Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

Преди две седмици в тузарските офиси на видна адвокатска кантора във Вашингтон с невероятна гледка към близката сграда на Белия дом, се състоя едно събитие. Дискусията нямаше почти нищо общо с американската президентска политика, нито пък с грузинските парламентарни избори, които щяха да се проведат няколко дни по-късно. По-скоро, конференцията на високо ниво бе посветена на една-единствена тема: стратегическото въздействие на проекта на Новия китайски път на коприната върху геополитиката на Грузия, Централна Азия и Източна Европа. Конференцията събра група от видни американски и чуждестранни учени и представители на правителството, начело с известния американски историк по въпросите на Централна Азия, Фред Стар, геополитическият гуру Ендерс Уимбуш, ръководителят на централната банка на Грузия, Коба Гвенетадзе, както и ключови служители на Бритиш Петролеум (BP), Overseas Private Investment Corporation (OPIC) и на Държавния департамент на САЩ. На събитието присъстваха и представители на почти всички централноазиатски държави и Афганистан.

И така, какво точно представлява Новият път на коприната и защо една малка страна на източния бряг на Черно море е считана за съществена част от него? Новият път на коприната, по-известен в Китай като „Един пояс, един път“ (на англ. „One Belt, One Road“ (OBOR) ) или просто като „Инициативата B&R“, е китайският план за промяна на традиционните търговски маршрути на Китай, Централна Азия и по целия път до Европа, по фундаментален начин и в полза не само на Китай, но и на редица други страни, каквито са очакванията. Проектът се състои от търговски коридор по земя и морски маршрут, които стигат до Европа и са предназначени за ускоряване и улесняване на търговията с Китай. Коридорът по земя има амбицията да намали времето за доставка с влак от 36 до 10 дни и да го направи силно конкурентен на морските доставки. В този смисъл, B & R, в своето намерение наистина прилича на стария път на коприната от древността, който в продължение на векове е обслужвал китайските търговски и имперски интереси. Новият път е основна китайска стратегическа инициатива, която ще има значителни геополитически последици за всички участващи страни. Съгласно проекта и както се изтъква от Пекин, Новият път на коприната е наистина огромно начинание. Предвижда се изграждането на основна инфраструктура, автомобилен и железопътен път и пристанища, които ще се строят успоредно. Само 

Китайската национална банка обещава да похарчи $ 120 000 000 000

между 2015 и 2019 г. Очаква се десетки милиарди допълнително да дойдат от Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и от специалния фонд „Път на коприната“ на обща стойност $ 40 милиарда, създаден за тази цел от правителството на Китай.

Всичко това, разбира се, няма нищо общо с упражнение по благотворителност. Наблюдатели отбелязват, че инициативата на Пекин идва в момент, когато темповете на китайската икономика бележат значително забавяне, дори ако вярваме на официалните статистически данни, че страната е в процес на създаване на огромен свръх капацитет в редица области от тежката промишленост, строителството и експортните сектори. Също така, не е гарантирано, че щедрите китайски инвестиционни обещания непременно ще се реализират. Съотношението дълг-БВП в Китай също нарасна главоломно от 150% до 260% през последните десет години и сега са необходими четири заемни юана за генериране на 1 юан допълнителен БВП, според сп. „Икономист“. Това не е картина на стабилна финансова система.

Независимо от това, геополитическата и икономическа обосновка зад изграждането на по-бърз и по-евтин коридор за доставка на китайски стоки към Европа е силна и безпогрешна и Пекин едва ли би се отказал от този проект. Повечето от усилията към днешна дата са насочени към Централна Азия, където Китай вече доминира икономически и към Южен Кавказ и Източна Европа, където Китай би искал да постигне подобен напредък.

Един голям регионален играч, който засега осезаемо липсва от инициативата B & R е Русия, въпреки много китайски и руски пустословия, опитващи се да докажат противното. През 2014 г., когато бе ужилен от западните санкции след агресията в Украйна и Крим, Путин обяви историческо „обръщане на Изток“, с цел Китай да стане основен икономически партньор и източник на инвестиции за Русия, в замяна на масови доставки на газ и други суровини. Обещаните руски доставки на природен газ за Китай на стойност $ 400 милиарда долара трябваше да осигурят китайски инвестиции в размер на $ 100 млрд. за изграждането на газопровод, наречен „Силата на Сибир“ през Сибир към източната част на Китай, както и още един, наречен „Алтай“ към западен Китай. Днес, две години по-късно, все още не е реализирана нито една от 

обещаните китайски инвестиции в руските тръбопроводи и инфраструктура

и като се има предвид успеха на шистовата революция на САЩ и краха на цените на природния газ в световен мащаб е сигурно, че това няма да се случи в близко време. Тъжната истина за Москва е, че Русия е много по-зависима от Китай, отколкото обратното. И това не е добре за страна с големи амбиции за доминиране.

