Задкулисието - новата номенклатура на Прехода

Смяната на модела и началото на реформи зависи от самите нас - българските избиратели

Илиян Василев*

Започнах този анализ с идеята на последния ден на българския парламент, в който той трябва да вземе важни, дори съдбоносни решения относно актуализациятата на бюджета. Новинарската емисия обаче показа за пореден път цялата суетност и абсурдност на политическите терзания на фона на човешката беда. Защото може да се спори до зори дали и доколко трябва да се актуализира бюджетът на здравната каса при неформиран сектор, да се наливат милиарди в банка за да покрие или прикрие нечия политическа заинтересованост или корист.

Но когато хора умират, когато изчезват домове и покъщнина, когато това не е за пръв, а за пореден път и нищо не се променя, тогава и на мен, като на повече хора ми идва да крещя? Ако беше само въпрос до пари, нямаше да се тревожа толкова много. Но тук става дума за системни пороци, които и президент и правителство и партии отказват да назоват. Всеки се бори за своята правда - един за смяна на морала, друг за лустрация, трети за Истината, четвърти за избори - а отговорът е в елементарната 

човешка порядъчност и професионална добросъвестност

От близо петнадесет години ни управляват все по-млади и все по-неопетнени, чисти от зависимости /поне така влизат във властта/ политици, супер експерти - а резултатите са все по-плачевни.

България при служебното правителство има нужда от средства за управление на кризи - всякакви - индуцирани от човек, пазари и природа. Този буфер е необходим за отразяване на възможни извънредни събития и обстоятелства от вътрешен и външен произход именно в периода на служебното правителство. По долу ще се аргументирам.

При отсъствието на парламент е нормално и логично в ролята на допълнителен обществен контрол да влезне нарочно сформиран Обществен съвет към правителството, в който да има изявени авторитети без ярки предизборни ангажименти и партийна оцветеност. Президентът сам по себе си очевидно не е достатъчна гаранция при създавалата се поляризация на мнения и междуинституционално напрежение.

Три месеца, при текущата ситуация, са много време за доста процеси, особено ако дестабилизиращите България сили усетят, че правителството няма ресурс да реагира и е свръхузявимо.

Финансовите буферите за служебното и следващите правителства сами по себе си не са решения. Трябват и политики и реформаторски радикални действия срещу течението за да се промени Системата.

Банките

Изкуственото поддържане на КТБ в увиснало състояние - нито неплатежоспособност, нито ликвидна подкрепа, нито оздравяване е преднамерено действие, нито изплащане на влоговете е рецепта за бедствие и максимални щети за всички страни, ангажирани по случай. Имаше коментар, че БНБ и държавата задържат изкуствено подкрепата, защото трябвал "бекстоп" за финансовата подкрепа - граница на ресурсите, която не трябва да се преминава. Оставам настрана аналогичния въпрос за ПИБ, защото тезата е абсурдна предварително определената граница за намеса, особено когато може да бъде възприета като недостатъчна, може да изостря апетитите на спекулантите. Затова обикновено подкрепата е без условие или в достатъчен обтекаеми и широки граници - за да намали паниката и ограничи тегленето на пари от банката. Иначе условните подкрепи, могат да обезсмислят наливането на ликвидност до степен да се превърне в ирационално упражнение. Избирателната подкрепа на една банка за сметка на друга, само усилва тезата за дискриминационно отношения на БНБ към КТБ към акционерите, но и към вложителите. Най-лошото е, че БНБ не разбират, че терапията на системни рискове е възможна само чрез системни холистични решения.

Неопределеността около КТБ кани следващата криза. Текущите преоценки на кредити и прогнозите за балансовите числа на неоперираща банка няма как да бъдат с положителна тенденция. Свръх фокусираме се върху предварително натоварени с нереалистични надежди одити, които не могат да дадат еднозначен отговор и готови решения, защото текущата оценка на пасиви и активи е "подвижна" във времето цел с нарастващи условности и зависимости извън контрола на банката. Отлагането на решенията ще увеличи загубите, размера на дупката и средствата за докапитализация - изобщо сметката по "спасяването" на банката, като я доведе до степен на абсурдност, което направи неизбежен фалит. Тогава вече и акционерите няма да искат да я спасяват поради алогичността на упражнението. Всичко ще завърши в съда с още по-големи загуби. Това е елементарно за прозрение. Академичен е спорът за разликите в методиките за оценка на кредитния риск, докато той отклонява дискусията от първичността на материалната заинтересованост и последствия. Тъй като наложителната смяна на УС на БНБ е невъзможна трябва да се вкара в ролята на обществен гарант на промяната да влезне новосформиран Експертен Обществен Съвет, избран от утвърдени авторитети , който да допълни "празнината" в доверие и възприятия за балансираност в оценките и подходите. До избора на нов Парламент.

