Райчо Марков*, специално за Faktor.bg

Случаят КТБ е един от симптомите на болестта, от която страда българската парична и банкова система. Останалите прояви на тази болест са ежедневните ни страдания, свързани с безработицата, ниските доходи, липсата на качествено образование, здравеопазване и обществени услуги. Демографската катастрофа също е такъв симптом.

Кражбата в КТБ e стар номер и мисля, че няма да се окаже изолиран случай в банковата ни система днес. Този трик бе използван в периода на първоначалното натрупване (пардон – разграбване) на капитал в България през ранните години на 90-те. Тогава г-н Андрей Луканов създаде първите частни търговски банки, осигурявайки им необезпечени държавни заеми, които те използваха за банков капитал. След това новопоявилите се банкери-“милиционери” отпуснаха кредити към себе си, обърнаха ги в долари и марки и ги изнесоха зад граница, спомагайки по този начин за срива на курса на лева. “Куче влачи рейс, диря няма...” – изпя тогава Володя Стоянов.

Натрупаните през тези години лоши кредити възлязоха на около 40% от БВП на България за 1995 г. Левът се срина до 3000 лв за $1 и тогава чичковците от МВФ ни спасиха, отпускайки доларов заем при едно условие обаче – да въведем валутнен борд, който да ни пази от 

корумпирани политици и да имаме стабилен лев без инфлация

17 години по-късно в България днес имаме стабилен, но кух, лев, тъй като липсва нужната икономическа мощ зад необосновано високата му стойност; дефлация, придружена от симптомите, описани по-горе и....изненада – КОРУПЦИЯ. Паричната система, която въведохме през август 1997 г. не предотврати корупцията, не ни предпази от кражбите и в същото време уби икономиката на страната, а оттам и стандарта на живот на българите.

Но нека се върнем към КТБ. Какво да правим? Трябва ли да я спасяваме или да обезпечим вложителите?

Като един от хората, разпространяващи новото макроикономическо мислене в България, ще споделя виждането ни за решаване на проблема. Трябва да отстраним причините за болестта, а не да губим време със симптомите.

Неотдавна журналистът Григор Лилов озаглави едно от предаванията си “Цунг-цванг” – термин от шахмата, отнасящ се до ситуация, в която играчът няма полезен ход, т.е. всеки следващ ход би влошил положението му. България днес се намира в цунг-цванг. Следователно трябва да спрем да играем настоящата игра и да започнем съвсем нова игра с различна рамка. Не спрем ли сами настоящата игра, ще се окажем победени и жестоко бити.

Паричната система на валутен борд не позволява българската банкова система да разполага със заемодател от последна инстанция, тъй като българското правителство и БНБ не са издатели на българския лев. В настоящата ни парична система КТБ може да бъде спасена единствено чрез нови държавни заеми в евро, които обаче ще влошат ситуацията на всички ни, тъй като ни товарят с нов дълг и лихви. Не си правете илюзии също, че 

частни инвеститори ще купят КТБ и ще я рекапитализират

Ето какво е нужно да сторим, за да отстраним причините на болестта:

Първо, възвъръщаме паричния си суверенитет, като българското правителство става монополен издател на лева при плаващ курс на обмяна. Това ще позволи на БНБ да се превърне в заемодател от последна инстанция, който вече ще може безпроблемно да осигурява постоянна ликвидност в банковата система без необходимост от чужди заеми.

Второ, превъръщаме Българската Народна Банка наистина в народна. Тя става клон на правителството и носи политическа отговорност пред избирателите.

Трето, правителството (БНБ) строго регулира и контролира търговските банки в процеса на заемоотдаването, а не след като кредитите вече са били издадени. На технически език това се нарича контрол на активите, а не на пасивите на банките. С две думи - банките трябва да бъдат държани на къса каишка от правителството (БНБ). В банковото законодателство ще бъде записано какво търговските банки ще имат право да вършат, а всичко останало, което не е упоменато в закона ще се счита за незаконно. А в закона ще напишем, че банките ще могат единствено да отдават кредити на базата на оценката на кредитния риск, ще са задължени да държат отпуснатите кредити на балансия си лист докато бъдат изплатени напълно, без да имат право да ги препродават на трети страни; няма да имат право да приемат финансови активи като обезпечение по издаваните кредити; няма да имат право да притежават други дъщерни дружества и да се занимават с всичко друго, което не е заемоотдаване. Българските търговски банки няма да имат право да издават кредити в чужда валута. Това не е необходимо, а който се нуждае от чужда валута, винаги ще може да си я закупи по текущия курс спрямо лева на международия валутен пазар.

БНБ ще остави основния лихвен процент постоянно =0 и ще гарантира всички депозити в лева независимо от големината на депозита. Това тогава няма да е проблем за нея.

Що се отнася до КТБ, моето виждане е, че тя трябва да бъде затворена, като БНБ изплати гарантираните от сегашния закон депозити до 100 хиляди евро.

Разбира се, горните предложения могат да се изпълнят в действителност, единствено ако бъдат подкрепени политически от българското общество, което обаче е разочаровано и дълбоко обезверено след толкова години на лъжи и мизерия.

Ставайки монополен издател на лева българското правителство ще разполага с всички необходими инструменти за осигуряването и поддържането на макроикономическите условия, нужни на икономиката, за да може да работи при пълен капацитет и без допускане на инфлация. Това обаче е тема за много други статии.

*Райчо Марков е български икономист. Живее в САЩ. Последовател и съидиейник на световно известният финансист проф. Уорън Мозлър, Марков е представител и на Българоамериканска фондация на пълната заетост и ценовата стабилност и Заместник-председател на Движението за пълна заетост и ценова стабилност. Благодарение на неговото съдействие, преди година проф. Уорън Мозлър посети България и изнесе поредица от впечатляващи лекции.