Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ

Тези дни, в една от алтернативните медии, които казват нещо по-различно от официалната пропаганда, прочетох изречение, което ме впечатли -“Ако ме излъжеш веднъж, срам за тебе, ако ме излъжеш втори път, срам за мен.“ И се замислих за електората на БСП, /макар това да е валидно и за останалите гласуващи/, колко пъти трябва да ги излъжат, за да започнат да се срамуват от себе си, че с подкрепата си на едно олигархично ръководство гласуват срещу собствения си интерес. Това се случва още от началото на прехода, когато БКП се преименува на БСП и заяви, че е загърбила сталинистките традиции. Само че последното съвещание на Националния съвет на тази партия, макар и очаквано, показа, че

болшевишкото минало не е забравено

От преименуването си през 1990 година до последния пленум, БСП не беше изключвала никого по този начин. Наистина, много хора я напуснаха, но това беше тяхната преценка. Нормална реакция - не си съгласен, смяташ, че не можеш да повлияеш на политиката на тази партия и тръгваш по собствения си път. Когато самото ръководство на БСП организира масово изключване на членове, които в различни периоди са олицетворявали организацията на партийно и национално ниво, като при това страхливо и лицемерно констатира, че „са се самоизключили“, това вече е циничен демарш на самозабравилите се. Потресаващо е, че като продължение на разправата с критикуващите политиката на Сергей Станишев, се призовава и към тотална чистка на недоволните във всички организационни структури на БСП. И за да се отклони вниманието на членската маса и електората, се приема в допълнение някаква абсурдна декларация срещу омразата. Като че ли тази партия знае нещо по-различно от насаждането на омраза, спекулация със страховете на обикновения човек и използване на чувството на черна завист! Заслужава да се обърне внимание и на това кой кого изключва. В Изпълнителния съвет, освен Станишев и групата около него са още двама ветерани комсомолци с банкерски стаж от мътните години на прехода, „Вечната Амбър“ Пирински и прекалено гъвкавият Янаки Стоилов, но никой със стаж от трудните за партията години. За разлика от тях Жоро Близнашки беше още на Кръглата маса и направи не малко за началните промени в БСП, Георги Първанов, за който съм написал не малко тежки думи, беше два мандата Президент на Републиката /няма партия в света, която да изключи от редиците си издигнат от нея и избран президент/, а Румен Петков изнесе тежестта на организационната работа за БСП в същите тези трудни години. Аналогичен стаж в трудните времена имат и останалите засегнати от чистката на Станишев, чиято „вина“ е, че се осмелиха публично да заявят, че БСП обслужва олигархични интереси и личните амбиции на Сергей Станишев. Отговорът на ръководството на БСП е да обяви, че

опонентите на Станишев са враговете на партията

Това се случи в БСП засега без сътресения, понеже гласуващите за тази партия обичат или се съгласяват да бъдат лъгани, без това да предизвиква срам у тях. Впрочем, това не е за първи път. Пример за това е „масовата приватизация“ - една от големите измами на прехода. На населението се раздадоха приватизационни бонове, но БСП организира група измамници, които създадоха приватизационни фондове, после ги преструктурираха и богати станаха определените да бъдат богати. А останалото население пи една студена вода. И днес ми е интересно да се запозная с българин, който получава дивиденти от боновите си книжки. Ако има такъв, разбира се. Подобна масова измама, ако се беше случила в страна, където избирателите осъзнават своите интереси, партията, отговорна за такава измама отдавна би изчезнала от политическата сцена. Само че у нас това не се случи. Българинът изглежда има много къса памет или я кара на принципа „от където дошли, там и отишли.“ И след като подобни номера минават, няма причина те да не бъдат повторени. Извършва се чудовищна манипулация на изборите, но мандатоносителят БСП заявява, „ние сме легитимни“ и електоратът приглася „мразят ни“. Правителството на същата тази партия провежда политика, обслужваща олигархията, а привържениците на БСП скандират: “Това е най- социалното правителство“. Неприятното е, че не се срамуват от отказа си от собствените им интереси.

Като капак на вече изброеното е отношението към днешната ситуация в Украйна. И без социологично изследване е ясно, че 99.99% от гласувалите за БСП изразяват симпатии към Русия, но кабинетът на БСП-ДПС-Атака, в лицето на външния министър Вигенин, за да спечели поддръжката на САЩ за оцеляването на кабинета, легитимира управляващите в Киев, като в допълнение осъществява действия и прави заявления, каквито дори основни фактори в европейската политика не си позволяват. Ръководството на БСП мълчи и се опитва да излезе от ситуацията с някакви заявления за териториалната цялост на Украйна, която така и така ще се запази, само че във федерален вариант, а в момента 

САЩ и Русия само си мерят мускулите

Но БСП по темата я няма и единствено Волен Сидеров вдига врява. Впрочем, той в момента има много силен ход, ако инициира вот на недоверие на правителството. В подобна ситуация ГЕРБ е в цуг-цванг и трябва да заяви дали ще подкрепи подобен вот, а БСП ще бъде принудена да излезе от мълчанието. Само че, както и досега, Сидеров само ще пошуми и нищо няма да направи. Защото е никой. Просто една марионетка, представяща се за патриот и русофил. А това ще е убийствено за него като политик и за партията му. Защото и на децата е известно, че му се готви заместване от „корпоративния политик“ Бареков и неговата организация. А БСП или по-точно ръководството на партията, което е реалният политически субект, ще продължи да действа единствено в собствения си интерес и този на олигархията. Понеже членовете на партията и електоратът обичат да ги лъжат и не се срамуват от това.