Светослав Пинтев 

“Правда ще закъснее, защото е на фризьор“, дочувам от съседната маса в кварталното кафене, което наричам и кварталния парламент, заради разгорещените дискусии по всякакви обществени и политически въпроси, които се водят тук. Често пъти доста по смислени от тези в Народното събрание и почти винаги по-цивилизовани. 
  Едва се сдържам да кажа, че 

правдата винаги закъснява

А кривдата е все тук, но ще  се разразят едни реплики и дуплики, няма да можем да се порадваме спокойно на последните дни, в които слънцето позволява да се работи или дискутира навън. 
Сещам се за етимология, за „народна“ власт, за убийци…  Неологизмът „кривда“, образуван от народа по подобие на „правда“, което пък е дума знак за Божията, справедливата, абсолютната истина, сякаш казва всичко за днешния и вчерашния ден на българската държавност.
Изведнъж се сещам и за органа на КПСС в. „Правда“, за това колко лицемерие, кръв и фалш покриват с дебел пласт тази дума. Как правдата убива, дори в днешния ден.
А също и за   любимите клишета на комунизма- „малката“ и „голямата“ правда. Голямата е , разбира се, тяхната, класовата, по-право, кастовата, защото приказките , че някогашните комунисти, днес срамежливо наречени социалисти, имат нещо общо с работническата класа са „мижи да те лажем“ това е ясно. 

Ала  кастата на богоизбраните велможи  е вечна:

 - червени академици, професори, генерали, разузнавачи, бизнесмени, офицери от ДС, станали даже масони, за да вършат мръсната си работа…. Все хора, които са хванали за гушата бедната ни държавичка и не я пускат до ден днешен. 
Щях да забравя за владиците.  Фалшивите служители на Бога, които отдавна трябва да са анатемосани, защото са поставени и 

ръкоположени от петолъчката, не от кръста

Няма кой да ги анатемоса, всички са като тях. Създадени са по образ и подобие на „съветската църква“, след като Ленин избива 160 000 свещенослужители, почти всички, а Сталин слага на тяхно място ограничен брой „правилни другари“. Затова толкова харесват съветската църква. Но са и силно зависими, разбира се, за по-сигурно.
 
Сещам се за дветe видео-изявления на „българските“ митрополитите  Николай Пловдивски и Гавраил Ловчански, които бяха публикувани на сайта на Руската църква в Украйна. 
Правдата била на страната на Руската църква в Украйна, не на Вселенската патриаршия, твърдят в един глас те. Колко низък трябва да си, за да кажеш това пред контролирания от Москва, дръжте ме да не падна, „Съюз на православните журналисти.
Сещам се за цялата   

Червено-кафяво-черна върхушка

 И ми се приисква да повърна…  
    
Малката правда е тази на всички останали, на всеки българин, борещ се да оцелее в тази подменена от садистите реалност.  И поколение след поколение използван като впрегатен добитък, било от комунистическата държава, било от тази на капиталистите-комунисти. 
 Сещам се и за един от репортажите на убития от ДС в Лондон писател Георги Марков. Той пише така:
 „Изглежда, че идеологическата пропагандна машина на тоталитарния комунизъм работи в повтарящи се неизменни кръгове, които напомнят свиренето на развалена грамофонна плоча. Еднообразно повтаряне на едни и същи идеи, на едни и същи похвати, на 

едни и същи трикове

 Никакво развитие, никакво търсене, никакво отклонение от уморено предъвквани и преживени догми.“
Нима това не важи и днес. 
Корнелия Нинова и преторианската  гвардия от „Позитано“, но не само те, изобщо не крият , че не са забравили нищо от старите си идеологеми, славят Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков,  Пенчо Кубадински, мечтаят за социализЪма. Особено ме умилиха писъците на Сашето Симов  в защита на вожда. Димитровската крилата  фраза  „Дружбата с СССР е като слънцето и въздуха за всяко живо същество“  е всьо и вся за тях. Те вярват, че 

Империята на Злото ще се възроди
  
А те ще са нейните гаулайтери.
Така едновременно се обясняват в любов и на Йосиф Висарионович.   А за Димитър Благоев и неговата яростна борба с руската имперска политика не щат и да чуят. Иначе се връщат към корените.  Когато корените изнасят на господарите…

Георги Марков пише още: „Както в най-щастливите времена на любимия ни вожд и учител, другаря Сталин, другарите пропагандисти заговориха за противопоставянето на ГОЛЯМАТА и МАЛКАТА правда в социалистическото общество. Многозначителното в случая е, че изваждането на тези две стари понятия на бял свят тъкмо сега съвпада явно с голямата кампания на западните демокрации за повсеместно зачитане на човешките права из цял свят. Не е трудно да се види, че правата на отделния човек в тоталитарния комунизъм са поставени в лагера на МАЛКАТА правда.“ 
Само 

сменете името на Сталин с това Путин 

И ще видите, че през 21 век върхушката ни и днес идеално се вписва в тези думи.  
Вече се пробва почвата и за нов 9-ти септември, за нов Народен съд, разбира се с решаващата помощ на Кремъл. Защо да не опитат нали вечно са безнаказани. Какво ще загубят? Именно това съзнание за божествената предопределеност да управляват, само защото са верни на Стопанина, е коренът на всички злини в нашата иначе прекрасна страна.   
Едва ли някой се съмнява, че част от този сценарий са напъните на 
паравоенните организации, кощунствено наречени Войнски съюз „Васил Левски” и БНО „Шипка”, които набирали обвинители и съдии за предстоящия Народен съд, който щели да организират. А къде са истинските съдии и прокурори, които да ги натикат в дранголника, да попитам.  Но защо ли? 
Думата правда днес има съвсем друго значение, както и думата „право“.