Христо Марков

Последните дни се наслушахме на напоителни излияния от страна на Йордан Цонев как нито той, нито ДПС имали нещо общо с мега-далаверата КТБ и Цветан Василев. Очевидно партийните му началници в ДПС го бяха трансформирали на говорител за невинността на партията и лично на Делян Пеевски, който също си е върнал всичко до стотинка на банката-пирамида. Самият Цонев е член на комисията, която разследва КТБ и собственика и, което му дава правото да се произнася като особено информиран и да предлага „възмездие и спасение” за престъпника Василев.

Да, сигурно е така, но пък Цонев? Айде, моля. Той е типичният продукт на родната политическа система, за която прехвърлянето от партия в партия, съгласно личните интереси е правило и стил. 

Номад от класическия модел на новобогаташите

Ранното СДС е ракетата носител, с която момчето от село Карапелит нахлува в политиката и става гъвкавия играч, който винаги оцелява. Преди 1990 г. Йордан Цонев има авторитетната позиция на крупие в социалистическа България. Длъжност, от която се печели добре и задължително е обвързана с тайните служби. Работи в бургаския хотел „България” и казиното в Слънчев бряг. Спасител от тези години разказва: „Ментата ни обменяше боновете, които получавахме от полякини и чехкини срещу долари. Печелеше по 20 цента на 1 долар, но бяхме доволни, защото той се ползваше със закрилата на милицията и всичко минаваше гладко и мирно. Беше много находчив и умееше да върти далаверата.” С падането на комунизма идва времето на политическите въртели, за които го могат, а Цонев ги умее и още как. Става активист на СДС в Бургас и се пласира за общински съветник. Разбира се, оглавява бюджетната комисия в общинския съвет. В този период е особено близък на ирационалния Филип Димитров. От 1991 г. до 1995 г. в бургаските структури на коалицията навлизат организирано мутри, проститутки и всякакви странни субекти. Данчо Ментата става член на Нова социалдемократическа партия (спомнете си, че имаше такава с шеф Васил Михайлов-Нубията). Същата организация се ползва смело за навлизането в СДС на „добре облечените бизнесмени”. Така например, неин председател на местно ниво по едно време става печално известния Мечката - шеф на Първа частна милиция. С неговото убийство се прекратява временно наплива към малката партия, но Цонев остава фактор в местната политика. Особено се сближава с Марио Тагарински и смело щурмува софийските висини в политиката. Кандидатира се за народен представител от СДС за изборите през 1994 г., но е отрязан от … Христо Бисеров.

Синият политик Иван Сотиров си спомня: „Данчо Цонев бе много активен като кандидат за депутат. Ползваше за това Марио Тагарински. При един разговор с Бисеров му подхвърлих за кандидатурата от Бургас, а той с характерната си лукава усмивка каза: „Няма да позволя на това ченге да стане депутат”. Доказателства не посочи.” Бисеров си „свършва” работата и Цонев е отсвирен за 37 Народно събрание, но пък смело се впуска в големия бизнес. Към продажбата на пици и кока-кола прибавя и верига от чейнджбюра в Бургаско. 

Съдружниците и партньорите му са от тъмната страна на бизнеса, 

но това не го притеснява и се кандидатира за областен председател на СДС в Бургаско и през 1996 г. става такъв. По това време прави и големия си удар – купува на ниски цени земя и веднага я продава почти 100 пъти по-скъпо на „Шел” за бензиностанции. С този бек-граунд пътят му към 38 Народно събрание е широко отворен. Вече е в особено близки отношения с новия лидер Иван Костов и всесилния секретар Христо Бисеров. Парламентарният му стаж започва с летящ старт – шеф е на бюджетната комисия. Медиите го обвиняват, че не е плащал данъци с години, а той размахва данъчна декларация за платени 11 млн. лв. В същото време не зарязва партийната си кариера като масово навлизат в бургаските структури старите му другари от сенчестата страна на бизнеса.

Нека дадем думата пак на Иван Сотиров: „Един ден дойдоха при нас тревожни сигнали за масово навлизане в структурите на СДС в Бургас на проститутки и мутри, които манипулират събранията и прокарват точно определени решения. Казах това на Иван Костов, а той пренебрежително ме погледна и ми каза: „Е, вие какво искате? Ние сме народна партия и при нас може да членуват всякакви хора.” Останах като гръмнат, но кариерата на Цонев продължи устремно в СДС.” Цонев става член на Националния изпълнителен съвет на СДС на 11 конференция (26 февруари 2000 г.), но недоволството на сините от цялата страна се увеличава и скоро заедно с Христо Бисеров са изключени с обвинения за клиентелизъм и корупция. При изключването му негови привърженици и врагове в Бургас си спретнаха здрав бой.

