Калин Манолов*, специално за Faktor.bg

Държавата отново се разтресе, е най-често срещаният коментар в медиите и социалните мрежи след второто гласуване на „правосъдните“ конституционни поправки в парламента. Правят го десномислещи хора, често без партийна принадлежност, гравитиращи около Реформаторския блок. Уважаваният не само от мен анализатор на риска Илиян Василев дори обяви 9 декември 2015 г. за първи ден на обратно броене на предсрочни парламентарни избори. По различни причини Красен Станчев също ги очаква.

Нищо особено не се е случило, един неопитен и конфликтен министър подаде оставка. Емоционално го последва спорен партиен лидер Друг ще ги смени и толкоз. Драма няма, предсрочни парламентарни избори - още по-малко. Това пък е тезата на също самоопределящи се като десни, но членове или симпатизанти на ГЕРБ политици и анализатори.

Лявата част на „правителствената гарнитура“ - АБВ и Патриотичният фронт, засега мълчи. Нищо чудно лидерите им - Първанов, Каракачанов, Симеонов и т.н., да се наслаждават на „борбата между градската и селската буржоазия“, ако използвам една забравена от учебниците по история на БКП терминология. Така колегите на Първанов описваха пасивната позиция на комунистите, които през юни 1923 г. безучастно гледаха как Народният сговор сваля земеделците на Стамболийски. Това мълчание може да им изиграе познатата от историята шега – три месеца по-късно да вдигат обречено въстание по заповед от Москва.

Но това си е техен, ляв проблем. Нека се вгледаме вдясно, доколкото такова има и в това правителство, и в българската политика изобщо. На 9 декември 2015 г. се разпадна – ако тази дума е подходяща за блок като Реформаторския, който така и не бе покрит - дясната част от правителствената коалиция. Още по-точно: бяха 

изолирани Радан Кънев и лоялната му част от ДСБ

Тепърва ще видим принадлежи ли Петър Москов към нея. Лоялността на СДС и ДБГ, но... към ГЕРБ, не е под въпрос – Лукарски и Кунева ще останат и дори може да разширят присъствието си във властта. В този смисъл вчерашният фалшив мейл на ДБГ до медиите, че движението напуска правителството, бе наистина жестока шега. Надявам се Меглена Кунева вече да е добре. Ще се отнася до единствения земеделски министър Николай Ненчев, Красимир Каракачанов отдавна точи зъби за поста му. Нищо чудно да го получи - Борисов готви Коледно почистване. Не го вижда само който не иска.

Като например реформаторите. Начинът, по който бяха гласувани конституционните поправки в сряда, може да изглежда изненадващ само на този, които на 7 ноември миналата година широко си е затворил очите, за да не види колко нежелано за ГЕРБ и лично за Борисов бе тяхното участие във властта. Може да се изненада и този, който не забеляза колко изнасилен бе „историческият компромис“ от 27 юли 2015 г. , едва изкарал лятото. Най-изненадани обаче ще са тези, които „не осъзнаха“, че нито един от проблемите, поставен от протестите през 2013 г., не бе решен с т. нар. „съдебна реформа“. Но ако са толкова изненадани, какво правят в политиката, която е пълна с изненади, особено отзад?

„Историческият компромис“ 

се провали с активното действие и бездействие на самия Реформаторски блок, който трябваше политически да представлява “протестърите“ в новата-стара власт. Въпреки това от едногодишното присъствие на блока в управлението имаше смисъл. Благодарение на него дебатът за съдебната реформа се институционализира. Това свали много маски и - може би неочаквано - възкреси забравеното и дори забранено политическо противопоставяне от началото на прехода в България.

Само по себе си това е добра новина. Може обаче много бързо да стане лоша, ако един на друг се противопоставят съюзници и се съюзяват врагове. В момента изглежда, че е точно така, и дори че събитията са били манипулирани, за да стане така. От кого и защо?

Обичайният заподозрян е ДПС

Движението, разбира се, е част, но този път не е в основата на „антиконституционния“ пуч. Или поне не печели най-много от него. Да, ДПС иска да възстанови ролята си на балансьор в българската политика, който му бе гарантиран четвърт век. Или на бацил, ако използваме благозвучния израз на Доган, който през юни 2009 г. каза в Шумен: „ДПС е бацил - където влезе, не излиза. ДПС е конструирана по такъв начин, че за да оцелее като партийна система, трябва да се развива, да се разширява. Философията „бацил“ е фундамент на ДПС, защото няма да има по-силна партия от нас, ако това се осъществи.“

Е, през ноември 2014 г. „това“ не се осъществи. Твърде пресен бе споменът за КОЙ, за да се дразнят избирателите с коалиция с него. След годината, през която движението подкрепи ГЕРБ в няколко ключови гласувания, „това“ вече е възможно. Едва ли открито, но достатъчно ясно. Ако не в това правителство, в следващото. ДПС ще е вътре във всеки парламент. Реформаторите – само в този.

