Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Събуждам се и чета новината, че Делян Пеевски се маха от България. Цитират я всички медии, съобщена е лично от премиера Борисов, значи трябва да и се вярва, не е майтап.

Зачудих се само защо никой не пише за кога е насрочено всенародното изпращане, та да може хората да вземат отпуска този ден и да наизлязат по улиците с ведри лица. Или с тъжни, може и такива да има. И не се казва също дали ще изпращаме човека с хляб и сол, или ще е добре да се запасим с някакви по-летливи вещества за изпроводяк като 

гнили домати, развалени яйца, скапани банани

Заминаването на Пеевски обаче не е самата прекрасна новина, която имам предвид, граждани.

По принцип си мисля, че в неговия случай истинската и най-прекрасна вест би била онази, че компетентната прокуратура най-после е разбрала откъде му е първият милион и скоро това ще стане достояние и на всички нас – та да отидем този път и ние да си вземем първите милиони от същото място.

Срамота. За Илия Павлов знаем например, че милионът му е от една продадена българска подводница в Малта за скрап. Помня, че, щом научихме, мнозина се юрнахме да търсим и други свободни подводници, но се оказа, че онази била една едничка – останалите ги пазят хора със строги лица и автомати. И дори, кой знае с какъв акъл, плуват от време на време с тях в морето. Ами нали бяха за скрап, бе, морски!

За Петър Манджуков пък знаем, че милионът му е от сключена частна и честна сделка за доставка на оръжие с алжирското Министерство на отбраната. Аз лично тогава опитах да се договоря с Министерството на отбраната на република Бота Фого, но онези най-подмолно ме попитаха откъде имам първия си милион, с който съм закупил въпросното оръжие. Както и откъде съм го закупил. А като не можах да дам читаво обяснение, сделката се разсъхна. Язък, че горките ботафогци са поставяни винаги на първо място в класациите за корупция в света.

Да не обяснявам как стоят нещата с още много други ранни герои на прехода. Но за първия милион на Пеевски, който е герой вече от второто преходно поколение, все още не знаем нищо. Съгласете се, не може само от джобните на майка му да е цялата работа, нали и тя, жената, е най-строго проверена и се знае, че с милионите всичко при нея е чисто…..

Така или иначе, истинската прекрасна новина, която аз виждам в тази ситуация, е, че за заминаването на Пеевски научаваме предварително.

За заминаването на братя Галеви например изобщо не научихме нищо. Така, де - поне до момента, в който научихме всичко, но тях вече ги нямаше. Същото стана и при внезапното заминаване на още много представителни за България личности, дето някои ги наричат „оперативно интересни лица”, а други не ги наричат по този начин.

Но сега имаме прогрес и трябва да отчетем този несъмнен факт - очевидно 

България не стои на едно място, а върви напред

Може да ви се стори парадоксално, но другата прекрасна новина, която научих онзи ден от е, че руснаците ни дестабилизират, защото искаме да сме енергийно независими.

Да, парадоксално е, в казаното от мен има поне два проблема. Първо, няма как да е новина дестабилизиращата руска политика спрямо България, защото тя не е такава от вчера, а от столетия насам. И второ – няма как въпросната не-новина да е прекрасна, напротив, това поведение на Москва е - и винаги е било - огромен препъни-камък по пътя на България към самата себе си.

Но в случая нарочно малко ви подведох, всъщност намирам за прекрасна новина онази, че премиерът Борисов знае истината за руското поведение. Или поне знае част от истината - доколкото цялата истина е, че не само заради желанието ни да сме енергийно независими ни дестабилизира Русия.

Това може би е конкретният повод в конкретния днешен отрязък от време. Но ако не е той, ще има друг. Ако няма истински повод, такъв ще бъде измислен, ще бъде създаден, ще бъде изобретен.

Целта на Русия всъщност никога не е била да „завладее” България, тогава ще трябва да ни храни здраво, за да си траем, а тя няма ресурс за това. Целта на Русия винаги е била да се поддържа България в дисбаланс, страната никога да не се „оправи”, да има тук постоянни противоречия, независимо за какво – било за НАТО и ЕС, било за САЩ и Русия, било за енергетика и домати, за турци и българи, за Пижо и Пенда, за каквото се сетите, няма значение.

Поддържането на тази постоянна дестабилизация е начинът, по който Русия прокарва – или поне се опитва да прокарва - конкретните си интереси през вековете не само в България, но чрез нас също на Балканите, а напоследък и в Европа.

Затова ние винаги „висим” на ръба на пропастта – могат да ни манипулират с исторически глупости, с политически ходове, с етнически заплахи; могат да го правят било с енергийния морков, било с енергийната тояга; 

срещу рублите си имат хора, готови на всичко, 

навсякъде сред нас.

Единственият начин да се прекрати тази постоянна манипулация в руска полза минава през широката публичност за руските апетити, намерения, конкретни ходове и натиск; през подготовката и предприемането на специфични мерки, които не допускат руските хибридни войни и българските им войници да ни засегнат толкова дълбоко, колкото на тях им е нужно; през утвърждаването и задълбочаването на демократичното развитие на страната и все по-силната ни интеграция в семейството на демократичните и свободни държави. Няма друг начин.

„Аз зная как паднахме миналия път” – уверено каза Бойко Борисов по телевизора. И знае, със сигурност. Щом аз знам, той няма как да не знае.

Въпросът е кога това ще се отрази в по-конкретни политически мерки срещу заплахата не просто кабинетът да падне втори път, а самата България да бъде оставена за пореден път 

на произвола на кремълската хунта

Кога ще започнем като Полша, балтийските държави и други източно-европейски страни да имаме истинска, ясна и последователна национална политика по руския въпрос, а не само да караме на натъпкани в главата ни идиотщини за Дядо Иван и руските ни братя от времето, когато сме били в първо отделение.

Очевидно от същото това време са останали и бозите в главата на другарката Ирина Бокова, с които тя тръгна да покорява върха на света като шеф на ООН – бози, които заговориха в най-неподходящия за нея момент и я провалиха с гръм и трясък на изслушването.

Прекрасната новина в тази посока е, че, след този провал, Бокова вече няма как да стане шеф на ООН, тоест, занапред няма как да посрами България повече, отколкото в момента.

Не, че и в момента ни посрамва малко. Поредният гаф беше онзи ден, когато нейното любимо ЮНЕСКО обяви Израел за окупатор на Палестина и съвсем заслужено чу от израелския премиер: „ЮНЕСКО си позволява да пренаписва основна част от човешката история и отново доказа, че няма низост, до която да не стигне”.

Ами как иначе, бе, господин Нетаняху, след като начело на тази организация стои другарката Бокова? Какво очаквате – да има низост, на която един комунист да не е готов ли? Че ако има такъв, той в музей трябва да се прибере и на витрина да се изложи като уникален световен експонат. Но не другарката Бокова е този човек.

Тя, много е вероятно, след като не и стана работата за шеф на ООН, ще се кандидатира за обикновен български президент.

И това няма да и стане, но по този начин поне ще продължи още известно време да поддържа прекрасните български новини на ръба на прекрасното.