Д-р Георги Боздуганов

На 26 април, в предаването “ Дикоff” по Нова телевизия водачката на листата на РБ Меглена Кунева демонстрира забележително историческо невежество. За такива “бисери” по българска история тя би получила толкова много двойки в училище, че не би могла да си затвори бележника. Кунева опита по “оригинален” начин да се отърве от обвиненията за тежка комунистическа обвързаност, които бяха отправени към нея преди година от втория в настоящата листа на Реформаторския блок Светослав Малинов.
Тя направи условно сравнение между него и министър-председателя Александър Малинов, като видимо това беше предварително намислен

хитроумен ход за отбягване от неудобната тема

М. Кунева: “Ще ви кажа за Александър Малинов. Той е бил министър-председател, председател на Народното събрание от Демократическата партия. По негово време се е случило Съединението на България”. И Меглена Кунева в обичайния си уверен стил на скоропоговорка продължава: “Какво се случва: Страхотен бой между земеделци, ама бой във физическия смисъл на думата, и лично Александър Малинов - този Малинов. До такава степен бой, че му оскубват брадата. Минава време, няма как, България трябва да се обедини в управлението си и
Александър Стамболийски, и Малинов сключват съюз” внушава победоносно и с усмивка водачката на листата.

Доколко е удачно някой да бъде сравняван с един от най-значимите български политици от началото на миналия век и да се използва каламбура Ал.Малинов - Св.Малинов е отделен въпрос. Актуалният въпрос тук е по компетентност и историческа истина.

Съединението на България се е “случило” на 6 септември 1885 година и безспорно е сред най-важните събития в националната ни история, но в него Александър Малинов няма абсолютно никакво участие. Той е бесарабски българин, учи право в Киев и се преселва в България 6 години по-късно, през 1891 година. Министър председателят Александър Малинов става главен герой на друго епохално събитие - обявяването на националната независимост на 22 септември 1908 година.
Политическата криза след Първата световна война и недоволството от управлението на Александър Стамболийски подтиква Демократическата партия на Малинов заедно с още две парии да се обединят в Конституционен блок. На 16 септември 1922 година, бившият премиер Ал. Малинов и множество дейци на Конституционния блок тръгват с влак от София за Велико Търново където е свикан голям събор. По пътя те са нападнати от “сопаджийската гвардия” на Стамболийски, свалени са от влака, бити са с колове и брадите им са оскубани. За никакъв "бой
МЕЖДУ" достолепния премиер и земеделските силоваци изобщо не може да става дума, защото той е бит и малтретиран без да е в състояние да се защити. 

За да не остават съмнения за предубеденост в написаното, всеки би могъл да разгледа автентична снимка на събитието публикувана в сайта “Изгубената България”.

Нанесеният побой и скубането на брадите е началото на разправа на Стамболийски с неговите политически противници. Трудно е да се посочат по-непримирими позиции от тези на земеделците и Конституционния блок. Никакъв реален съюз не е сключен. След два месеца, на 19 ноември е организиран противоконституционен референдум за съдене на бившите министър-председатели и министри. Те са арестувани незабавно. ”Този” Малинов е пъхнат в затвора още преди да бъде осъден и остава там до свалянето на земеделското правителство през 1923
година.

Използваният от Меглена Кунева илюстративен пример за демонстрация на разум и единство, всъщност е фалшив и не успя да свърши работа. Най-често невежеството и фалша вървят заедно.
“Онзи” Малинов, днес съратник и подгласник на лидерката, преди повече от година бе казал: “Тя е червена кукувица и има ли нещо, което госпожа Кунева да не е получила от БСП. Тя винаги е стояла 

плътно до сърцето на БСП,

до сърцето на самия лидер и е получила всичко от БСП като назначения”.
Споделянето на спомени от партизанско-комунистическите времена в домашна обстановка край камината, между семействата на Пръмови и Станишеви не е достатъчно за успешно боравене с българската история и постигане на политическа убедителност в ума на десните избиратели.
Вярно е, че никой не следва да бъде отговорен за миналото на своите родители и роднини, но когато тези нови лидери дължат политическите си кариери на родова комунистическа обвързаност, а пък искат да се представят като модерни европейски политици, трябва да се постараят малко повече.
Защото не е достатъчно, разчитайки на разсеяността на слушателите, със забързан, усмихнат тон уверено да се каканижат неистини, тъй като тази попара вече я сърбахме покрай затварянето на преговорните глави и блоковете 3, 4 на АЕЦ "Козлодуй".