Горан Благоев, специално за Faktor.bg

Войната никога не се води с импровизация, а с предвидливост – пише в своите трудове известният български стратег ген. Иван Фичев. Не знам дали Пловдивският митрополит Николай е чел дебели книги по военна стратегия, но очевидно добре познава похватите й. От година насам той все по-малко е в светлината на прожекторите, което не означава, че не се труди активно с визия в бъдещето.

Николай не успя да наложи нито един свой фаворит сред тримата нови митополити, които в рамките на няколко месеца заеха овакантени епархии в страната. Отношенията си с него е вледенил и младият митрополит Антоний, който с николаевите протекци миналата есен бе «избран» да оглави Средно- и Западноевропейската епархия. Изглежда, че пловдивският владика изпада все повече в изолация. «Синодът бойкотира Николай!» – тържествуваха медиите, когато на 6 юли пловдивският митрополит хиротониса (ръкоположи) за епископ своя довереник Арсений в присъствието едва на 1/3 от синодалните старци. Всъщност

“бойкотът” приличаше повече на съюзническа среща.

Освен обичайното синодално лоби на Николай – духовният му старец Игнатий Плевенски и одиозният Григорий Великотърновски – за хоротонията на новия викарен епископ на Пловдив специално дойдоха Йоаникий Сливенски и Дометиан Видински, а болният Калиник Врачански изпрати свой представител. Знак, че пловдивския владика е започнал да търси широка коалиция сред старшите митрополити, след като имаше перманентни разправии с тях, а младите му показаха, че няма да играят в неговия отбор.

Очертаващото се разделение се прояви само след три дни, когато архиереите, взели участие в хиротонията на епископ Арсений в Пловдив, очебийно отсъстваха от панихидата в памет на Варненския митрополит Кирил, една година след кончината му. В помена, който отслужи новоизбрания владика на Варна – Йоан – участваха Гавриил Ловчански, Игнатий Старозагорски и другите трима младши митрополити – Антоний Средно и Западноевропейски, Серафим Неврокопски и Наум Русенски. Към това крило клони и патриарх Неофит. Поляризацията в Светия синод е повече от явна. Но само формално изглежда, че т.нар. патриаршеско крило е по-многочислено. Балансът на силите всъщност се крепи от 1-2 митрополити. Което означава, че

Николай съвсем не се е примирил с амбицията си да бъде сивият кардинал в Синодалната палата.

Той просто променя тактиката – изоставя амбицията си тотално да доминира над висшия клир и да манипулира патриарха, като започва да прилага древния римски принцип: «Разделяй и владей!». Ако събитията от 6 юли в Пловдив и 9 юли във Варна са индикация за посоката в която се развиват задкулисните синодални процеси, то ще се окаже, че само за година броят на митрополитите, на които Николай може да разчита, е нараснал двойно. Не се знае дали за още една година тихомълком няма да привлече още «съмишленици» – подсигурявайки се със синодално мнозинство, пловдивският владика може да диктува и решенията на Синода. Но дори и сегашното статукво да се съхрани, разделението на две крила няма да е в ущърб на Николай.

Синод с противостоящи крила трудно ще решава наболелите въпроси, а балансирането между владиците може да става все по-непосилна задача за патриарх Неофит, предвид и деликатно му здраве. При положение, че не положи усилия да преодолее скрития синодален антагонизъм, събратята му все някога ще се възползват от тази му слабост и ще оспорят неговите качества на консенсусна фигура, която трябва да обединява, а не да разделя Църквата. От тук има само една крачка да му поискат оставката и да го пратят на покой. Така, че от разделянето на Синода на две крила печеливш ще се окаже Николай, а губещ – патриарха. Дали Неофит ще излезе от този капан предстои да разберем. Негово светейшество обаче не си дава сметка, че е стъпил в друга клопка, заложена му от пловдивския владика.

