Димитър Иванов*

Лицемерието и липсата на ценности съсипват дясната българска политика, отвращават гражданите, размиват тънката граница между „добро“ и „зло“, отварят апетитите на комунисти, националисти, продажни русофили и обикновени криминални престъпници, за нови злоупотреби с властта.

На българското дясно днес може да бъде поставена диагноза „психично разстройство“. То ще се отрази пагубно на следващите избори – десният избирател ще бъде много по-нерешителен и объркан, а задкулисието – много по организирано и устремено.

Шизофренното усещане бе заложено от сложната игра с управлението, която разиграва Радан Кънев от самото начало на договорките си с Борисов. Едва ли някой в тази държава е наясно къде точно се намират претендиращите за най-десни от ДСБ – във властта, извън нея, в Реформаторския блок или пред прага на някаква нова магическа коалиция, която да ги превърне в първа сила на следващите избори. Истината е, че хората са объркани от нелогични обяснения, приличащи на преливания от пусто в празно. А всъщност за много десни вече няма и значение къде е точно дясната партия, зачената от Иван Костов, след като възраждащите попълнения в нея ще бъдат мутанти като Татяна Дончева и Слави Трифонов. Смешно и направо глупаво звучи и претенцията на Кънев и сие, че няма да напуснат РБ, защото те са го създали. Но тази политическа формула вече е изхабена и компрометирана. Едва ли е здравословно да се стои в мъртво тяло, а и каквато нова енергия да влеят на РБ, чудото с възкресението едва ли ще се случи. Много по-логично е ДСБ да напуснат РБ, независимо кой го е създал и да реализира новата си мисия, ако обществото я подкрепи.

Основната мантра

на Радан Кънев е реформи в правосъдието, но странно защо нито дума не се споменава за тъмната роля на Русия, за антикомунизъм и нов прочит на историята. Каквато и съдебна реформа да направим, ако не се оперираме от политическото лицемерие - нищо няма да се промени. Основата на справедливия съд е моралът.

Месеци наред ни се набива, че героят на промяната, която трябваше да се случи, е бившият правосъден министър Христо Иванов. Личността му почти е издигната в култ, без да стане ясно какво точно Иванов успя да свърши за една година. Спокойно може да се посочат два негови големи провала. Първият е компрометираният избор на български кандидат за адвокат в Европейския съд. След два провала на журито, пълно с агенти на ДС, бе избран Атанас Семов. Но той се оказа тотална издънка за България, номинацията му бе отхвърлена като компрометирана и неподходяща. Скандалът обаче бе заметен. Именно заради този провал сега се стигна до още по-комичната номинация на проф. Евгений Танчев, ретроградна номенклатура от годините на комунизма.

В пасивите на Христо Иванов остава и друг провал, който също не стана медийно известен - предложението на естонския министър на правосъдието Урмас Рейнсало от август миналата година да се създаде специализиран съд със статут на международен орган, който да разследва престъпленията на комунизма в страните от Източна Европа. Всъщност този екзотичен реформатор също никой не го е чул да обели и дума по две знакови теми – зависимостта на България от Русия и антикомунизма. Въпреки вятъра на промяната, примката на фамилната обремененост трудно се преодолява, а да си истински реформатор не е достатъчно да си сложиш само етикет.

Христо Иванов с министерската си оставка реално се измъкна от отговорност за несвършената реформа, като прехвърли пасивите в полето на депутатите. Радан Кънев се хвана като за спасителен пояс за него и заплува към новия проект на РБ.

Защо обаче реформата на Христо Иванов не се случи? Той самият даде отговор от ефира на bТВ само няколко часа след като заяви в парламента, че напуска министерството. Разгорещено във вечерното студио Иванов обясни, че още като стартирал кабинетът, Борисов го предупредил, че ако иска да има реформи в правосъдието - трябва 

