Георги Стоянов, Виена

„Откраднатите” тефтерчета на подсъдимия бивш шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов отвориха за пореден път една стара и брадясала в митологеми тема – метастазите на бившата комунистическа Държавна сигурност и непоклатимият й авторитет, който 25 години я крепи в обществото.

Експертът Стефан Бенчев, който уж трябваше да прави за съда графологична експертиза на скандалните тефтерчета, с имена на политици и държавници се оказа най-обикновена ракова клетка – класически шестак, оцеляващ в условията на привидна демокрация. През последните три дни българските медии напоително показват репортажи и изявления на въпросния „експерт”, сякаш за да ни убедят в невинността му. Бенчев изтощително и несвързано обяснява как точно му свили тефтерчетата посред бял ден в европейска столица. Дори и най-непредубеденият българин остава с усещането, че е попаднал на тотален дебил, който съвсем се разминава с очакването за авторитетен експерт на Темида. Обясненията на Бенчев във всяка изява са различни, той говори неясно и несвързано. Оказва се, че макар от няколко десетилетия да работи и живее в столицата, не познава центъра на София – объркал улиците, омотал се по кръстовищата. Единият път разказва, че пукнал гума и ходил до храстите да пикае, все едно е на разходка във Витоша, а не на столичен булевард, после пък някакви му присветкали с фаровете и го притискали, а той се панирал, тръгнал да търси гумаджия. Накрая, като установил, че чантата му липсва, чак на другия ден подал сигнала в Шесто РПУ, защото не можел да съобрази как да действа в сложната ситуация. Ако такъв екземпляр беше засечен да броди във Виена от камери или патрулиращи полицаи, веднага щяха

да го приберат и изпратят за освидетелстване

На всичко отгоре „експертът” говори наивно, а речникът му е примитивен до неузнаваемост. Подобен „експерт” е просто резил за съдебната система и крайно време е Висшият съдебен съвет да преоцени на какви измислени специалисти се доверява за важни експертизи, които касаят човешки съдби и интереси за милиони.

Обществото можеше да бъде и по-снизходително към скромната персона на героя Бенчев, ако не бе станало ясно, че той е и кадрови офицер от "великата" ДС. От справките на комисията по досиетата, която го е разкрила като десар още преди 4 години, става ясно, че е назначен първо за инспектор в ДС, а по-късно със заповед № 43/ 05.09.1985 г. е преназначен за зам. н-к отделение в Шесто на ДС. Става дума не за случайна служба, а за представяната ни години наред като елитарна, така наречената политичска полиция, занимаваща се с интелигенцията и идеологическия враг на социализма. Бенчев обаче уби този устойчив мит, размаза го като хлебарка, защото вместо славен чекист, който може да оцелее при всяка ситуация, от историята с тефтерчетата се оказва, че е обикновен цървул и смотаняк, който се движи неориентирано и действа неадекватно. Вероятно това е истинският образ на героите на ДС – силни, здрави и велики, когато зад тях е държавата и партията с целия си ресурс, и неадекватни марсианци, когато ги оставиш сами да се оправят на улицата.

Вероятно това е само част от истината. Съвсем не е изключено Бенчев да играе и роля на такъв и да се прави на идиот, за да прикрие някакви други зависимости, зад които прозира активно мероприятие. В лабораториите на ДС са обучавани и за такива етюди. Тази позиция застъпи вече по медиите бившият шеф на НСС и депутат от настоящия парламент ген. Атанас Атанасов. Той просто е убеден, че 

става дума за сценарий, 

който цели да дестабилизира още на старта новото правителство и парламента. От къде може да идва атаката – най-вероятно от среди, свързани с днешната опозицията и задкулисни кръгове, които крепяха предишната власт на мафията.

Докато Орешарски и Йовчев бяха на власт, днешният зам. министър на МВР Красимир Ципов, а и ген. Атанасов публично са предупреждавали, че държавата се дирижира от Боянските сараи на Доган, чрез лабораторията, базирана в един библиотекарски институт. По някаква случайност там работи като професор последният шеф на Шесто на ДС – Димитър Иванов, известен и като Гестапото. Ами точно този човек е началникът на другаря експерт Бенчев в славните години на БКП. Там се развива сега като научен кадър и идеологът на родната сигурност Цветлин Йовчев, както и други активисти на задкулисието. Връзките им с депутата от ДПС Делян Пеевски са очевадни и вече осветени. Говори се, че кръгът ”Берлин”, който дърпаше доскоро конците на управляващите, вече се е преформатирал като „Библиотеката”. Каква е връзката им с тефтерчетата на Филип Златанов – най-вероятно скритото име на Делян Пеевски в тях. Зам. главният прокурор Борислав Сарафов обяви преди година и половина само инициалите Б.Б., Ц.Ц., И.Ф., президента Плевнелиев и други, но манипулативно изчисти името на любимото дете на ДПС. По-късно обаче тази прокурорска манипулация лъсна – бяха публикувани тайните странички с името на Пеевски и нарежданията, които дава срещу бизнесмени. Прокуратурата все още мълчи и не потвърждава, дали еманацията на модела КОЙ присъства в тефтерите на Златанов. Но докато обществото чакаше просветление по темата те взеха, че изчезнаха мистериозно. Попиля ги експертът шестак Бенчев, подчинен преди години на човека от „Библиотеката”. Така веригата от интереси се затваря и вероятно става ясно,

защо Бенчев се държи като откровен дебил

В случая има и трети вариант, който съвсем не е за подценяване и също изглежда правдоподобен – Бенчев е едновременно и обикновен цървул и много зависим от старите десари, и готов да изпълни всяка поръчка на началството.

Тази скандална история, в която главният прокурор Цацаров не вижда никаква конспирация, а само най-обикновено криминално престъпление, поставя отново на дневен ред темата за незабавна лустрация. Твърди се, че тя е закъсняла, но съвсем не се оказва така. Въпреки разкриваните и осветявани от Комисията по досиетата агенти на тайните комунистически служби, те непрекъснато преливат от всички свери на обществения живот, но не с открити чела и вдигнати глави. Просмукват се в тъканта на цялата държава тайно и подмолно, като кърлежи, като сенки от отвъдното и слуги на задкулисието. Тези хора ще бъдат винаги зависими и само категорична лустрация може да ги неутрализира. В противен случай те остават убийци на човешки съдби и опасни за обществото метастази.