Литургия за хиротонията на епископ Арсений

На 16 юли успешно завърши първата кандидат-студентска кампания на Православната духовна академия (ПДА) в Пловдив – с разрешение на Синода Николай я основа в края на 2013 г. и е неин духовен наставник. Из синодалните кулоари се шушука, че патриарх Неофит нарочно не се възпротивил на това решение, защото смятал че николаевата академия ще се окаже фиаско и така ще провали амбициозния владика. Но не би. Николай обяви, че са приети 53-ма студенти – почти толкова, колкото се очаква да приемат по специалността «Богословие» четирите университета у нас, където тя се преподава – т.е. богословските факултети в Софийския, Великотърновския, Шуменския и катедра «Теология» в Пловдивския у-т.

Всичко започва преди време от неудовлетвореното желание на Николай да контролира пловдивската катедра «Теология». «Положихме усилия да намерим общ език с митрополита, но се оказа трудно» – признава ръководителят на катедрата доц. Мария Шнитер. Тогава владиката решава да създаде като алтернатива ПДА и буквално започна война с пловдивската катедра. Най-напред обяви доц. М.Шнитер за еврейка, макар тя да е правнучка на първия архитект на Пловдив, чех по народност, който е построил и 4-5 църкви в града под тепетата. В «еврейството» на Шнитер обаче Николай намери мотив, да обяви, че липсата на синодален контрол в университетските Богословски факултети създавала предпоставка в тях да преподават неправославни, дори нехристияни.

Владиката възропта още, че е недопустимо в Богословските факултети да се говори срещу управлението на Българската православна църква (БПЦ). Голямата му болка е, че нито един от факултетите не е под кадровия контрол на Синода. Това всъщност е плюс за богословието в България – без да отстъпва от православните канони и догматика, то се превърна в специалност, която предлага интердисциплинарен подход и досег с трудовете на световни православни авторитети, които тесногръдието на висшия клир отхвърля като «модернисти», «еретици» или «сектанти». Познавайки «интелектуалният» вкус на Николай, в академията му най-вероятно ще господства църковната схоластика, маскирана като борба за чистота на православието.

Накрая в декларацията си от 15 юли срещу пловдивската катедра «Теология», която поиска от патриарх Неофит да преразгледа решението за нейното създаване, Николай изрече най-голямата лъжа: «Факултетите по „Теология“ в държавните висши учебни заведения не само, че не преподават, но и по закон са длъжни да НЕ преподават православна теология». Няма богословски факултет, който да не преподава по православната догматика и канони, в повечето има дори параклиси, използвани за богослужебна практика на студентите, а в Търновския факултет се изучават дори православни църковни изкуства като стенопис, иконопис и мозайки.

Неукротимата мания за власт на Николай вкара висшия клир във война с Богословските факултети, които подготвят кадрите на БПЦ. Николай обвини университетското богословие, че давало на бъдещите православни духовници слаба подготовка. Но така изпадна в шизофренно противоречие, защото целия ни висш клир, включително и той са получили образование в богословските факултети – следователно, според тезата му те също би следвало да са «слабоподготвени» по отношение на църковните науки?!

Петър Манджуков (архонт на Пловдивска епархия), Иван Гранитски и проф. Иван Маразов правят дарение с богослужебна литература за Пловдивската семинария и Пловдивската духовна академия 

ПДА е акредитирана като религиозно училище и дипломите й ще важат само в системата на БПЦ. Николай публично оповести, че занапред няма да назначава свещеници и църковни служители в епархията си, ако не са завършили Православната академия. Подчерта го и в най-новата си декларация – според него, приетите 53-ма студенти са оценили, че знанията които ще получат в ПДА им дават перспектива в Църквата. Самата истина! Дипломите им гарантират перспектива за църковна кариера. Не повече. Знанията, които ще дава ПДА, са съмнителни – сред бъдещите й преподаватели няма нито един с хабилитация – т.е. с научна степен. Докторат не са защитили дори ректорът и заместникът му, което е недопустимо за едно истинско висше училище.

През миналата година Пловдивската семинария прие два пъти по-малко ученици от Софийската – толкова малко, че били под стандартната бройка дори за една паралелка. Николай, очевидно иска да компенсира слабия интерес към средното си училище и си подсигурява бъдещи подчинени с авторитарни методи – всеки, който иска да получи църковен пост в епархията е длъжен да премине през академията му. При това не подбира методи. Освен, че завършилите Пловдивската семинария през тази година директно да се «вляха» в първия випуск на ПДА, Николай директно разпоредил на архиерейските си наместници по места също да «мотивират» кандидати. Говори се, че дори задължил няколко свещенически съпруги да кандидатстват в задочната паралелка за жени. По този начин ПДА се оказа с повече студенти отколкото четирите богословски факултета взети по отделно. И стана първото «висше» учебно заведение у нас, което прие всички пожелали – 53-ма от 53-ма! Това е истински дъмпинг на университетското богословие.

