Защо отначало всичко се унищожава, а след това се възпява „подвига“ на руския войник?

Съвременните събития не могат да бъдат оценени без сравнение с историческите факти, което дава право да се говори за определени закономерности

Проф. Олег Панфилов, Крым Реалии

Събитията на Майдана преди две години, когато спецчасти, вътрешни войски и „Беркут“ бяха използвани срещу протестиращите, както казват юристите, „прекалена“, превишаваща допустимите за правоохранителните органи предели. Или бомбардировката на летището в Донецк и битката за купчина разбит от снаряди бетон. Или януарските боеве за Грозни, през 1995 и 2000 година, когато от града почти нищо не беше останало. Къде са източниците на това варварство?

Преди 203 години, както съобщават енциклопедиите, руската армия под командването на фелдмаршал Кутузов започва поход на запад, за да освободи Европа от Наполеон. Година и половина преди това, както пише Лермонтов: „Москва, изгорена от пожар е предадена на фрацузина...“

И досега се спори кой е подпалил Москва, но голяма част от версиите все пак твърдят, че бившата столица е изгорена от самите руснаци, колкото и да се съпротивлява на това съветската историография.

Василий Верещагин, великият руски художник, рисува през 1898 година картината „Подпалвачи“, на която са изобразени мъже със селски вид, в цървули и кожуси.

Освен, че е бил велик живописец, Василий Верещагин е доказан и като великолепен публицист-изследовател, написал повече от десет книги с описания на сюжети, герои и събития, свързани с неговите картини. Той първо събирал материал, след това го описвал и едва тогава пристъпвал към картината. Работейки над „Подпалвачите“, той написал в дневника си:

„Пожарът в Москва необикновено ядосал французите и трябвало да излеят злобата си върху някого. Наполеон заповядал да бъдат организирани военни съдилища и да се разправят с подпалвачите без никаква пощада. Французите били твърдо убедени, че жителите на Москва и единствено те нарочно са запалили пожара“.

На следващата година руската армия потегля към Европа-да отмъсти и, както гласяла официалната версия „да освободи Европа от Наполеон“. Горе долу така звучала и версията на Съветската армия в средата на 40-те години. Тогава, през 1813-14 година фелдмаршал Кутузов не си поставял за цел окупация, за разлика от съветските войски, които решили да завладеят няколко страни от Източна Европа, тъй като на комунистите не им достигала територия за бъдещия „световен пожар“.

В онзи поход от ХІХ век Париж бил поограбен, казаците полудявали, за което французите пазят живи спомени в разказите, предавани от предците им, в гравюри и картини, а също така в литературни произведения.

Тогава в руския език се появява и думата мародер (maraudeu), обяснена в етимологичните речници като „войник-грабител, самоволно отлъчил се за да граби“. От 1813 година този термин става необикновено популярен, особено когато ставало дума за това, което прави руската армия в окупираните територии.

Червената армия грабела през първите години на съветската власт, след това грабела финландците, грабела „освободените“ чехи, поляци, унгарци, румънци. Германците грабела най-много: това било и отмъщение.

Награбеното не носело никаква полза: откараното в СССР заводско оборудване попадало в ръцете на съветските инженери, които зле познавали по-съвършеното немско оборудване. Германия я ограбвали всички които не ги мързяло – от войниците, които отнасяли килими и сервизи, часовници и украшения, до генералите и маршалите, които с влакови композиции изпращали у дома си картини и скулптури, гоблени и гравюри от ограбените замъци, музеи и галерии. Съветското командване разпорежда всеки войник-„освободител“ да може веднъж месечно официално да изпрати у дома си пратка с награбено имущество, скромно наричано „трофеи“. Макар че, обикновено „трофеи“ означава военно имущество-оръжие, техника и боеприпаси.

По данни на Главното трофейно управление на СССР, само държавните трофеи са прекарани с 400 хиляди вагона: 2 885 завода и 96 электроцентрали, 2,3 милиона тона зърно, 1 милион тона картофи и зеленчуци, по половин милион тона мазнини и захар, 20 милиона литра спирт, 1 милион 335 хиляди глави добитък.

Когато през 1948 година маршал Георгий Жуков изпада в немилост и следователите от държавна сигурност обискират жилището и вилата му те откриват: 194 предмета ценна несъветска мебел, 483 кожи на ценни зверове, 4 хиляди метра платове, 44 килима и гоблени, 55 музейни картини, 7 сандъка с кристал и порцелан и много други.

Традициите на мародерството се запазват и след разпада на СССР. През първата и втората чеченска война мащабите на мародерството са сравними с похода на казаците срещу Париж. Тактиката на мародерството била малко по-различна, грабели под прикритието на „прочистване“.

