Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, САЩ

специално за Faktor.bg

Изборите за Европейски парламент предизвикаха земетръсни вълни в стария континент. От Великобритания, през Франция и Испания, до Гърция определените като анти-естаблишмент партии постигнаха сериозен успех. За съжаление, българските медии, за които проблемите, породени от евроориентацията са недискутируема тема, а и понеже политическата реалност в България е коренно различна, предпочетоха да ги определят с етикета „анти-европейски“ и дори „ксенофобски“ и лишиха българския читател от информация за случващото се, като отклониха вниманието му с дискусии, кой е победителят в изборите при 35% активност на избирателите. За разлика от българските им колеги, европейските медии се опитаха да анализират по-дълбоките причини за успеха на политиката за преформулиране на европейската интеграция. С изключение на Германия и Италия, където дясноцентриската коалиция на Анжела Меркел и лявоцентриския блок на Матео Ренци запазиха водещите си позиции, в останалата част

от Стара Европа изненадите изобилстваха

Например, доброто представяне на UKIP на Найджел Фараж, която взима сериозен дял избиратели от лейбъристите, но и от консерваторите, с получаването на 27,5% от гласовете и удвояването на евродепутатите на тази партия, се обяснява от една страна с масираната предизборна реклама на партията, но също и като израз на нарастващото неприемане на политическия естаблишмент. Но преди всичко, причините следва да се търсят в противоречията на Лондонското Сити с Франкфурт и другите финансови центрове на Европа.

Колкото до Франция, първото място в изборната листа на Националният фрон на Марин Льо Пен е не само благодарение от дистанцирането от партията от приличащата на нацистка реторика на основателя на партията Мари Льо Пен, но представлява израз на нарастващото напрежение в отношенията Германия-Франция и ролята на последната като младши партньор при определянето на европейската политика. Но преди всичко, успехът на Марин Льо Пен се дължи на провала на френските социалисти. Дошли на власт с обещания за промени, реално те забравят за предизборните си обещания, и реалността е дясноцентриска политика, за която губят електорална подкрепа. Впрочем, поведението на Оланд е характерно за социал-демократите, които обикновено идват на власт с леви обещания, но много бързо се отказват от предизборните си платформи. Ръст във Франция бележи Левият фронт, но поради колаборациониската си политика към социалистите в големите градове, не успява да реализира 17% предизборно одобрение.

Подобно на Франция, в Испания, поради аналогични причини, големият губещ е Социалистическата партия, която пада от 38,8% през 2009 на 23% в тези избори. Подобни резултати поставят сериозно въпроса, откъде в предизборните си обещания лидерът на ПЕС Сергей Дмитриевич видя лявата вълна в Европа? Наистина, Обединените леви в Испания утрояват своите резултати, но те са извън ПЕС и са особено критични към неговите политически послания и реално провеждана политика. Основният феномен на изборните резултати в Испания е успехът на недоволните, обединени в Подемос, които с предизборни финанси от 100 хил. евро, но с 300 регионални структури на активисти, получиха 8%.

Провалът на социалдемократите има своето изражение и в Гърция, където за ПАСОК избирателите определиха почетното четвърто място, докато произлязлата от Синапсизмос (отцепници от ККЕ) Сириза е първа в предизборната надпревара за Европарламента. Интересното в случая е защо Сириза в българските медии е представена като анти-европейска партия. Истината е, че те еднозначно се обявяват срещу политиката на ограничения, но не са за излизане от Европейския съюз. Просто гърците си знаят интереса, докато в България решенията в Брюксел са истина от последна инстанция за всички партии.

Независимо, че партиите, които са определени от коментиращите евроизборите с общото наименование „анти-естаблишмент“, са безкрайно различни и следователно взаимодействието им е трудно, те представят една нова тенденция за бъдещето на Европа.