За да бъде обаче възстановен статутът на движението като балансьор, трябва да се възстановят и традиционните полюси: леви-десни, комунисти-антикомунисти, русофили-русофоби, с които започна най-новата политическа история на България. А от това най-много печели ГЕРБ. След пълната маргинализация на БСП на българската политическа сцена останаха само „десни“: консерватори – ГЕРБ, и либерали – центристи, либертарианци, зелени, „протестъри“... Борисов иска да остане само ГЕРБ. Преди осем години той се обяви за десен, защото полуразпадналото се СДС му освободи широка политическа ниша. Но отдавна иска да е Десният. Де факто това може би е вече така. За да стане и де юре, реформаторите трябва да бъдат окончателно маргинализирани, БСП - реанимирана като опонент, а ДПС –като балансьор. И разбитият от Симеон двуполюсен модел да бъде възстановен. Като ГЕРБ +.

Пак казвам - ако не ни бяха такива „полюсите“ и „плюсовете“, това можеше да е добра новина. Една политическа система функционира толкова по-задоволително, колкото повече е в състояние да изрази себе си чрез противоречието между две големи партии. Двупартийният модел е в състояние да предизвика стабилно еднопартийно управление;в този случай коалиционните образувания биха били излишни. Способните да функционират правителства са много по-важна цел, отколкото точното отразяване на спектъра на политическите мнения в представителните тела.

Но с такива „представители“ не вървим към ремонт на системата. Вървим към ремонт на кабинета и ако се наложи – дори към предсрочни парламентарни избори. ГЕРБ от година тика нещата натам. ДПС с готовност помага. Предсрочни избори обаче ще има най-вече ако още една от българските банки наистина е толкова зле, колкото КТБ. Понеже нямам излишни 10 000 лв., няма да ви кажа коя. Надявам се и да не разберете. Но ако се стигне до избори за нов парламент догодина, няма да е заради

принципи и идеология

Ще е заради нежеланието на Борисов да поема отговорност за непопулярни решения. Което автоматично отговаря на въпроса ще направи ли ГЕРБ съдебна или каквато и да е друга реформа. Ще направи, ама друг път.

Ако нещо след 9 декември ще се радикализира, това няма да е Реформаторският блок. Най-много да е дебатът за родното правосъдие – но не благодарение на, а въпреки Реформаторския блок. Блокът ще се разцепи, Радан Кънев или ще овладее ДСБ, или ще се върне в адвокатурата. Новият натиск за съдебна реформа постепенно ще оформи ново, по-принципно и по-широко дясно политическо представителство. То ще бъде съставено от онази част от Реформаторския блок, която държи на своята мисия, плюс новите „протестъри“ срещу стария КОЙ. Ако помечтаем за чудеса преди Коледа, реформаторите на реформаторите ще поискат промяна на Конституцията, която да премахне самото ВНС като начин за приемане на нова Конституция. После ще настояват не само за реформа на съда и прокуратурата. Ще настояват за преосноваване на държавата.

Една нова десница би имала моралното право на това. Тази няма. Сегашните самонаричащи се десни политици не бяха нито разумни, нито почтени, нито справедливи през последните 25 години: нито когато бяха на власт, нито когато са в опозиция; нито когато имаше само в СДС, нито когато се нароиха 20 СДС-та. Защо да вярваме, че ще бъдат сега? Защо да се надяваме, че тепърва ще бъдат морални и честни, ако благодарение и на личните им усилия българската политика фаворизира нечестните? Защо да очакваме, че ще правят истинска дясна политика заедно с други подобни на тях, след като не са я е правили сами? И след като тези „други“ са тези, КОИто са?

Няма основания за подобни очаквания. Реформаторският блок загуби правото да говори за морал в политиката още когато миналата година подписа коалиционно споразумение с партия, чийто лидер не приемаше за премиер, защото бил мутра, и влезе в правителство, в което (бивш?) комунист стана вицепремиер. Така че нека лидерите на реформаторите да не бъдат поне лицемерни, щом не могат да бъдат морални. Разговор за морал в политиката ще се води със сигурност – но не от тях. От десни хора за десни идеи. От две вечери те пак са на улицата. Реформаторите са в кабинетите си.

Не за дълго. Който десен не разбира, че моралът е единствената печеливша дясна политика, прави „исторически компромиси“. Но не остава в историята благодарение на тях. Благодарение на тях изтича в канализацията.

*Калин Манолов е журналист с над 25 години опит в радио, телевизионни и печатни медии. От 2011 г. е автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо“ по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всяка неделя от 10.30 часа. Председател е на УС на Института за свободен капитализъм „Атлас”. Издател е на български език на трудовете на Айн Ранд и други философи на свободата.