Доц. д-р Румен Кънчев, политолог

Дежурната група социолози, политолози и познавачи на всички възможни теми от вътрешната и външната политика на страната вече дадоха своите оценки за току-що отминалите избори. Разбира се как ще се развият събитията оттук нататък предстои да видим.

Доброто на тези избори

е свързано, преди всичко, с катастрофалната загуба на БСП. И колкото и да повтарят днес нейните лидери, че БСП е стара партия, с опит и пр. нещата са вече необратими. БСП няма потенциал да се възтанови. За какъв потенциал става дума? За най-важния за една партия – БСП няма идеологическа идентичност! В продължение на 25 години нейните лидери лъжеха дисциплинирания й електорат, че това е лява партия. Е, голяма част от този електорат разбра тази лъжа. Тоест, главната причина за катастрофата на левицата уви не е в политическите опоненти на БСП, а в собствените редици: излизането на Първанов и АБВ; неимоверните усилия, които лично Станишев и един кръг политически нищожества около него употребиха, за да съсипят идеологически партията; откъсването на ляв електорат под формата на нови формации (Бареков, Дончева и др.). Всички те дръпнаха лесно гласове от БСП, тъй като тя самата отдавна вече няма нито лява идентичност, нито дори претенции за такава. Не може във висшия ръководен орган на една „лява” партия да присъстват 40-50 милионери, а електората на същата партия да е съставен 90% от пенсионери. Този организационно-структурен състав на БСП не може да бъде променен и следователно, деструкцията в ляво ще продължава през следващите години. Идеологическата неадекватност или отсъствието на истинска лява идентичност е главният проблем на левицата (БСП), а не току-що получените изборни резултати.

Второто добро от тези избори е, че в Парламента влизат 8 партии. Какво е посланието на електората към политиците чрез избора на толкова много партии ? Това е отчаян жест на един обезверен и маргинализиран електорат, които вече знае, че големите партии са го лъгали 25 години и, макар и скептично, се хвърля към новите, към малките формации, с оскъдната(!) надежда, че може би поне някои от тях ще се държат по-почтено от старите изпечени тарикати. Тоест, числото осем на електората означава: не вярваме на ГЕРБ, не вярваме на БСП, не вярваме на омесените червено-сини-ердоганово-турски „реформатори” и пр. Който от лидерите на посочените формации си прави илюзии, че го обичат, горчиво се лъже. Не е обич, когато над 50% от електората не желае да гласува!

Кое е доброто на факта, че осем партии влизат в НС. Жестът може да бъде прочетен и като начало на радикалната смяна на старите политически партии, което очевидно не може да стане с едни избори, но началото като че ли е поставено. И ако следващите и по-следващите избори са на интервали от по две-три години, нищо чудно от левицата да остане онова, което днес е останало от СДС, а на тяхно място да се появят нови политически субекти. Пречистването или катарзисът на политическата система ще става бавно, тоест не посредством политически субект, който печели да речем 51% и е тотално извън контрол при управлението. Освен това, „дърпащите конците” задкулисни играчи много по-трудно биха влияли върху политиката чрез малките партии. Затова, е много важно дали малките партии влизащи в 43-о НС ще имат мъдри лидери, които няма да се хвърлят да крадат, а ще следват по-дългосрочна стратегия, която би ги задържала, при почтеност от тяхна страна, на политическата сцена.

Прагматизмът след изборите трябва да състави правителство

Голямо кахърене, много приказки от „политолозите” чухме в изборната нощ. Нямало да може да се състави правителство. Защо да не може? Напротив!

ГЕРБ е длъжен да състави правителство

като търси професионалисти и можещи хора не само в номенклатурната си банка кадри, а далеч извън нея. Пълно е с блестящи българи, отлични професионалсти, почтени хора, натикани в „миша дупка” от олигархията и продължаващото 25 гг. тежко статукво на деморализация на народа и дестабилизация на държавата. Политически майсторлък е ако ГЕРБ съумее да открие тези хора, да им възложи отговорности без глупаво да се пита защо са безпартиини, или защо не са гласували? Така само ще разшири доверието към себе си на следващите избори, които няма да са много далеч.

С кого да състави правителство ГЕРБ, след като не му достигат близо 40 депутатски места за мнозинство? ГЕРБ не бива да съставя правителство с ДПС и Реформаторския блок. Участието на РБ в правителство с ГЕРБ би имало същите последици върху партията, както ДПС. Просто и двете формации ще изиграят Борисов и той трябва да добре знае, че имат необходимия потенциал за това. Освен това, нито една от големите задачи, по които обществото ще съди едно правителство на ГЕРБ, Борисов не може да реши нито с ДПС, нито с РБ. По случая КТБ и двете партии имат сериозни партийни и тежки личностни интереси да не се вдига шум, да няма гласност, да не се обявяват данни за положението и виновните за фалита на банката лица и пр. Проблемът с поскъпването на тока е свързан с безкомпромисни решения по отношение на американските централи, всички знаят, кой сключи договорите с тях, настани ги на българския пазар и им даде шанс не само за големи, но за гарантирани печалби за 20 годишен период напред. Същото се отнася за т.нар. електроцентрали от ВЕИ - няма как политическите елити на посочените две партии да не са заинтересовани по този въпрос нищо да не бъде направено.

