Крум Благов, специално за Faktor.bg

Някакви анонимни „експерти“ от КАТ предложили да няма давност за глобите на пътната полиция. Явно хазната яко е закъсала. Щом държавните чиновници почнат да правят безумни предложения, значи Родината има свирепа нужда от нашите пари. Което може да се види и от справките за изпълнението на приходите в бюджетите – както на държавата, така и на общините.

Това, разбира се, няма да мине, защото такъв нормативен акт, дори да е закон, ще бъде отменен моментално от Конституционния съд. Давността е основна правна категория и не може да бъде премахната заради сержантите със слънчоглед. Макар от почти четвърт век да се наричат полицаи, техните началници още имат милиционерско мислене. Представете си какъв парадокс би било за убийствата и другите престъпления давност да има, а за нарушенията на пътя – не.

Но предложението е много показателно за начина на мислене в цялата държавна администрация. Щом не можем или ни мързи да си свършим работата, дайте да променим закона, че е по-лесно. У нас контролните органи

обикновено изпускат парата през свирката

Те разтръбяват веднага щом наложат някоя голяма глоба, но ни спестяват подробностите. А те са, че наказателните постановления могат да се обжалват и голяма част от тях се отменят от съда – било защото чиновниците неправилно са съставили документите (т. е. са правно неграмотни), било защото наказаният е намерил някоя вратичка да се измъкне.

През 1998 г. определиха рекордна глоба от 4,2 млн. нови лева на захарния завод в град Камено, който тогава беше на „Мултигруп“. Лани пък ДКЕВР наложи седемцифрени суми като наказания на електроразпределителните дружества. В съответствие с чиновническата PR стратегия тези случаи веднага бяха разтръбени чрез медиите, един вид – вижте как работим. Премълчава се, че съдилищата отменят тези санкции. Миналата година шефът на ЧЕЗ Петер Докладал се похвали, че всички наказателни постановления срещу ЧЕЗ са паднали.

Пътната полиция отдавна не събира глобите си, затова те нямат възпиращ ефект върху нарушителите. Основната причина е мудността на цялата машина. Ще ви дам един пример. Два-три пъти ми се е случвало да ме викат в софийския КАТ. Там има назначен цял отдел за видеоконтрол, който гледа камерите по улиците. Показват ми някакви кадри от преди 6-7 месеца и ми пишат акт.

Законът обаче казва, че актове се съставят до 3 месеца след инцидента, освен ако нарушителят е неизвестен. Което в моя случай не е така, защото номерът на колата се вижда и ако натисне едно копче, служителят моментално ще разбере чия е. Сигурен съм, че всеки съд ще отмени глобите на видеоконтрола. Платих 50 лв. само защото смятам, че за такива пари не си заслужава да си губя времето в дела.

Сега катаджиите се оправдават с пощальоните, които вземали подкупи, за да не връчват съобщенията за глоби. Ами да си наемат куриерска фирма или да пращат известията по кварталните инспектори. Нищо, че не сте ги виждали – те още съществуват. Справка – ведомостите за заплати в МВР. Но, както казва поговорката – накарай мързеливия на работа, за да те научи на ум. И катаджиите почнаха да дават правни съвети – как да променим законодателството така, че те хем да продължат да мързелуват, хем да си събират глобите. Като премахнем давността само и единствено за тях.

Не само нарушителите на пътя не плащат

Събираемостта на глобите в цялата страна е ниска, а в някои служби като горските стопанства например е направо нищожна. Столичната община от години изпълнява плановете си под 50 на сто. Затова от 7 май служителите на Центъра за градска мобилност са получили инструкции да закопчават със скоби всеки автомобил в синя и зелена зона, дори да не е на място, където се предвижда платено паркиране. Например ако изкарате колата пред гаража си и се върнете вкъщи, защото сте забравили нещо, те ще имат правото да я закопчаят и да ви искат 30 лева. Просто така е по-лесно. Къде по-главоболно е да глобиш десетките хиляди пътници, които всекидневно се возят гратис в градския транспорт.

Вярно, през март веднъж закопчаха и депутатски коли, но това беше част от войната на опозицията с управляващите – нали столичната кметица е от ГЕРБ... Интересно съвпадение беше, че по същото време, когато медиите съобщиха за акцията срещу депутати, в международните новини ни показаха процеса срещу Ули Хьонес – някога легендарен футболист, а сега президент на европейския футболен шампион „Бойерн“ Мюнхен. Хьонес беше хванат, че не плаща данъци и осъден освен на глоба и на затвор. Което у нас може да се случи само на някой циганин като самозвания „цар“ Киро.

Германската данъчна машина не си поплюва с никого, нито иска промени на законите, за да си върши работата. Хьонес беше уличен от един диск, който правителството на германската провинция Северен Рейн – Вестфалия купи преди 4 години от хакер за 2,5 млн. евро. В него имаше списък на сметки на 1500 германски граждани в швейцарска банка.

Вярно, водиха се шумни публични спорове трябва ли държавата да купува криминално придобити данни. Но се оказа, че операцията е рентабилна – имаше както възпитателен, така и финансов ефект. Както се сещате, на диска не бяха иманата на таксиметрови шофьори или домакини, а все на първа ръка хора – например на шефа на бундеспощите Клаус Цумвинкел и на тенисиста Борис Бекер. Само Хьонес 

ще плати към 50 милиона евро

Като гледах процеса на баварския футболен бос, се сетих, че през 2010 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков прати данъчни да търсят в Германия българи, записани на диска. Операцията, в стил Цветанов, се казваше „Сови“. А 20 години по-рано държавата се заканваше да открие тайните сметки на Тодор Живков и комунистическата върхушка в швейцарски банки.

Е, Дянков вече го няма. Живков също. Но какво стана със совите, ходили при немския финансов министър и в швейцарските банки? Защо не ни казаха резултатите? Възможни ли са в София процеси като в Мюнхен? Май не. Затова Германия е еталон за ред, а ние казваме на калпаво свършеното „българска работа“.