Къде минава границата между двете Свобода и Сигурност когато сме във война на световете

Майя Любомирска

Франция обяви извънредно положение, каквото не беше обявявано от времето на Втората световна война. Защото серията атентати в Париж, които отнеха живота на повече от 150 души, и раниха още стотици, са послание за война. Ако се позовем на думите на френския президент Франсоа Оланд, който също се оказа мишена на един от атентатите: „този акт на война беше извършен от терористичната армия – организацията „Ислямска държава" - против Франция ... Този акт на война беше подготвен, организиран и планиран отвън с участието на вътрешни съучастници, които трябва да бъдат арестувани".

Повече не можем да си затваряме очите. Третата световна война вече е в ход. Това се осмели да каже на всеослушание единствено папа Франциск. Думите му прозвучаха часове след шестте атентата в Париж на тържествената меса на най-големия в Италия мемориал на австро-унгарското гробище в памет на 100 000 италиански войници, загинали по време на Първата световна война.

Днес, когато ужасите на Втората световна война са зад нас, подчерта главата на римокатолическата църква, вече можем да говорим за нова световна война, състояща се от престъпления, убийства и унищожение. Войната е ирационална, нейната единствена цел е да носи разрушение. Колкото повече разрушения предизвиква - толкова повече тя се разраства.  Алчността, нетърпимостта и жаждата за власт са в основата на решението да се започне война и много често това се оправдава с идеологията, предадоха думите на папата всички световни информационни агенции.

Тази война обаче не е на една държава срещу друга. Не е на една коалиция срещу противникова коалиция. Това е война между два свята – коренно различни, светове, които живеят в различни векове, които изповядват коренно противоположни ценности. Тази война е война, в която няма ясна фронтова линия. И в която все още не можем да определим

къде минава границата между Свобода и Сигурност

Серията атентати в Париж, които за жалост са поредните за тази година, носят ясното послание от сеячите на тероризъм: Никъде няма да имате сигурност. Затова е много важно да си отговорим на куп въпроси. Един от които е: колко от свободата си можем да жертваме, за да получим по-голяма сигурност. И дали пък въобще можем да правим такава сделка, след като става ясно, че службите, които гълтат милиарди евра за собствената им издръжка, проспиват подготовката на атентатите. За пореден път.

Или пък след като става ясно, че 14 години след 11 септември НАТО си го кара по старо му и не е пригодно да реагира на новите заплахи. С какво ни гарантира сигурността в днешно време знаменитият член 5 от договора на Североатлантическия пакт за нападението на една от страните - членки? Франция нападната ли беше в нощта на 13 срещу 14 ноември?!

И дали ще продължаваме да си затваряме очите, че обединена Европа храни гвардия от еврочиновници, които се занимават с размера на краставиците, но не и с това да адаптират сигурността към реалностите на днешното време. Тези същите 

чиновници превърнаха Брюксел в новия Рим,

който се доближава до автократичното управление на някогашната империя. Трудно е да повярваме, че обществото не си е научило урока след толкова векове, затова например как загина Римската империя?

Случващото се в последните години категорично потвърждава, че в сегашния си вид ЕС не е осъществената мечта на Дьо Гол за обединена Европа. И че не това трябва да оставяме на децата си. Безсмислието на редица евродирективи и изисквания единствено, което постигат, е да увеличава бюрократичната машина както в Брюксел, така и в страните членки. И е време това да бъде променено.

Поредните атентати, които обляха в кръв отново Франция, съвсем не са случайни. Разбира се, за всеки е ясно, че това е отговорът на терористи заради френското участие в офанзивата против ИДИЛ. Тези атентати обаче са и символични. Защото Франция е символът на свободата, Париж отдавна е заел достойното си място на неформална столица, на сърцето на Европа. Франция е майка на всички потиснати и онеправдани. Франция е Марияна на световната свобода. Затова и терористите я удариха отново.

Има и още един символичен смисъл, който не бива да пропускаме. Да не забравяме, че взривовете на парижкия стадион бяха по време на приятелската футболна среща между Франция и Германия – двете основни движещи сили на Европа. Какво още трябва да кажат терористите, за да се събудим. И да видим, че това е война между два свята. Между нас и тях. Ние и „те" живеем в различни времена - терористите, които си самообявиха държава, са в средните векове и искат с кръв да завладеят света. Ние се приспахме в потребителските си страсти и гордостта от постигнатата свобода и демокрация. А след това ни сервираха и мита за глобализацията и мултикулторализма, изпразнени от съдържание думи, чиято единствена цел е да бъде унищожена суверенната държава и държавността. Време е да се опомним. Крайно време е, инак ни чака гибел.