Иван Сотиров

В руското тв шоу "Новини в събота със Сергей Брилевим" шефът на Газпром Милер заяви: -

"Европейската комисия не може да спре строежа, на нас никой не може да ни забрани да строим. И нашият отговор е много прост. През декември 2015 г, през декември още следващата година, първия газ по морската тръба през Черно море ще влезе в България, ще влезе в Европейския съюз".

България отдавна не е била поставяна в такова унизително положение. За страната ни се говори като за територия, а не като за суверенна държава с независими институции. И как да се държат с нас от Москва, след като и управляващи, и опозиция са абдикирали от ролята си на активни защитници на българския национален интерес по отношение на откровено антибългарския и антиевропейски проект Южен поток. Всички - и управляващите, и опозицията повтарят в един глас, като папагали, колко е хубаво да бъде реализиран проектът Южен поток, разбира се при условие, че отговаря на Европейските изисквания. Очевиден е страхът на „родните“ институции и политици да заемат категорична 

позиция срещу газовия империализъм на Москва

Подмазваческото говорене и балканско хитруване в стил „другарю Путин, ние много ви уважаваме, много ни се иска да си построите вашата тръба на наша територия, но онези от ЕС, в който и ние не знаем, как така някак си попаднахме, не ни дават“. А после същите тези политици питат защо в страната ни се засилвал евроскептицизмът. Засилва се именно, поради това тяхно говорене колко е добър Южен поток и как в Европа имали някакви проблеми с него и искат да го спрат. Проектът бил много хубав, но никой не знае какви са неговите параметри. Всички питат, искат прозрачност - явно не знаят - но всички са ЗА. Каква ще е цената? В началото беше един милиард евро, сега се говори за четири, утре вече може да се окаже, че е седем. Изобщо всички проекти на българо-руската мафия са на принципа „построим – увидем“. Така е било така и ще бъде. Така беше с Белене, така ще е и с Южен поток. Изобщо, по-принцип е хубаво да преминават тръби през страната ни. Изобщо, ние сме свикнали от тук всякакви да преминават и да ни минават. Просто някак си така сме приучени, че почва и да ни харесва; направо сме се пристрастили. И тези които ни управляват, и те са се пристрастили да ни минават.

Докато между Русия и ЕС се води битка, която ще реши бъдещето на страната ни, водещите български политици се занимават с дребни предизборни и следизборни сметки, като в евтино шоу си обясняват си

кой бил мутра, кой капут, 

кой болно прасе или червена кукувица. След това се извиняват, помиряват и коалират, но не смеят и дума да обелят по стратегическите за родината ни въпроси. Тягостно е усещането, че основните политически сили в България не водят битка за да спечелят доверието да управляват суверенна държава, а за да се доберат до властта да определят подизпълнителите на чужди проекти.

Ако в България не се появи политическа сила, която да постави смело и откровено важните за страната ни въпроси, не ни остава нищо друго, освен да уточним, кога ще ни сменят лева с рублата.