Грехът на Реформаторите е, че допуснаха Кремъл да има златната акция във властта

Иван Сотиров

Действията на Кънев, през изминалите дни, са по нелепи и от поведението на Лукарски! Той поне знае какво иска, а Радан и това не знае! От ръководството на ДСБ демонстрираха, че не стават нито за управление, нито за опозиция. При първото правителство на Борисов, Костов поне караше министрите от ДСБ да си замразят членството. Не че „замразеното членство“ го има в устава, но някак минаваше, защото хората от такива „тънкости“ не разбират. Идеята, членовете на една партия да са в управлението, а ръководството да е в опозиция, е чиста политическа шизофрения. При първият вот на недоверие за политиката в областта на здравеопазването от страна на БСП срещу правителството десебарите ще изпаднат в още по-ужасно положение от това, в което

изпаднаха с „историческия компромис“

ОТ ДСБ се прегърнаха с Кунева, която основателно наричаха „червена кукувица“, не че тяхното гнездо е синьо; коалираха се с агент Гоце, който допреди година заклеймяваха, пак не без основание, като руска пета колона и като основен играч и покровител на олигархията; подкрепиха Борисов за премиер, след като се клеха пред избирателите си, че няма да го направят и след като години наред насъскваха хората си срещу него и заместника му Цветанов до степен, да ги мразят повече от Станишев и Миков взети заедно; половин година се договаряха с Местан за преразпределение на влияние във ВСС, като баламосваха привържениците си, че работят за нова „историческа“ мисия - откъсването на Местан от оста Гоце-Доган, докато не ги изиграха; а сега са тръгнали пак на морални ментори да се правят, но показаха, че нито са морални, нито са умни. Ако имаха поне малко акъл, щяха да се поучат от съдбата на Станишев, който се целуваше с Местан на митинга в София. Местан тренира върху вълци за отстрел на бистришки тигри, а те с техните водни пистолети, са тръгнали да го плакнат. Явно бъркат ДПС със собствените си избиратели, на които храбрия Москов едно време разправяше: “Дясното е и биографично. Всички тези хора, които стоят зад Мартин Заимов, са били там, на улицата. В същото това време Бойко Борисов е масажирал ушите за лека нощ на архитипа на днешната левица – Тодор Живков." Не знам чии уши е разтривал Борисов, но е очевидно чии уши днес разтрива Москов. И понеже познавам готиният министър, още от времето, когато беше „готин“ седесар, още преди последните парламентарни избори, реторично попитах дали в името на политическата целесъобразност е готов да разтрива ушите на този, за когото говореше, че е разтривал ушите на Тодор Живков. Ето и аз като досадна съпруга да припомня „казах ли ви“:

http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/27884-razkracheniyat-blok-ili-golyamata-razprodazhba-na-reformatorite.html

Радан изяде солта, боя, обиждаха го, а сега трябва и да плати сметката, няма бягане, затова поне да си беше седял в това управление, докато го има за да държи някаква контра на кадруването от страна на АБВ в трите ключови министерства, които са на реформаторите – външното, военното и правосъдното. Ако от РБ имаха малко акъл и кураж, можеха да не допуснат в управлението АБВ. Техните 11 депутата не им трябваха за постигане на парламентарно мнозинство. Това беше цена на която можеха да влезнат в управлението и тя можеше да оправдае други компромиси, които направиха, защото този акт би имал национално геостратегическо значение - да не се допусне Кремъл да има златната акция АБВ в управлението. Имам правото да го заявя, защо въпреки недоверието ми към Блока, няколко пъти публично ги призовавах за това. От РБ обаче играха на нивото на политическия си хоризонт - избраха

пътя на дребните договорки за постове

и виртуални реформи. Когато вървиш със службиците напред във властта - няма заден. Тогава се стига до такова абсурдно положение - ръководството на партията да заявява, че е в опозиция, същевременно председателят на същата тази партия и нейните депутати да са в парламентарната група на Реформаторският блок, който официално е в управлението, а на всичко отгоре нейни партийни членове да са в правителството и на други ключови властови позиции! Това би звучало много демократично, ако не е комично. Радан, който е срещу това управление ще е рамо до рама в една партия с министър Москов, който ще работи за стабилността на правителството – браво, ДСБ са „и вътре и вън“, както се казва в песента „Това е животът“ /That’s life/ на Синатра. Разбира се извадил съм го от контекста: и текста и изпълнението са прекрасни, но и ръководството на ДСБ е извадено от контекста на политическата нормалност. И реформата им в здравеопазването е като реформата им в правосъдието, докараха я до организиране на лекарски комитети с призиви „Москов не ни оставяй“, ах тези стари комунистически практики, как ги обичат „тъмно сините“! И комунистическото лицемерие и то никак не им е чуждо, напротив до нови висоти са го издигнали. Слушах завчера сутринта и евродепутата им Светослав Малинов, такава лекция за политическо двуличие отдавна не бях слушал. Евала за „европейското“ ниво, школата на Лабораторията е непобедима!

