Кремълското ръководство има множество таланти. Един от тях е да си създава врагове. През последните години Москва постоянно се оплаква, че другите държави подло я мамят и я предават. Виновни бяха Естония, Латвия, Литва, Полша, САЩ, Великобритания, Холандия, Австралия, Грузия, Украйна, Турция. Накрая сред тях се озова и България, страна традиционно свързана с Русия, близка по силата на езиковата и религиозната общност. Основната причина за нарастващата конфронтация беше провалът на проекта „Южен поток“, но имааше и други фактори.

През ноември 2015 година президентът на Българии Росен Плевнелиев "заби нож" в гърба на Кремъл, като справедливо заяви, че руски самолети нарушават въздушното пространство на държавата му.

Плевнелиев обвини Кремъл и в 

подготовката на хибридна война на Балканите

и, в частност, в организирането на кибератаки срещу сайтовете на правителствени институции и на българската ЦИК.

Доколкото руската външна политика, от кремълска гледна точка, е бяла и добра и дори се основава на уважението към суверенитета на съседите, което, те, неблагодарниците, не ценят, в руското МВнР много се обидиха.

В края на февруари българите нанесоха по-осезателен удар - независимо от противодействието на проруското парламентарно малцинство, българското НС създаде комисия за разследване на факти за намесата на Русия и Турция във вътрешните работи на България.

МВнР на Русия, в лицето на Маария Захарова се обиди още повече и начере тази стъпка проява на „маккартизъм“ и „цинизъм“.

В отговор обаче България обясни, че е независима страна, че има правото да създава всякакви комисии, без да има одобрение от Москва, и, че София не се бърка във работата на Държавната дума.

И накрая, на Захарова беше даден съвет, който прозвуча като плесница-да се научи на добри обноски.
На 3 марта България чества годишнината от Санстефанския договор, с който тя получава независимост. И по този повод в мрежата се „понесе“ съобщение, че българските власти не са поканили Владимир Путин на честването на 138 година от Освобождението от турско робство. Нещо повече, твърдеше се, че на тържествените чествания е поканен Реджеп Ердоган, президент на страната, от която България се е освободила благодарение на руската армия.

Поредният нож в гърба? Сякаш не: Песков (говорителят на Путин-бел. ред) заяви, че руското правителство уважава „суверенното право на България да не покани Путин“.

Значи, засега няма да последва забрана за внос на български консерви. Вярно, вече се понесоха слухове, че българската парламентарна комисия разследваща евентуалната намеса на Русия може би ще бъде разпусната. Освен това, руските медии съобщиха, че българското МВнР е опровергало съобщението за поканата на Ердоган, новината беше разпространена и от БНТ.

Като цяло обаче това не променя общата картина на руско-българските отношения, нито фундаменталните тенденции във външната политика на Кремъл.

Със своята нахална и хулиганстваща политика кремълските власти 

отблъснаха от Русия практически всичките и традиционни съюзници,

включително много православни и славянски държави като Украйна, България, Черна гора, но така също и неславянски -Румъния, Молдова, Грузия.

Разпадът на коалиционността е един от отличителните белези на бездарната външна политика на Путин. Руската империя исторически е функционирала като "покровителка" или като минимум активен съюзник на всички славянски и православни народи.

Съветският съюз беше в състояние да поддържа алианси и на международната арена действаше като единен блок от минимум десет държави. По времето на Елцин Русия беше безусловен лидер в постсъветското пространство и имаше значетилен авторитет сред страните от ОНД. Но днес Русия пракически вече няма съюзници. Почти всички славянски и православни дръжави на запад от границите на бившия СССР или вече са членове на НАТО (Полша, Чехия, Словакия, Румъния, България, Словения, Хърватия, Гърция), или кандидатствата да бъдат приети в организацията (Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония). Единствената славяно-православна държава в този регион, която не иска да стане член на НАТО е Сърбия, но и тя отдавна е дала заявка за членство в ЕС.

Геополитическите инверсии на бившите съветски републики са още по-поразителни. Мнозинството от тях или се дистанцират от Русия (Узбекистан, Туркменистан), или са в състояние на война с нея: хибридна (Украйна, Молдова) или студена (Естония, Латвия, Литва). В случая с Грузия, която, както и Украйна, има намерение да влезе и в НАТО, и в ЕС,

войната си е съвсем „гореща“

За растящото напрежение в отношенията на Москва със Запада – да не говорим.

Показателно е и това, че намирайки се в плен на заблуда, кремълските анализатори възприемат изолационизма на Русия като задълбочаване на интеграцията с постсъветските държави, а загубата на лидерство на територията на ОНД-като укрепване на руската позиция.

И ето така, година след година целият свят се движи в крак, а само Кремъл е сам със себе си.

Въпреки тази тежка ситуация продължава да си създава врагове и да се оплаква от ножове в гърба.

www.kasparov.ru

Превод: Faktor.bg