«В ПДА ще се форматират бъдещи крепостни» – категоричен е доц. Димо Чешмеджиев от Пловдивския у-т. Дипломата от николаевата академия не отговаря на образователните държавни стандарти и духовникът, който се сдобие с нея попада в тотална зависимост от волята на митрополита – ако не я изпълнява го грози уволнение, но без възможност да си намери друга работа – даже като учител по вероучение. Това ще е един от печалните резултати, смята доц. Попмаринов – ако чрез ПДА владиците задушат Богословските факултети, след време няма да има хора с легитимни дипломи, които могат да преподават СИП «Религия» в училище. Но висшият клир не дава знак, че провижда всички тези опасности. Безчувственост към проблемите, които ПДА ще създаде за университетското богословие демонстрира и патриарх Неофит, макар да е първият ректор на възстановения след 1989 г. Богословски факултет на СУ. На среща за акредитация на факултета през тази пролет, епископ Тихон, който е патриаршески викарий на Неофит, направил изказване в стила на николаевата теза, че университетското богословие е безполезно за Църквата.

Преподавателите в богословските факултети се оказват предадени от висшия клир.

Николай пак печели – чрез ПДА той се опитва получи монопол върху подготовката на бъдещи църковни кадри. Засега не се разпростира извън границите на епархията си, но не се знае, дали някои от събратята му също няма да въведат неговото правило – който няма диплома от ПДА, няма да бъде назначаван на църковна работа. Твърди се, че един от неколаевите съратници – Григорий Търновски – също «подсказвал» на свещеници да записват синовете си в ПДА. Никой не може да прогнозира, дали един ден Николай няма да накара Светия синод да гласува решение, че подготовката на духовници и църковно служители ще се извършва единствено чрез контролираната от него Православна духовна академия – т.е. образованието в нея да стане задължително за всеки, които иска кариера в Църквата. Ето как може да се окаже, че пловдивския митрополит вече залага матрицата на бъдещите кадри в цялата Българска патриаршия – всеки, който излиза от матрицата няма да има място в Църквата. Така Николай е на път да постигне една от мечтите си – да има армия от форматирани и послушни свещеници и богослови.

Църква от николаити.

Ако висшият клир наистина допусне Пловдивската академия се утвърди като ковачница на църковни кадри, такава ще е безрадостната перспектива за цялата ни Църква...

Резултатите! От една страна, ще се елиминира инакомислещия богословски елит и ще се обезкърви автономното богословско образование в университетите, което е на път да създаде собствено българска школа – т.е. ще има по-малко опоненти срещу Николай вътре в БПЦ. Обвързаността на ПДА с перспективата за църковна кариера създава предпоставка нейните възпитаници да проникнат във всички структури на БПЦ. Което носи предимство на Николай при следващия патриаршески избор да разполага с по-многобройно лоби от който и да е друг кандидат –той вече ще е превзел Църквата от основата към върха.

Ако все пак не сполучи, поне ще е успял да изгради в своята епархия затворен цикъл за фабрикуване на духовници. И тази самодостатъчност може да го главозамае толкова много, че при първия по-голям отпор, който евентуално му окаже патриарха и Синода, да реши да им се противопостави като отцепи Пловдивска митрополия от БПЦ – т.е. да предизвика нов разкол. Въпрос на време. Университетските богослови вече обърнаха внимание, че академията е в Пловдив, а не в София, където е и висшето църковно ръководство.

Николай титулува митрополията си «Пловдивска епархийска църква», което е предизвикателство към църковното единство, защото Църквата се нарича «Българска», а уставът й не предвижда обособяване на «епархийски църкви». Но и за това нито патриархът, нито владиците му търсят сметка. Създаването на ПДА несъмнено е следваща стъпка към утвърждаване на Пловдивска епархия като паралелен властови център на Българската патриаршия.