Ще цитирам няколко пасажа от Малинов, защото ще е престъпление да се преразказват:-

„Това е решение на господин Петър Москов; ние уважаваме неговото решение.“;

„Реформаторският блок се сдобива с едно по-радикално крило, вече официалнозаемащо позиции по определени въпроси срещу правителството. Ще трябва да се свикне да се живее по този начин“;

„Никой нямаше да прости, говоря от избирателите (нямам предвид журналистите, пък камо ли депутати от другите партии), никой нямаше да ни прости ако ние не бяхме дали знак, че това което става не ни харесва. Това е!“;

„Да се внушава, че заради ДСБ ще има предсрочни избори е най-голямата обида, която Борисов може да си нанесе сам. Така че - по-спокойни.“ ;

„Имате оставка на министър, имате протести на съдии, имате искрено недоволство на част от обществото. Кажете ми, като български гражданин, ако вие сте в тази позиция, кой ви представлява в момента? ДСБ ви представлява, няма кой! ДСБ е в реформаторския блок. В този смисъл и РБ представлява тази най-радикална част ….“

На финала Малинов заяви, че от ДСБ не смятат Москов за предател и че най-важното е, че не са предали избирателите си?!?

С това безпардонно и самодоволно разяснение Малинов обяснява недвусмислено каква роля е отредена на Радан съобразно политическата линия на партията -ролята на параван, на мюре за десни избиратели! Кънев и Москов се явяват, двете лица на тази двулична политика и в този смисъл звучат достоверно техните заклинания, че никой не може да ги раздели. Да, така е защото се явяват двете страни на едно и също нещо – участие във властта, чрез измама. Москов е лицето на победилата партийна клиентела в Поморие, Кънев на недоволните привърженици на ДСБ от тази политика, които утре пак за пореден път, чрез „трик“, трябва да бъдат изиграни да гласуват за това срещу което недоволстват. Сега, обаче, не го наричат „трик“, а както казва Малинов „даване на знак, че това което става не ни харесва“ - „европейска“ школа, както и да го погледнеш!

Миналата седмица, когато Радан заяви, че минава твърдо в опозиция, аз действително си помислих, че все пак при него избликна човешко достойнство. Последвалите негови действия, обаче, чиято кулминация беше заявлението му, че остава съпредседател на парламентарната група на РБ и че въпросът за напускането от страна на ДСБ на тази управляваща коалиция се отлага до националното им съвещание на 13 март догодина, убиха тези мои илюзии. Нещо повече, сценарият на неговото поведение поразително напомня на действията на Мартин Димитров, след като беше бламиран от Националният съвет на СДС като председател. Този познат почерк потвърждава всички предположения, че те и двамата имат едно и също политическо и корпоративно настойничество. Играта на ДСБ оттук нататък е ясна, защото тя е играта, която винаги са играли – на

„дясното“ ДПС,

рекетьора от дясно на всяко управление. Независимо дали ДСБ участват във властта или се водят опозиция, тяхното ръководство винаги има запазена квота в управлението. Разликата им с ДПС е в това, че избирателите на ДСБ са по-малко и доста по-претенциозни от тези на ДПС и това е принудило лидерите на ДСБ да развият демагогските си способност до най-висока степен. Вече започна масираната кампания, за внушаване на това, че ДСБ са опозиция. Няма значение, че те са във властта, важното е да се повтаря по гьбелсовски, че ДСБ са в опозиция. Всички медии тръбят, че ДСБ са минали в опозиция, да казват го с ирония - журналистите не могат да прикрият насмешката си когато слушат щуротиите на представителите на ДСБ, но повтарят „новината“ - ДСБ е в опозиция. Разбира се това нито е така, нито някога ще се случи, така както не дойде и „светлото комунистическо бъдеще“, чието идване все се отлагаше и се появяваха все нови и нови етапи към неговото постигане, но до деня Х на следващите избори, лъжата ДСБ е в опозиция трябва да се втълпява за да се осребри с доверието на последните наивници. Многократното повтарянето на лъжа винаги е давало резултат, така че всеки, който я изрича, независимо дали го прави с усмивка, с намигане, с възмущение или с презрение волно или неволно става част от тази лъжа, за да преуспее икономесията провъзгласил се за „опозиционен“ лидер на управляваща партия.