За разлика от поведението на европейските участници в изборите с техните европейски проблеми, евроизборите в България изцяло възпроизведоха политическата криза в страната. Единствената прилика с Европа е, че 

социалистите на Сергей Дмитриевич загубиха катастрофално,

както техните съидейници във Франция, Испания и Гърция. И усилията на социолозите не помогнаха да се избегне европейската тенденция. Но за разлика от Европа, левите извън БСП се представиха повече от скромно. Причината за този български феномен са не само усилията на социалистите да удушат медийно всяка структура вляво, но и невъзможността на самите конкуренти на БСП, като Българска Левица и СКБ (АБВ е извън картината, понеже разликата им с БСП е по-скоро в спонсорите) да се оттърсят от наследството на БКП и да формулират лява политика от 21 век.

Като цяло, евроизборите в България биха могли да се окачествят като избори на анти-ГЕРБ буферите. Изминалата година на безпринципно управление показа не само на политическите експерти, но и на преобладаващата част от населението на страната, че влиянието на партията на Борисов, макар и в опозиция и подложена на какви ли не прокурорски и медийни атаки, запазва политическото си влияние, а то значително надхвърля това на БСП. За да не се допусне убийствено голяма разлика в резултатите, се активизира политиката на буферите. Поради тази причина се позволи на ДПС отново да измародерства българските турци да гласуват под строй, както и да влезе в бизнес отношения с циганските барони по места, за да се осигури равностоен коалиционен партньор на социалистите и да не ги остави да се сгромолясат от властта. Остана въпросът за неориентирания избирател, след като буферът Атака се компрометира окончателно. В тази ситуация България стана свидетел на активно партийно строителство. 

Изсипаха се чували с пари

и се осигури невиждано в четвъртвековната история на прехода медийно присъствие на всевъзможни люспи на прехода, от ВМРО до Гергьовден и т.н. оглавени от героят на костинбродската афера Бареков. Да, той наистина получи своето възнаграждение за репортажите си в деня на размисъл през май 2013, под формата на място в Европейския парламент, но основната му функция в тези избори беше да отклони гласове, които евентуално биха могли да бъдат дадени за ГЕРБ. И той успя. Не само защото имитираше елементарния, но разбираем за необразованите изказ на Бойко Борисов, представи на потенциалните избиратели тениски, кебапчета и концерти на групата на Нешка Робева, но и понеже, паралелно с небивалиците, лъжите и абсурдите, каза на избирателите истини, по които останалите партии се въздържат да говорят. В тази връзка, браво на сценаристите. Функцията на буфер е изпълнена и ако обърнем внимание на коментара на Сергей Дмитриевич за успеха на Бареков с предупреждение, че подобни резултати може да не се състоят на едни евентуални парламентарни избори, сиреч, подобен финансов и медиен гювеч може и да няма повече, бъдещето на буфера ББЦ съвсем не е сигурно. Наистина, гъвкавият Бареков разбра посланието и на първото си появяване в парламента след изборите пламенно декларира, че ще работи с демократичната партия БСП. Което навежда на мисълта, че в бъдещето на България се подготвя сценария за коалиция на загубилите изборите със създадените буфери за отнемане на гласове. Но този вариант е предвиден при ниско изборно участие, за което се работи усилено чрез

отвращаване на избирателите от политическата реалност

А когато се появи силен неориентиран вот, се създават буфери като Бареков и може би Реформаторския блок, който не допусна остатъците от електората на голямото СДС да гласува за ГЕРБ.

Колкото до реалността на политическото отчуждение в България, в нея ме убедиха разговори, които имах тази седмица с приятели и роднини. Всички те не бяха гласували и на въпроса ми “Защо?“ отговорът беше - „Защото всичките ме отвращават.“ На тях и на четящите тези редове препоръчвам едно изречение на един от лидерите на недоволните в Испания от движението Подемос, Пабло Иглесиас: “Ако не правиш политика, те ще я правят на твои гръб и политиците ще откраднат не само демократичните ти права, но и твоя портфейл.“