В една от своите книги Анна Политковска описва такава операция от 28 януари 2002 година:

Разказва 70-годишният Имран Дагаев:

„В шест и половина в двора нахлуха военни. Насочиха срещу мен автомат. Веднага им показах паспорта си, но те дори не му обърнаха внимание. Не поискаха паспортите и на останалите от семейството. Първото нареждане на военния, най-вероятно, старшият беше такова: Давай парите и златото! И добави Давай всичко ценно, което имаш! Отговорих му: Нямам пари и злато, пенсионер съм и живеем само с тази пенсия-11 човека. Той каза: Не ме засяга как живееш. Давай! Разпръснаха се из стаите, започнаха да обръщат всичко нагоре с краката. Не позволяваха на никой от нас да мръдне. Събориха на пода гардероба, и той се счупи. Започнаха да ровят в посудата. В една от вазите намериха златен пръстен и верижката на снаха ми. Един от военните ги взе. Другите започнаха да си избират съдове. Имаха приготвени полиетиленови пликове, сложиха вътре сервиза. Един от тях взе новите ми обувки и една след друга ги напъха под куртката си. Бюфетът с останалите съдове събориха на пода, всички съдове се счупиха. Обръщаха креслата и диваните, разрязаха ги с ножове, търсейки скрити пари. Но не намериха нищо друго ценно“.

От дома на Татяна Мациева открадват: 1) медал „За трудова доблест“, 2) видео, 3) меки възглавници и мебели произведени в ГДР, 4) шкаф с огледало, произведен в Унгария, 5) четири стенни килима, 6) 35 касети с игри, 7) чувал с картофи, 8) чувал захар– 50 кг, 9) два чифта мъжки ботуши и един чифт маратонки.

Невъзможно е точно да се изчислят мащабите на мародерството в Чечня, вземали са всичко – автомобили, мебели, битова техника, дрехи, обувки, съдове.

Историята се повтаря през 2008 година, когато 58 армия влиза в Грузия, за да „защити“ осетинците. Вярно, „да ги защитават“ започват на 8 август, макар, че още на 2 август били на територията на „Южна Осетия“. След това продължили, достигайки до Поти в западна Грузия, превземайки Кутаиси, Хашури, Гори и разполагат бронетехника на 36 километра от Тбилиси. Времето за мародерстване било малко и затова започнали веднага: на многобройни видеа се вижда как на БТР-ите са натоварени килими, телевизори, велосипеди.

Символ на руското мародерство стана тоалетната чиния, изкъртена от военната база на грузинската армия в Сенаки и откарана в Русия. В Поти ограбили складовете на фирма „Нигора“, в селата вземали буркани с туршии и конфитюр. Трудно е да си представим какво би станало с Тбилиси, ако „освободителите“ бяха нахлули там.

Сега на ред е Украйна. В окупираните райони крадат коли и грабят изоставените домове, демонтират заводи и фабрики и ги откарват в Русия. Невозможно е да бъде обяснена жестокостта, с която бомбардираха летищата в Донецк и Луганск, взривяваха мостове и пътища. Както е невъзможно без сълзи да гледаш останките на сградите в бовбардирания Грозни или на обезобразения от съветските бомбардировки през 1943 година Киев.

Защо отначало всичко се унищожава, а след това се възпява „подвига“ на руския войник? Защо грабежът или мародерството стават естествено продължение на всяка окупация?

В руската история има огромен брой подобни примери, но най-чудовищният е свързан с името на Иван Грозни. На 12 януари 1570 година той издава заповед за разграбването и унищожаването на Великия Новгород. Повод за това става, както смятат историците, донос и подозрения в измяна. Бил предприет поход, по време на който били разграбени всички градове по пътя от Москва до Новгород. По пътя Малюта Скуратов лично удушава в тверския манастир митрополит Филип. Броят на жертвите в Новгород е над 27 хиляди от общо 35 хиляди жители на града. Погромът продължил шест седмици, хиляди хора били измъчвани и удавени в река Волхова, градът бил разграбен имуществото на църквите, манастирите и търговците било конфискувано.

Напомням, това се е случило на територията на Русия във втората половина на 16 век, между хора, които едва след малко повече от два века ще започнат да се наричат „руснаци“.

Б.Р.Текстът се препечатва с разрешението на Радио „Свобода“. Превод: Faktor.bg

Снимки в галерия: 1. Мародерстващи войници на Иван Грозни – гравюра

2. Руски войник отмъква телевизор в Украйна