Дефицитът на справедливост е много по-голям и страшен от дупката в бюджета, Здравната каса и дори в КТБ.

Крум Благов, специално за Faktor.bg

Драмата с КТБ е пред развръзка и развръзката се нарича фалит. Лошото е там, че той е страшен за вложителите, не за мажоритарния собственик Цветан Василев, за Оманския фонд или за другите акционери. На тях, както изглежда, не им пука, ако се съди по това какво предлагат за оздравяването на банката.

Сещам се за една случка от преди двайсетина години, която ми напомни сегашната ситуация. Скоро след голямата финансова криза през 1996 г. един съботен ден оставях покупките в багажника на колата си на пазара в Ситняково. В това време до мен спря дълъг червен джип, който ми се стори голям като спален вагон. Прозорецът се отвори и шофьорът попита:

- Какво правиш, Круме?

Беше Илия Павлов, чиято Кредитна банка неотдавна беше фалирала. Няколкостотин долара от влога ми останаха завинаги там. А той очевидно беше в прекрасно разположение на духа и в отлична финансова кондиция. Тогава се запитах защо фалиралият милионер се вози в десет пъти по-скъпа кола от моята.

Не трябваше ли да е обратното?

Думата фалит звучи зловещо, като едно от най-страшните неща, които може да се случат на някого. Чели сме за богаташи, включително и банкери, които през Голямата депресия в САЩ облепили с обезценените си акции стените на своите жилища или кабинети, а после скочили през прозореца на небостъргача или се застреляли.

Защо у нас няма такива драми? Нито един от десетките банкери, които през 90-те години завлякоха парите на милиони българи, не попадна в затвора и не рови в кофите за боклук. Напротив, до убийството му Илия Павлов остана фактор не само в икономическия, но и в политическия живот. „Честният частник“ Валентин Моллов, собственик на бившата едноименна банка, продава от името на швейцарска фирма стари спални вагони на БДЖ, при това, ако се вярва на прокуратурата – на цени като за чисто нови. Кредитните милионери не потънаха вдън земя от срам, напротив – бившият журналист Асен Агов и варненският соцлидер Борислав Гуцанов станаха депутати. И тъй нататък – не можем да изброим всички. Те са етично невменяеми.

В България обявяването в несъстоятелност е фарс, а не трагедия за фалиралия. Май и сега ще стане така. Цветан Василев може би няма да бъде вече най-влиятелната личност в България, за каквато го обяви през миналата есен сп. „Форбс“, но няма да бъде и сетен сиромах. Той ще бъде бедняк-милионер, нещо като втора серия на прочутия индийски филм, спечелил „Оскар“.

Василев чрез различни фирми е основен собственик на „Виваком“, „Техномаркет“ и застрахователно дружество „Виктория“, на НУРТС – предприятието, което ретранслира сигнала на радиостанциите и телевизиите, и на още много проспериращи дружества. Докато чака да решат за неговото екстрадиране в България, той

живее в луксозна резиденция в Белград

Има завод в Сърбия и никой не може да посегне на това негово имущество – нито там, нито дори тук. А държавата вместо него ще трябва да осигури два милиарда, за да се платят гарантираните влогове, още толкова ще загубят другите, по-едри вложители.

Сещам се за друг филм с подходящо за случая заглавие – „Недосегаемите“ на Брайън де Палма. Само че там идеята беше точно обратната – че за закона и за данъчните недосегаеми няма. Само че пак ставаше дума за Америка. У нас недосегаеми не само има, ами са известни и са на „ти“ с властта. Спомнете си, че като финансов министър в Тройната коалиция Пламен Орешарски разреши на един от най-богатите българи – Валентин Захариев, получил над 100 милиона лева от продажбата на „Кремиковци“, да разсрочи плащането на данъците си.

В Щатите банкрут могат да обявяват и частни лица. Прочутият писател Ричард Бах, преведен и у нас, след като става милионер от книгите си, е преследван заради неплатени данъци, фалира и се премества с жена си да живее в каравана. Когато спестява отново пари, откупува обратно правата за издаване на творбите си от държавата.

А у нас? Сигурен съм, че и да върнат Василев в България, 

няма да го видим в затвора, нито в каравана

Всъщност възможността банкер или изобщо финансист да лежи в затвора беше осуетена от мнозинството още при управлението на НДСВ. Тогава бяха отменени текстовете, предвиждащи затвор за раздаване на необезпечени кредити. Затова всички дела срещу банкери завършиха безславно за обвинението. Бившият сервитьор, после банкер Христо Александров, известен още като Ицо Салфетката, също като Цветан Василев беше изчезнал. Даже се твърддеше, че е в Латинска Америка. А след няколко години той сам се предаде и се оказа, че се е крил от правосъдието в родния Пловдив. Е, и него накрая го пуснаха да си ходи по живо, по здраво. Затова не се тревожа за Василев. Тоя филм вече сме го гледали.

Има нещо гнило в българското законодателство. Дефицитът на справедливост е много по-голям и по-страшен от бюджетния, от дупката в здравната каса и дори от задълженията на КТБ. Да го запълнят трябва да е най-голямата грижа на следващите управляващи.