Осман Октай, специално за Faktor.bg

През последната година напрежението между Москва и НАТО, заради Украйна превърна територията на България в изключително важна логистика за по-нататъшни исторически събития, които ще предопределят световния ред. След кризата в Украйна възникна и друг генератор на напрежение - така наречената Ислямска държава, която е почти на границата на натовска страна – Турция. Преди година на най-високо ниво натовски представители и техни разузнавачи изказаха тревожност за руското влияние и контрол върху натовска страна като България, подвластна на политико-олигархични и финансово-олигархични кръгове, които действат на самата й територия, контролирани от режима в Кремъл.

Ердоган и Местан

На фона на тези драматични размествания на пластовете в региона неслучайно се проведе срещата Ердоган – Местан. Знаково в Анкара и то по време на предизборна кампания в България, където ДПС със своето ръководство е основен дразнител за обществото и обект на дистанция и нежелание за сътрудничество от всички партии. Една опитна и силна дипломация, като тази на Анкара, неслучайно пристъпи към този ход, знаейки, че тази среща е изключителна провокация за съседите и груба намеса в предизборната кампания – държавен глава на чужда страна да провежда среща с ръководител на етнорелигиозна политическа формация. Ердоган съзнателно проведе тази среща и 

постигна няколко важни ефекта:

1. Унижи България и официалните институции на страната, като ги ниглежира, но накара и Местан да унижи страната си.

2. Държавните глави нямат практика да се срещат с партийни лидери на други държави, още по-малко по време на избори. Така обаче турският президент показва кой ще представлява в България страната му и кой ще бъде посредник в дипломатическите отношения между Анкара и София.

3. След избора на проф. Давудоглу за председател на партията на Ердоган и назначаването му за министър- председател на Турция, президентът даде ясен знак на света, че ще следва доктрината на Давудоглу за реализация на Пантюркизма като световна политика. В интервюто си пред bТВ от глупост Местан се издаде, че са дискутирали с Ердоган реализацията на пантюркизма, като модела на ДПС в България да се мултиплицира и в други държави, към които Турция има претенции, че живеят техни колонии.

4. Вече никой не опонира, че Москва има силно присъствие в България и приема страната ни като свой троянски кон в ЕС и НАТО. Но след посещението си в Северен Кипър и разговора му с Джон Кери, Еродоган даде ясен знак с разговора с Лютви Местан за силното присъствие на Турция в България чрез петата им колана – ДПС.

5. Целите на Ердоган са ясни от години – желае Анкара да представлява мюсюлманския свят не само на Балканите, но от тяхно име да бъде световен фактор в геополитечското разпределение на процесите между Москва – Вашингтон - Брюксел. Вдига си цената в претенцията да бъде лидер на ислямския свят.

Освен Ердоган и Турция

интереси от тази среща имат Доган, но и ехото му Местан:

1. ДПС е в сложна изолация, обект е на много агресия, която маргинализира формацията и я превръща в нежелан партньор. Но с тази среща ДПС показва на другите партии силата зад гърба си, която им дава самочувствието, че са непреодолим фактор.

2. От назначаването на Лютви Местан за лидер, който остана под сянката на Доган, той не бе възприет като авторитет и водач на турците в България. Сега обаче Ердоган го легитимира като фактор, като едновременно с това нанесе удар върху авторитета на Доган, който никога не беше приет от Анкара и официалните й власти.

Отчитайки тези разнопосочни знаци от срещата на Ердоган и Местан, тревожно е отсъствието на каквато и да е реакция от представителите на официалните власти в България, от партийните ръководства, които мълчаливо приемат наложената формула Местан да бъде медиатор между двете държави. Трябва ли да очакваме, че когато държавният глава на България иска да общува с президента на Турция, трябва да използва посредничеството на Местан?

И докато политици и държавници мълчат гузно, ДПС и задкулисието пуснаха своите платени агитатори, които да обяснят на народа какво се е случило в Анкара.

Червеният социолог Андрей Райчев,

вероятно мотивиран добре финансово, ни убеждава, че срещата е събитието на века, че е голям успех за ДПС, че движението завива надясно и се ориентира към САЩ. Тези тези обаче са в противоречие със следващата му фалшива опорна точка - че Доган и ДПС подчинили Анкара на совите интереси. През годините на прехода Райчев сътвори много глупости като опорни точки на пропагандата и дезинформацията, но последните му противоречащи си тези безспорно ще останат най-голямата глупост, изказана от социолога в годините на прехода.