​Квесторите на КТБ имат бъдеще само като клиенти на прокуратурата

Кольо Парамов, специално за Faktor.bg

Тези дни Международният валутен фонд увери, че подкрепя тригодишната програма на правителството на България за дълга. Успоредно с това Мисията на фонда настоява за много бързи стъпки за стабилизация на банковата ни система. Шефът на екипа на МВФ Мишел Шанън твърди тактично, но и настоятелно ни подсеща, че нещата в банковата ни система не са толкова стабилни, колкото говорят и обещават от БНБ. Например: странен е парадоксът с квестурата на КТБ. 

Отначало квестурата, избрана от БНБ, за 

да свърши мръсната работа

по доказателствата за фалита на банката, бе твърде ползвана и от прокуратурата по събирането на фактите за горното. Днес обаче квестурата е пред сериозна дилема - дали един ден след освобождаването на Иван Искров от БНБ не трябва да се отправи към прокуратурата. Исканията на Искров за фалит бяха доставени в удължен срок от квесторите и те бяха ползвани по целенасоченост. Но един ден ще се окаже, че квесторите на КТБ са играли фатална роля както за защита на интереса на държавата, така и за неточно взетото решение за фалит на банката. Системата, утвърдена за работа в КТБ от квесторите по указания на Искров ще се приеме или като директен умисъл, или като час по некадърност. Всички оценки и направени след това обезценки на активите на КТБ доказват, че някъде има огромен пробив, а директната загуба досега е над 5 милиарда лева, а последваща - още толкова.

БНБ отне лиценза на КТБ на 6 ноември 2014 г. Народното събрание прие на 28 ноември 2014 г. специалната законова поправка срещу сделки, които можеха да извършват квесторите - цесии за извършени погашения на кредити чрез прихващания. И сега, най-важното - миналия ден квесторите обясниха в своя декларация, че след горните посочени дати подобни прихващания не са правени, т.е. те са перфектни. Какъв е проблемът днес на парламента? Да намери парите, ако са преведени в чужбина, да убеди публиката, че наистина всичко е перфектно, макар парите да не са налице.

А къде са парите?

Това е най-важния отговор, който ни дължат квесторите. Те трябва да напишат и да се подпишат под един ясен и точен доклад от 10-20 страници. Той примерно може да изглежда така - да опише подробно всички големи активи на банката с оценка на същите към 22 юни 2014 г. Чрез кредитния регистър да отразят към всеки актив колко са получени кредити и имената на юридическите и физическите лица към горната дата. Новата оценка за всеки актив с отразената обезценка към 9 август 2014 г. Направените и отразени прихващания срещу погашения на кредити на физически и юридически лица с новата поименна регистрация на собствениците, придобили актива към 6-28 ноември 2014 г. И още няколко чисто счетоводни отразявания, които да сочат

 намалената до 70 процента цена на активите,

които са цесирани. Разликата от този близо 1 милиард лв., цесирани от квесторите, ще бъде приета негативно от обществото, когато научи истината. И тогава квесторите от помощници на прокуратурата убедено ще се превърнат в техни клиенти. А БНБ и Искров пак ще се скрият - те не са давали такова разрешение.

Така аферата КТБ завършва първата си част. На 17-20 март започва втората, макар и далеч по-трудна и по-перспективна от първата. Втората серия на аферата ще бъде и далеч по-успешна. Убеден съм. Тогава ще научим много, а може би и за началото на края на така наречения политически 25-годишен преход.