През 2001 г. Ментата прави опит да се увърти около НДСВ и успява на местно ниво, но не му стигат сили да се доближи достатъчно близко до Симеон Втори. По това време се сближава с групировка около морето, контролирана от бившия депутат от БСП Красимир Премянов. Другата му амбиция се осъществява. Става близък на Ахмед Доган чрез варненската връзка на Касим Дал. За осем месечно членство в ДПС се издига до заместник-председател на движението и негов ковчежник. За мястото си в 40 Народно събрание си 

плати със 100 000 лв., 

които дари за построяването на джамия във варненския квартал Аспарухово. Кариерата му в ДПС е светкавична. Ментата прави и заклинанието: „Направих своя избор: политик съм, не бизнесмен.” Да, като политик успява да си изгради непоклатим авторитет на финансист в средите на ДПС и постоянно е член на бюджетните комисии, овладява нищоговоренето и дори пласира брюкселския сленг в средите на етническата партия. В 41 Народно събрание е депутат от листата на ДПС във Варна, развихри се грандиозен скандал с купени гласове в района, но всичко заглъхна бързо и Ментата отново остана като представително лице на партията, а за религиозен авторитет стана член на Интерпарламентарната асамблея по православие. Преди това стана доктор по богословие с темата „Човек и общество в старозаветното откровение” и призна, че редовно се причестявал и признавал греховете си, с което затвърди артистичния си талант.

По времето на Орешарски Цонев бе посочен от медиите като отговорен за извеждането на депутатите и министрите от парламента по време на окупацията на сградата на 23 срещу 24 юли 2013 г. И пак всичко бе ден до пладне. В настоящия парламент Данчо Ментата е председател на комисията по бюджет и финанси и громи „далаверата КТБ” – предлага законопроекти, решения, временни комисии, контролира и избира синдици. В същото време в публичните си изявления има основната задача да оневини Пеевски и ДПС за връзките им с Цветан Василев, да прехвърли вината само в едната посока и засега се справя със задачата сравнително успешно. До миналата седмица когато в списъците с чести посетители на Василев лъсна безнадеждно и името на видния депесар Цонев. Засечката се получи, но това ни най-малко не притесни видния депутат и бюджетар. 

Започна серия втора на оправдателната пледоария за него и Пеевски и най-вече за ДПС. Методично в медиите се изляха сърцераздирателни обяснения за „невинността”. За пореден път политическата система (по-скоро видните представители на това чудовище) се отнася съвсем толератно, търпеливо и удивително благосклонно към подобни нагли и безочливи действия от страна на неин представител. Всичко ще отмине и ще се забрави, независимо че става дума за един 

класически случай на успоредяване на политика и псевдо-бизнес

Обадиха се от „Протестна мрежа” и напомниха на Реформаторите, че това е и неморално, и нагло, и антисистемно, но реакцията бе никаква, може би, защото самите Реформатори са заети повече с техните си подскоци като този на Кунева-Пръмова със Соломон Паси.

Всъщност става дума за един стил в българската политика, защото най-сериозното му качество на Данчо Ментата е неговата невероятна приспособимост и почти нечовешкото му умение да се слива със средата, която си е избрал. Дали ще е Нова СДП, дали ще е СДС, дали ще е НДСВ, дали ДПС той винаги е идеалният изпълнител и послушник, както при Костов, така е и при Доган. Дори усвоява езиковото им изразяване и смело настъпва в непознати нему територии. Важното е да бъдат усвоени правилно и да се следва зададената линия. Често може да чуем Цонев да се препъва в псевдофилософстването по догановски, така както правеше с езиковите нормативи на Иван Костов. Вече не му липсва самочувствие и обяви наскоро „политиката за интелектуална игра за богати хора”. Да, играта на думи се възприема от журналистите, но пък никой не иска или му е забранено да поразпита например Цонев какво общо имат той и Пеевски с фирма „Вили вест” ЕАД, която държи Трансстрой-Бургас?! Същата тази фирма е била обявена в несъстоятелност от КТБ, защото не си обслужвала кредитите, но ако поразпитаме двамата депутати от ДПС те със сигурност ще се възмутят и ще кажат, че са изрядни.

В крайна сметка виновни са тези, които ги избират многократно за депутати, но и два пъти по-виновни са колегите им парламента, които търпят това безобразие, търпят хора като Данчо Ментата да се държат като последна инстанция, да разследват, раздават правосъдие по своему и в крайна сметка винаги оцеляват, за да докажат старата максима, че наглостта в българската политика се цени като висша благодетел и че политическото номадство е най-устойчивия признак за дълго престояване по върховете на властта. Така е било, така ще си върви…