и от Кремъл. Свършиха си поръченията като кучето на нивата – поради което развдалиха калимерата помежду си – и започнаха мазен пехливанлък на мегдана на държавата. Сметката за това шоу ще се плаща пак от нея – сиреч от нас. Засега е 4,2 милиарда, но знае ли човек.

Затова е добре, като ще се говори за олигарси, да се говори конкретно. И да се знае какво са направили те, както и с чия помощ. В случая това е особено важно, тъй като операцията с кодово наименование “събори банка” беше извършена по инициатива само на един от пехливаните – на Делян Пеевски – но с помощта на основни български институции като БНБ, прокуратурата и тайните служби.

Някога същият Томислав Дончев беше казал, че ако не покажем цялата истина за КТБ, нямаме право да осъдим и един кокошкар (цитирам по памет). Сега и децата знаят какво се е случило в КТБ, знаят, че това е изкуствен фалит, 

знаят кой кого и как е “ударил”,

но нито правителството, нито държавните институции се осмеляват да го кажат гласно и в прав текст.

Ситуацията малко прилича на тази от 1999 г. при управлението на ОДС – когато всички знаеха, че някои видни фигури от управляващия елит са крадливи момчета, но никой не се осмеляваше да го заяви публично и да назове имената им – та се наложи аз, въпреки битността ми на посланик в Индия, да се изтъпаня пред националната телевизия и да ги изброя: Христо Бисеров, Йордан Цонев, Евгений Бакърджиев. Вдигна се вой до небето, Надежда Михайлова (тогава вътрешен министър) бе привикана да дава обяснения, НИС на СДС гласува декларация в защита на невинно оклеветените клети невинни душици – с презумпцията, че не е работа на един посланик да се изказва по такива въпроси.

И накрая какво? Дефиницията ми за крадливите момчета се оказа вярна, две от тях бяха напъдени от ОДС и станаха важни фактори в ДПС, третото пък само напусна – само че междувременно и доверието в синята партия се срути, след като Иван Костов смени три четвърти от министрите си, без да обясни защо –и дори с поемането на гаранции, че никой от тях не бил корумпиран... Можете да видите сега къде е поне един от тях – Богомил Бонев: при Георги Гергов, лидерът на червените в Пловдив, ръководи подарения му от Станишев Пловдивски панаир.

И затова ще си позволя един съвет към Томислав Дончев, пък и към всички, които днес са на власт: не е хубаво да се премълчава. Мълчанието понякога може да е злато, но премълчаването е порок. Когато става дума за олигарси, трябва да се говори конкретно: с имената и с престъпленията, които са извършили срещу България, защото точно за престъпления става дума. Не е редно да се правят сметки от типа на: от този зависят гласовете на партията ДПС, дайте да не клатим лодката.