Николай Слатински*

Моята теза, която доказвам и отстоявам в анализите си е, че в България катастрофата се е състояла, страната се намира в посткатастрофическа ситуация.

Ние се превърнахме от НРБ (Народна Република България) в ОРБ (Олигархична Република България). Не напразно една от зловещите метафори на Прехода е превръщането на Отбора на Народа в Отбор на Олигархията.

Олигархията унищожава България и нейното бъдеще. Олигархията задушава демокрацията и разгражда гражданското общество. Олигархията е рак, пуснал своите метастази във всички сфери на нашия живот.

Партията на Олигархията изяжда една след друга всички други партии.

Бизнесът на Олигархията изяжда един след друг всички други бизнеси.

Медиите на Олигархията изяждат една след друга всички други медии.

Отборът на Олигархията изяжда

един след друг всички други отбори. Първо ЦСКА, после Локомотив Сф, сега Литекс. Кой е следващият? Този, който не е на Олигархията, на СИК, ВИС и ТИМ. Първенството скоро ще бъде между Лафка-1, Лафка-2, Лафка-3, СИК-1, ВИС-1 и ТИМ-1… И А РФГ ще се прекръсти на Лига на Аморалната Футболна Корупция и Арогантност – ЛАФКА.

В посткатастрофическата ситуация на анормалността нормалната логика не работи. Това е абсурдна ситуация и в нея работи абсурдната логика. Ето защо смятам, че с рационални решения, мерки, стъпки, постъпки нищо не може да се направи, няма дори да се накриви капата на Олигархията.

Но ако всички застрашени от изяждане футболни отбори заедно решат да престанат да участват в бутафорията, наречена Първенство, тогава какво ще им направи Футболният съюз на корупционерите - маши и безхаберници-марионетки? С това ще се покаже и докаже цялата анормалност, цялата абсурдност на покварения и убит от Олигархията футболен шампионат. Да определят служебно Лафка-1 за шампион и да му раздадат премии от 120 милиона, а футболистите да направят почетна обиколка в транс от великата победа! То и без това при честен и почтен футбол Лафка-1 дори със себе си да играе, пак ще падне шест пъти поред…

Това се нарича бойкот на Отбора на Олигархията, а всъщност – бойкот на Олигархията.

И ако всички политици, експерти, професионалисти, учени, преподаватели, аналитици откажат да участват в медиите на Олигархията, тогава ще лъсне истината за корумпираната и брутална медийна среда – да си пише в своите медии Олигархията, да си се чете и да спори със себе си.

Това се нарича бойкот на Медиите на Олигархията, а всъщност – бойкот на Олигархията.

И ако всички бизнеси откажат да участват като фон в надпреварата за еврофондове и държавни поръчки и оставят бизнесите на Олигархията сами да си усвояват еврофондовете и да си печелят държавните поръчки, тогава за Европа ще стане ясно със страшна сила какво се случва в България, каква корупция я тресе и какво присвояване на милиони става

като вакханалия, като пладнешки обир

Това се нарича бойкот на Бизнесите на Олигархията, а всъщност – бойкот на Олигархията.

И ако всички партии откажат да са миманс в играта на политика с Партията на Олигархията и не се явят на следващите избори, тогава не само Европа, а целият свят ще разбере какво означава този прецедент, това ще бъде наистина въпиющ прецедент, който може да накара Олигархията да разбере, че е минала всички разумни и неразумни предели и повече така България не може да продължава, защото продължи ли така, демокрацията ще бъде политически труп, свободата ще бъде фикция, сигурността – измама, обществото – стадо, сива маса, тълпа, орда, а държавата – джунгла.

Това се нарича бойкот на Партията на Олигархията, всъщност бойкот на Олигархията.

България агонизира, както каза един мой приятел – Родината е в опасност! С палиативни мерки, с ре-активни постъпки, с пасивно съзерцание, камо ли с традиционна логика нищо вече не може да се постигне – това се вижда все по-очевидно и по-очевадно с всеки изминал ден. За да оцелее България са нужни радикални мерки, про-активно поведение, активни действия и най-вече с абсурдна логика. Може дори не така, както предлагам, но изход трябва да се търси в нестандартността, в непредсказуемостта, в риска, в пасионарността (страстта, горенето, полета на мисълта, всеотдайната енергия). Защото ножът е опрял до кокала и Олигархията като тежък воденичен камък тегли България към дъното…

*Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора