Калин Манолов, специално за Faktor.bg

Въздушните удари на Русия върху подкрепяната от Запада „умерена сирийска опозиция“ и залялата Европа бежанска вълна, отново поставиха остро въпроса за морала в политиката. Поставиха го заради очевидната неспособност на Европа да вземе страна в този конфликт, за да може той най-после да се разреши. А европейските лидери не могат да вземат страна, защото не могат да идентифицират „добрия“ в него. Най-лесно е да кажеш, че добър няма (макар че политическата коректност не ти го позволява). Несравнимо по-трудно е да го познаеш. А най-трудно е „добрият“ да си ти.

За да бъдеш, трябва да имаш морал. За да имаш морал, трябва да имаш система от ценности и идеи – или да не си се отрекъл от тях. А в името на т.нар. „мултикултурализъм“ Западът се отрече от голяма част от своите ценности, от своите постижения, от своите традиции,. Приравни диващината с цивилизоваността, а глупостта - с алтернативна форма на разум. Издигна „принципа на „де-асимилацията“ като водещ по отношение на имигрантите, прииждащи от мюсюлманските страни. Възприе някакъв абстрактен „универсализъм на правата“ и се стреми към хомогенен, но безформен „унисекс“ свят...

Така не може да се прави политика. 

Политиката е борба на идеи

Затова както хората, така и съюзите им, трябва да търсят своя път в света на идеите. На пръв поглед звучи идеалистично: развитието на човешкото общество открай време е доминирано от диктата на богоизбран елит, не от естествените и спонтанни действия на милиони хора. Но и идеите на елита имат значение. Именно те много повече от моментния интерес определят посоката, в която се движим, и целта, към която се стремим. Затова първо трябва да формулираме целта. След това – да преценим дали досега сме вървели във вярната посока.

През последните сто години Европа систематично върви срещу себе си. След края на Първата световна война континентът опита три много опасни – и взаимно свързани! - доктрини или идеологии, за краткост наричани „-изми“: 

Комунизмът, фашизмът и етатизмът

бяха все форми на социализъм. Комунизмът – най-крайната, защото изцяло прехвърли собствеността и контрола върху средствата за производство, капитала, земята и т.н., във властта на „пролетариата“. Фашизмът, една идея „по-демократичен“, силно централизира властта, не позволяваше опозиция или критика, но формално запази частната собственост, съсредоточавайки в свои ръце контрола над всички видове дейност – индустрия, търговия и т. н. Етатизмът премахна национализациите, концлагерите и убийствата на инакомислещи, но концентрира твърде широк икономически, политически и друг контрол в държавата за сметка на индивидуалните свободи.

Ще бъде обаче неточно, или по-скоро – непълно, да определим днешния Европейски съюз като етатистки. Днешният Европейски съюз е европеистки. Европеизмът се основава на по-широка и по-обща доктрина от етатизма. Освен икономиката, той включва в себе си и външната политика, и интеграцията между страните на европейския континент. В икономически план моделът на ЕС е социалната държава; във външнополитически - разбирането за Европа като външнополитически балансьор; в областта на интеграцията – единната федерална държава.

Първият елемент - социалната държава, е източникът на всички проблеми на ЕС. В стремежа си да създаде за всеки свой гражданин материален и духовен просперитет, тя късогледо заклейми единственото средство, с което може да постигне тази благородна цел: капитализма. Или поне се опита да го „омекоти“. „Омекотяването“ на капитализма обаче, което не допуска съществуване на бедни хора и гарантира еднакво ползване на социалните услуги, има цена. Много скъпите социални придобивки се плащат с много високи данъци. Те правят европейската икономика неконкурентоспособна. Тежката демографска криза пък я прави нежизнеспособна.

Но да оставим настрана все по-затъващата социална пазарна икономика, както и все още твърде имагинерните Съединени Европейски Щати. Да се концентрираме върху балансьорството.. Пречи дори на изработването на обща позиция на страните-членки. Когато има война, не може да балансираш между страните, които воюват – нито една от тях няма да ти го позволи. Не може да се водиш и от интереси – в случая интересите, дори само тези на „големите началници“, са толкова преплетени, че пречат на взимането дори на непрозрачно, „лидерско“ решение.

Остава моралът

Как обаче европейският политически елит гледа на правенето на политика, базирана на морала? Както гледа и българският. С широко затворени очи. Европейските, както и българските политици са убедени, че политиката не би издържала нито един морален тест, но не виждат проблем в това, защото вярват, че моралът не е предназначен за нея. И в Брюксел, както и в София, политиците гледат на себе си като на търговци, не като на герои. Героят може да те подведе, но търговецът - никога, ако имате общи интереси.

Но както вече казахме, по отношение на Сирия такива интереси няма как да бъдат открити: нито между страните-членки на ЕС, нито между страна-членка на ЕС и някоя от страните в конфликта. Единствената страна, с която съюзът има и общи ценности, и общи интереси, и обща история, и общо бъдеще, са Съединените щати. Вместо да организират свои или да подкрепят чужди бунтове срещу глобалното лидерство на САЩ, вместо мълчаливо или на глас да одобряват призивите за отнемане на контрола на Америка върху коалицията, която се бори с „Ислямска държава“, европейските лидери ще направят най-добре, ако застанат твърдо зад Обама. И в Сирия, и в ООН, и в НАТО. САЩ все още са световната крепост на свободата – заради гражданите си, не заради президента. Европейският съюз е длъжен да е сред пазителите на тази крепост. 

Съединението прави силата

Знам, че наднационалните институции, които Брюксел фабрикува на конвейер, обикновено пораждат съперничество със самото си съществуване. Това съперничество най-често е със САЩ. Нарича се антиамериканизъм. Но съществуването на една силна Америка никога не е било за сметка на една слаба Европа. Няма да е и сега. Само в интерес на ЕС би било да работи за атлантизма, т.е. за хармонични действия от двете страни на Атлантика, вместо против него. Това би било и разумно, и морално. В противен случай „континенталното“ мислене ще ни доведе до налагането на опасна погрешна идея – че конфликтът между Запада и исляма е просто прелюдия към неизбежния сблъсък на цивилизациите. Една много спорна и неприложима към войната в Сирия теза.

На организирана от Американската търговска камара дискусия тази седмица премиерът Борисов коментира: „Българо-американските отношения са морал. Важно е всичко да е наред, не само бизнесът. Тук е и политика, геостратегия, както казахме. Не е само да изкараме един или сто долара, а българите да повярват, че избраният път е верен, да сме убедени, защото нашият регион влиза от война на война. Войните не свършват така“.

Ако заменим България с Европа, рецептата може да се окаже успешна. Всичко гениално обикновено е просто.