Едвин Сугарев, Svobodata.com

И така, марионетното правителство на Орешарски най-сетне се оттече в историята. Оттече се както му се полагаше: канализационно.

Да, да – те още си мислят, че управляват, че шават държавнически, че едва ли не спасяват България от всички налазили ни злини. Само че не е така. Това правителство е покойник от юни 2013 г. – когато неговият премиер “след консултации с управляващите партии”, имаше коленопреклонната наглост да предложи Пеевски за шеф на ДАНС.

Оттогава изтече много вода – и покойникът се вмириса. Вонята стана нетърпима, но погребалните агенти не преставаха да се преструват, че покойният кабинет е жив. И не преставаха да теглят конците, закачени на китките на неговите министри.

Само че така може само до време. Времето измина – и дойде моментът за оттегляне по канален ред.

Сигурно не ви харесва това писане, нали? Така е – пиша макабрено, защото и самата реалност е макабрена. Тя омерзава, погнусява, прилича на лош сън, от който искаш да се събудиш. Само че не е сън – кошмарът е наяве. Въпреки очевадните му сюрреалистични характеристики.

Днешният ден е римейк на ситуации, които сме преживели и забравили. Днешното управление е уродливо копие от оттекли се в историята управления. Помните ли кабинета на Любен Беров? Напълно справедливо го назоваваха “правителството на Мултигруп”, ерго правителството на мафията. Това на Орешарски беше същото. Не на Мултигруп, но на Делян Пеевски и Цветан Василев. Които сега са се хванали гуша за гуша в някакъв

абсурден публичен пехливанлък

Помните ли “катастрофата Виденов”? Днешната ситуация е същата. Държавата е разграбена, намираме се в банкова криза. Някой да си спомня как започна тогавашната? Започна с една единствена банка – ПЧБ. В която БНБ беше наляла 26 милиарда рефинансиране. И която БСП се опита да спаси, като предложи шефа й Венцислав Йосифов за столичен кмет – та да захлеби банката си със столичния бюджет.

Сегашната започва с КТБ. И продължава с друга една – ПИБ, където между впрочем са приютени заграбените чрез ПЧБ милиарди. И отново – както през 1996-1997 г., кризата е изкуствено подгрявана.

Можете да се запитате защо. Отговорът във финансовия и политическия свят е един: защото някой има интерес от това. Някой има интерес да се срути държавата, да се създаде катастрофична ситуация, в която да бъдат заличени резките от огромните скорошни золуми по рабоша на историята.

Кой? Ето го отново основния въпрос, който си задаваме от година насам.

Уроците от предишната банкова криза говорят: някой, който се е награбил неимоверно много – и иска да мине между капките с награбеното. Някой мастит кредитен милионер. Някой банкер, използвал банката си като пощенска кутия, за да налива парите на вложителите в собствените си фирми. Някой, който иска да събори валутния борд – та да може инфлацията да изяде огромните му дългове.

Кой някой?

Ами този същият. За когото хората скандираха по улиците цяла година, додето властниците се гушеха зад железните огради и излизаха през задните входове, за да се предпазят от народната любов. Той и неговият банкер. С когото бяха дупе и гащи – а сега се стървят като мартенски котараци пред мачката на властта.

Кредитен милионер ли?! Кредитен мултимилионер – ако трябва да бъдем точни. Според Татяна Дончева кредитните задължения на Делян Пеевски възлизат на 300 милиона. Според други източници – само на 180 милиона. Колко са реално никога няма да разберем. Както и няма да разберем на колко наши пари възлиза кредитната експанзия на КТБ – и в чии джобове са влезли парите от необслужваните й кредити.

Няма да разберем, защото това е най-голямата тайна в държавата. Толкова голяма, че дори говоренето за нея води до наказателна отговорност.

Тъй де – клатиш банковата система, когато говориш. А какво клати вземането на кредити, които не смяташ да върнеш? Или даването на такива – когато знаеш, че няма да бъдат върнати?

Няма отговор. Има такъв банкер, има такъв кредитен мултимилионер. Няма санкции срещу тях обаче. Прокуратурата се суети около това кой кого е поръчал – и държи отговорен подуправителя на БНБ – че не бил си отварял очите за КТБ – не и шефа на банката обаче. Търси се кой говори лоши неща за кредитните институции – не обаче и отговорност от онзи, който ги е източил.

Затова и не знаем – и няма да узнаем какво става. Нищо, че по силата на гражданския договор ние се водим работодатели на 

Станишев, Орешарски, Местан и останалите мародери,

дето шават по политическата сцена. Няма да узнаем защо се национализира КТБ, защо около ПИБ се създава такава паника, защо Пеевски и Василев – тези Лаурел и Харди на българската демокрация – се ритат с такова настървение по кокалчетата.

Можем обаче да видим едно: и това управление на БСП завършва с разграбена държава и банкова криза. Както това на Луканов, както това на Виденов. Прочее – гласувайте още веднъж за тях, ако искате.

Междувременно покойникът Орешарски продължава да стои неизнесен. Продължава да вони. И някакви умници отново се канят да спасяват България, като го подменят донякъде – и като създадат някакъв друг кабинет, който щял да управлява един месец – и после евентуално някак си да прерастне в служебен. Правителство на националното съгласие, видите ли. И на националното спасение. И на широката паникьосана коалиция. Нещо като римейк на Димитър Попов.

Да му мисли Бойко Борисов. Много да му мисли обаче. И да си спомни как при абсолютно идентична ситуация Иван Костов го докара до резила да иска нов експертен кабинет след голямото банково ограбване по време на катастрофата Виденов – когато всички бяха на улицата и искаха незабавни избори.