всичко да съгласува със Сотир Цацаров

В стремежа си да се оправдае, Иванов си направи истинско харакири – сам потвърди, че една година е бил зависим и се е съобразявал с това указание. Как да не му съчувстваш на този бивш министър, ако обществото нямаше знаковия и достоен пример на друг негов колега - вътрешния министър Веселин Вучков. Това беше първият от кабинета, който обяви публично смислена и реална концепция за реформа в МВР, но се сблъска с политическата мафия, олицетворявана от главния секретар Светлозар Лазаров, шефа на ДАНС Владимир Писанчев и десетките спящи клетки на Сараите, създадени в службите за сигурност. Вучков беше и член на ГЕРБ, но не се поколеба да си хвърли оставката, в знак на несъгасие с тези условия на работа и зависимости. За разлика от реформатора Иванов, на него му трябваха само 4 месеца, а не повече от година, за да избере позиция. Тогава обаче гръмогласните днес реформатори от ДСБ се снишиха, не обелиха дори и една дума в защита на Вучков и справедливите му претенции да си назначи почтен и некомпрометиран екип. Нещо повече – от медиите стана ясно, че в деня на оставката на Вучков, Борисов стигнал до номинацията на новия шеф на МВР в компанията на Петър Москов, Радан Кънев и самата Румяна Бъчварова. Така веднага в медиите се появиха хвалебствени заглавия предимно от политици на ДСБ, които приветстваха мъдрия избор на премиера.

На фона на достойната постъпка на Веселин Вучков пируетите на Христо Иванов са направо комични и показателни за лицемерието вдясно. Чак сега, когато се определиха като опозиция на Борисов от ДСБ се сетиха за бунта на Вучков и взеха да го споменават като пример, но само защото обслужва днешната им игра.

Фалшивите  закачки не са изключение и за партийците от ГЕРБ. Най-чувствително е това усещане в политическото говорене между Румяна Бъчварова и бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. От часа, в който социоложката пое силовото министерство, комплексът й към Цветанов се превърна във доминанта, която трудно може да прикрие, но и не може да обясни, защо я има. По медиите министърката не пропуска завоалирано да се оплаче, че е обект на приятелски огън, без да има смелост да каже точно какво мисли и какво се случва. Цветанов, който преди всичко е партиец, отбягва всякаква атака срещу Бъчварова. За сметка на това пък медийна групировка, в която работят дъщерята на Бъчварова и приятелят й, се превръщат в рупор на новите измислени атаки към шефа на парламентарната група на ГЕРБ. Именно хора от обкръжението на Бъчварова подхвърлят и внушенията, че след оправдателните присъди Цветанов олицетворява новите обвързаности с Пеевски, Доган и Цацаров, и така работи против шефа си Борисов. Абсурдна конспирация – все едно

да смесиш олио и вода

Но пък логиката на подобна пропаганда е обяснима - пришиват те към демонизирани образи, за да попиеш част от „обаянието“ им. Ясно е, че Цветанов трудно може да се превърне в съратник на тримата „герои“. Проблемът в случая е, че с какъвто и черен пиар да облъчват бившия вътрешен министър, това няма как да заличи нелепите смешки, които Бъчварова непрестанно ръси в качеството си на „професионалист“, овладял МВР. Няма как да се замажат и постиженията, които МВР в първото правителство на ГЕРРБ успя да реализира в борбата с престъпността на всички нива. Дори и ген. Атанасов от ДСБ потвърди в парламентарната зала, когато избираха Цветанов за шеф на вътрешната комисия, че той е полицай от кариерата и е изминал целия път в министерството, тоест не е калинка.

Фалшивото и надменно поведение на Бъчварова не подмина и предшественика й Веселн Вучков. Тя единствена го обвини, че е бил подведен, за да подаде оставка, вплитайки интригата на някакво задкулсие, което управлява Вучков. А елементарната истина, която всички знаят в МВР, че една година след излизането си от министерството Вучков не е стъпвал там, а Бъчварова никога не му се е обаждала, демонстрирайки, че няма с какво да й е полезен. Това съвсем обаче не й попречи преди две седмици, по национална телевизия да използва защитно името му - изпълнявали реформата на Вучков. А всички в сектора знаят, че точно там реформата е в пълен провал и всеки момент може да пламне фитилът на полицейските бунтове. Но за МВР по-добре да се говори като за мъртвите – или добро, или нищо. Нали точно Бъчварова предупреди строго, че който атакува министерството дори и с обективни критики и съвети, работи срещу националната сигурност на България. Точка! Подобно безумие дори и тоталитарният Димитър Стоянов не си е позволявал. Всъщност логично обяснение на случващото се днес в МВР даде преди 15 години главният секретар на министерството Бойко Борисов: След Емануил Йорданов, всеки може да бъде министър на МВР, твърди настоящият премиер.

Разговорът за десните е сложен и противоречив каквито са самите те.

*Димитър Иванов е основател и председател на монархическо дружество „Просветление“, от март 1990 г. Народен представител в 37-то и 38-то НС от групата на СДС и ОДС. В 38-то НС е заместник председател на Комисията по енергетика. Координатор на Комитета срещу АЕЦ “Белене“ 2011 г., основател и председател на Движение за енергийна независимост „ДЕН“, активен участник в Движение „Независима България”.