Това е може би, поне отчасти, причината Грузия да е едновременно нетърпелив участник в B & R и желан партньор за китайците. След като стана първата жертва на агресивния експанзионизъм на Москва през 2008 г. и загуби 20% от територията си като резултат, Грузия остава твърдо прозападна и е нетърпелив кандидат-член, както на Европейския съюз, така и на НАТО. Тук е мястото да спомена, че последните парламентарни избори на 8 октомври, доведоха до убедителна победа за управляващата партия Грузинска мечта (ГМ) и затвърдиха обществената подкрепа за нейния явен прозападен курс. Това беше израз на категоричното одобрение на политиките на ГМ, постигнали споразумение за асоцииране и търговско споразумение с ЕС и за по-нататъшна интеграция с НАТО. Въпреки че много грузинци са недоволни, че тези силно прозападни политики не водят до по-бързо интегриране в западната общност, въвеждането до края на 2016 г. на безвизов режим на пътуване за грузинците в ЕС ще бъде по-осезаема стъпка напред. Може би, също така важно за бъдещето на Грузия е проруските елементи да претърпят неуспех, въпреки щедрото финансиране от Москва, за да може страната да постигне сигурен и пълен напредък. Докато през 2013 г. и 2014 г., проруските партии редовно постигаха двуцифрена електорална подкрепа, този път най-известните от тях („Демократическо движение-Единна Грузия“ на Нино Бурджанадзе) постигнаха едва 3,5%. И накрая, трябва да се отбележи, че въпреки руската хладнокръвна враждебност, Грузия поддържа забележителни в своята либералност отворени пропазарни политики, които доведоха до увеличаване на средните темпове на растеж на БВП до 5% годишно за последните 10 години и се очаква тази тенденция да продължи в обозримо бъдеще. Грузия е на път да се превърне в

просперираща страна

Участието на Грузия в Новия път на коприната се разглежда като положителна стъпка от страна на ЕС и трябва да бъде приветствано от Съединените щати. За Тбилиси, участието в такова голямо международно инфраструктурно начинание обещава не само икономически ползи, но представлява и допълнителна мярка за сигурност, до степен, че обновената агресия от страна на руснаците би могла да се разглежда и като нападение срещу китайските икономически интереси. Грузия с нетърпение очаква участието си във всички транснационални инфраструктурни проекти, от Южния газов коридор с Азербайджан и Турция, до фериботните връзки на Поти с членовете на ЕС България и Румъния и дълбокото морско пристанище в Анаклия от Новия път на коприната, което ще направи възможна обработката и на най-големите контейнерни кораби и където се очаква да се обработват 100 милиона тона годишно. Освен това, Грузия е предложила да построи два големи тунела от жп връзката Баку-Тбилиси-Карс (Турция), което ще ускори доставките с до 50%. Наскоро, влакова композиция, тръгнала от Урумчи в Синдзян стигна до пристанището в Поти само за седем дни, демонстрирайки потенциала на B & R. Един красноречив пример за ориентацията на Грузия към Пътя на коприната и съответно, за признанието от другите за тази ориентация е безпрецедентният растеж на въздушните връзки между Тбилиси (и Кутаиси и Батуми) и други дестинации от инициативата B & R, като например Казахстан. Туркменистан, Иран и Източна Европа, освен редовните полети до Пекин.

В крайна сметка, бъдещето на Грузия и на инициативата B & R е заложено в тясната интеграция с държавите от Източна Европа от другата страна на Черно море, повечето от които са или вече членове на ЕС и НАТО, или се стремят да станат, въпреки отчаяните усилия на Русия да предотврати това. Новият път на коприната може да бъде само инструмент, който ще улесни тази историческа преориентация на древната християнска държава. Започвайки през април 2012 г. с конференцията за B & R, организирана от китайския премиер Вен Джиабао във Варшава, китайците са изключително активни в култивирането на участието на Източна Европа в проекта. Това вече е довело до неформална организация на страните от Централна и Източна Европа и Китай, наречена „16 плюс 1“, която се среща поне веднъж годишно, за да обсъди плановете на инициативата. Практическите резултати не закъсняха. След придобиването от китайците на пристанище Пирея в Гърция през 2010 г., B & R предложи високоскоростна железопътна линия между Атина и Будапеща и в момента финансира нов мост на река Дунав в Сърбия. Регионалните B & R инициативи между китайските провинции и отделните страни от Източна Европа вече процъфтяват. Да вземем например, железопътната връзка между Чънду в провинция Съчуан и Лодз / Кутно в Полша, наречена „Чънду -Европа- плюс“, превозваща над 400 товарни влака годишно до централна Полша. Не е изненада за никого, че през последните години китайският износ за Източна Европа нараства с 30% годишно. Източноевропейският износ към Китай също расте постоянно. Новият път на коприната вече не е само мечта.