Освен това, ако направи правителство с „реформаторите” Борисов трябва да е готов на постоянни скандали и извиване на ръцете. Нека посочим, че ментора на днешните ДСБ - „реформатори” навремето, по ненадминат досега начин, разсипа организационно СДС, разби кадрите му и няма как да не схруска и ГЕРБ, ако такъв шанс му бъде поднесен на тепсия при едно общо правителство. „Лаборантът” ще следва стратегия на плавно, но методично и последователно сриване авторитета на ГЕРБ, независимо дали негови хора ще получат министерски кресла или не. Такъв е манталитетът, такава е играта му и той дори е прав от гледна точка на тясно-политическите интереси на ДСБ. Борисов трябва да е много наивен, ако се хване на такава игра с „тези” „реформатори”. Ако обаче непременно иска да раздели властта с тях, то нека покани компромисно (!) експерти на Кунева и Лукарски (най-добре тях двамата лично) и това ще е предостатъчно. РБ не е проблем като такъв, проблемът е в онзи, който се опитва да дирижира „лабораторно” РБ. ГЕРБ трябва да се отърве от илюзията, че „реформаторите” могат да решават проблеми. Или, че биха могли да спасят евентуално ГЕРБ. Ако нещата не потръгнат нито те, нито който и да е ще иска да носи отговорност. При евентуален неупех всички ще хвърлят отговорността върху ГЕРБ. Тогава от какъв зор ГЕРБ трябва да раздели управлението с тях?

Субектът, от когото може да се очаква относително лоялно партньорство е ПФ, при положение, че лидерите му декларират на Борисов ясна подкрепа за проатлантически и проевропейски курс. Две годишна обща, обявена пред обществото, управленска програма на правителство ГЕРБ - ПФ с декларираната публично парламентарна подкрепа на ДПС в името на един „последователен евроатлантически курс”(Местан) би могло да бъде оптимален, при създадената ситуация, вариант. Разбира се ПФ следва да се откаже от върлия антиамериканизъм на част от лидерите си и да следва разбиране за външната политика на България, съответстващо на международните договори, които страната е подписала с НАТО и ЕС и които е длъжна да изпълнява.

Рисковете и страховете на ГЕРБ

Няма от какво да се страхуват лидерите на ГЕРБ, реалностите са факт и те трябва да играят играта в съответствие с тези именно реалности, тоест да се готвят за нови избори, а не за мушморошки компромиси с цел да изкарат колкото се може по-дълго на власт. Не бива да се превръща в догма и опитът на ЕНП по формирането на т.нар. широки коалиции. Германия, Франция и изобщо страните с по над 150-200 години опит в изграждането на демокрация не могат да бъдат 100% модел за онова, което следва да правят демокрациите с 25 годишен опит. ГЕРБ трябва да формулира ясно 4-5 стратегически приоритета: 1) КТБ; 2) дългосрочните и скъпи договори със „скъпите” електроцентрали; 3) скъпата електроенергия от ВЕИ, която се плаща от цялото общество; 4) „Южен поток” и 5) „Белене”. Нека Борисов оглави правителство, което ще може, при парламентарна подкрепа, да реши тези 5 изключително тежки задачи. В същото време, идеологическият и ПР апарат на партията да отразяват стриктно поведението на останлите 7 партии в парламента, дали саботират или подържат този курс и да посочват на обществото противниците на курса. Ако политикът Б. Борисов реши успешно, тоест, справедливо, с отчитане интересите на преобладаващата част от българското общество и особено на средните и бедните слоеве поне 3 от посочените 5 задачи, ГЕРБ може спокойно да поеме курс към нови избори. Животът на хората в тази страна е съсипан от унизеното чувство за справедливост. Партията, която започне да възстановява справедливостта в обществото ще заслужи по-високо доверие от останалите. Правителство само на ГЕРБ или на ГЕРБ и ПФ при ясни и категорично заявени условия е по-лесно управляемо, неговите приоритети по-лесно могат да бъдат реализирани. Работата с останалите партии и пълното или частично интегриране на някои от тях (ББЦ) около една такава политика е елемент на високо политическо майсторство, за което, междувременно, незаетите с правителството орг. дейци на партията биха могли да се заемат.

Структурата на политическото пространство след изборите

При така създадената на политическото поле ситуация в ляво остава БСП, а крайно в дясно „Атака”. ГЕРБ трябва да стои в центъра като динамично интегрира „близкото ляво”(левия център) и „близкото дясно”(десния център). По своя електорален състав и политически нагласи близко до центъра в ляво са ПФ и ББЦ, а в дясно, близко до центъра е част от РБ. Останалите играчи трябва да си потърсят отново места. Ако тази конфигурация се запази достатъчно дълго време, тя ще постави началото на сериозни промени в ДПС, като постепенно го измести от центъра и редуцира ключовата му роля на балансьор в досегашните парламенти. Тази структура е несиметрична, симетрията ще се появи на по-късен етап, когато пространството бъде балансирано отново чрез предсрочни избори и още веднъж.