Атаката

За тези, които не са разбрали още : България се намира под координирана атака от вътре и отвън, съчетана с редица негативни фактори като природни бедствия. От една страна са дестабилизирищите ефекти от разпадащия се модел на прехода, в който определени социални, политически и бизнес групи търсят проекция на своето спасение чрез национализация или социализация на своето оцеляване. Такъв е и проблема в банковата сфера, който е функция и пресечна точка на политическата нестабилност и краха на последната надежда на държателите на преходното статукво - наемното правителство на Орешарски. Именно по негово време бяха направени и опити за последни инжекции от държавни поръчки и мега проекти като Южен поток. Негативният фон се сгъстява и от кризата в Украйна и рязкото изостряне на напрежението между Запада и Русия, който възроди стари дилеми и конфликти за цивилизационния избор на България.

Всичко това се съчетава с управленски дефицит на всякакво равнище - защото вместо да търси формулата "най-добрия" за поста, в уравнението се включват всякакви "съображения" които свиват избор и конкуренцията на партийно и политическо равнище.

Разградения двор

Най-трагичното в ситуацията е тоталната импотентност на защитните механизми на държавно и обществено равнище. На практика у нас не работят ефективно нито външното, нито контра разузнаването, които трябва да идентифицират и неутрализират дори видими с просто око рискове. И то на ранен етап, докато терапията е възможна и разходите са ниски.

България на практика е разграден двор. Системата арестува руски дисидент, но остава сляпа за откровени дестабилизаращи действия на руската агентура у нас.

Не работят ключови институции като прокуратура и следствие. Вместо стабилност те излъчват разнопосочие и се превръщат в източник на рискове и заплаха. Те са свръхполитизирани институции, които им пречи да играят своята роля и гарантират обществото срещу външни и вътрешни заплахи. Достатъчно е да споменем аферата Костинброд, която имаше характер на държавен преврат тъй като промени изборните резултати. Недопустима като съдържание беше и атаката срещу КТБ. МВР се занимава с охрана на целесъобразността и укрепване на политическото статукво, а не с ранна диагностика и терапия на престъпността.

България се дестабилизира системно и целенасочено, като в редица отношения прилаганите техники напомнят за дестабилизацията на Украйна. Пикът на атаките тепърва предстои - не се заблуждавайте. Следете Атака и действията на профилирани в обслужване на чужди интереси местни бизнес среди. Националистите "мълчат", значи се прегрупират и подготвят за изпълнение на новите задачи. Те са новите български сепаратисти, след като не успя опита за смяна на посоката на България от европейско към евразийски направление.

Шансовете за успех на дестабилизиращите сили се усилват, защото към техните усилия с прелива ефекта от хронични вътрешни политически и управленски дефицити, които стават все по-очевидни. Все по-видно ще бъде присъствието и на международните "предатори" - спекуланти, които търсят "меки цели" за своите атаки.

Задкулисието - новата номенклатура на Прехода

Основната зона на уязвимост на страната са действията на т.н. задкулисие, което не трябва да бъде етикетирано и обобщено под общ знаменател. Тук влизат всички представители на политическия елит - абонираните за властта, на бизнеса - който зависи изцяло от държавата за да оцелее в пазарна конкуренция - и на държавната администрация, която се съпротивлява срещу всяка реформа и промяна. Тези хора успяха да укрепят своя личен, професионален и обществен статут, непропроционално на вложените от тях усилия, умения и поет риск. Определящият фактор за това бе груповата им принадлежност - към партии, към социални кръгове, неформални структури, - които пренесоха и надградиха бивши зависимости от времето на тоталитаризма. Тази нова свързаност контролира задкулисно избори, назначения, бюджет, държавни поръчки, програми и субсидии. Тези личностни кластъри се обградиха и обслужват от удобни медийни групировки, удобни неправителствени организации, които основават съществуването си върху отсъствието на пазарна или обществена конкуренция. Това бе новата номеклатурата на прехода, която роди новите зависимости - далеч по силни от зависимости от авторитарното време, които не включват новите поколения политици, бизнесмени и държавни чиновници, но определят зависимостите и свързаностите на новото ни развитие.

Този модел беше подхранван и с помощта на устойчива външна свързаност, една от които бе ключова - тази с Русия, въплатени от Енергийния шлем, вноса на енергоресурси, на корпоративни и индивидуални руски инвестиции. Не са безоснователни оценките, че близо най-малко трета от активите в българската икономика се контролират от руски или зависими от Русия бизнес интереси. Част от тях се реализират през европейски или офшорни корпоративни структури. По-голяма част от които са в първите редици на противниците на налагането на санкции срещу Русия и за политика на "бизнес като обичайно" след анексирането на Крим.

В понеделник, Народното Събрание може да реши да актуализира бюджета и да увеличи буфера за управление и реакция при кризи. Особено пред вид на предстоящите опити за дестабилизация на страната отвън.

Но смяната на модела и началото на реформи зависи от самите нас - българските избиратели и от умението ни да разпознаваме "новите пророци".

* Авторът е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г. Коментарът е публикуван в личния му блог.