Иво Инджев, Ivo.bg

Нямам нищо против да греша- веднага бих се съгласил, ако бъда поправен, но до вчера не ми беше известен представителен митинг на БСП, в който да има такъв „симбиоз” между символиката на столетница, претендираща да е част от днешния европейски социализъм и екстремното левичарство, демонстрирано под знамената с физиономията на масовия убиец Че Гевара.

Това единство се е случвало и друг път, например при хулиганския контрапротест, обявен официално от младежката организация на БСП срещу законен митинг пред Монумента на червената армия ( МОЧА) в София на 9 януари 2012 г. Но никога, по мои наблюдения, не е имало така интимна близост между иконата на разглезеното западно левичарство Че Гевара и БСП по време на публична изява, инициирана и дори лично оглавена от шефа на партията, какъвто в момента е Михаил Миков.

Това предполага не просто „съжителство”, но и координация. БСП не биха допуснали на свой митинг друг да си вее байряка, освен ако не са се разбрали за това предварително. Специално посетих

проруското им сборище, 

избрало не посолството на омразната им Украйна или посолството на още по – омразните САЩ, а именно най-омразната им мишена- работното място на президента Плевнелиев. Отидох, за да видя милата картинка на преливането между знамената на „Атака” със стилизираната „славянско-православна” нацистка символика и „антифашистката” обичайна цветност, с която дефилира БСП.

Не видях демонстративно присъствие на „Атака”. Това също говори за съгласуване между путинофилите от тези различни фракции . Те явно се бяха разбрали помежду си да си поделят порциите в лова на русофилски симпатии- има достатъчно и за „Атака”, и за БСП, но поотделно, за да не си пречат на различните руски акценти в пропагандата. А може да греша и да не съм видят и такъв „симбиоз” на митинга им…

На петоколонниците и поклонниците на Че Гевара по този повод мога да предоставя няколко цитата за ограмотяване. На екстремистите, които тачат убиеца, без да знаят кой точно е той, не се надявам да повлияя. Но на „Позитано” 20 поне би трябвало да се позамислят…

През декември 1964 г. Че Гевара гръмогласно обявява в ООН: „Да, разбира се, ние екзекутираме. И ще продължим да екзекутираме, КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО”.

А колко е необходимо, според главния екзекутор на кубинския режим? Понеже доста другари и другарки у нас обичат да се позовават на западни авторитети (избирателно, когато това им изнася за някоя тяхна теза), ето един цитат от наистина авторитетен източник.

Изследване на Харвард доказва, че до началото на 70-те години на миналия век 

в Куба са разстреляни 14 000 души,

което на глава от населението би означавало три милиона разстрела в САЩ. А „човекът”, който нарежда екзекуциите и поема отговорността гордо пред ООН за това, е същият този „симпатяга” Ернесто Че Гевара.

Че Гевара ръководи разправата с 6 годишното антикомунистическо въстание в Куба и носи отговорността за разстрела на 4000 кубински селяни, които бранели земята и имуществото си от насилствената колективизация по съветски образец. Безумието на Че Гевара, доказан садист от участието си в разстрели на непълнолетни, става ясно дори на СССР, който помага с оръжие, средства и инструктори на кубинските комунисти да смажат упоритата съпротива в държавата, която преди „революцията” е имала по-висок жизнен стандарт от Австрия и Япония. Чак през 1964 Москва „отлъчва” садиста Че и това го обрича на личен провал, тъй като веднага губи доверието на кубинските тайни служби и Кастро. Този успех СССР постига по най-простия начин: просто му спира финансирането и той започва да се умилква на Кастро за своите следващи мисии- този път в Африка и Южна Америка.

Само през първите три месеца на своята „революционна дейност” в Куба Че Гевара е подписал 400 смъртни присъди, свидетелства кубинският прокурор Хосе Вилясуо, избягал от кървавия ужас. Изповедник на жертвите на име Яки де Аспизу твърди друго: че за същия период по заповед на масовия убиец са разстреляни 700 души. Познайникът на Гевара, кубинският журналист Луис Ортега, пише в книгата си „Аз съм Че”, че „героят” с баретата изпратил лично на смърт 1 892 души.

„Разсекретената” лична кореспонденция пази мил спомен за деянията Му с неговия почерк: „Скъпа моя, аз съм в кубинските планини, жив съм и съм жаден за кръв”, гука той в писъмце до съпругата си Хилда Галдея през 1957 г.

В друго, съхранено за историята писъмце, този път до татко му в Буенос Айрес, блудният син си признава момчешката слабост: „ Татко, искам да ти призная, че в този миг разбрах колко много обичам да убивам”.

Цитатите са от книгата „Истинският Че”, издадена от Умберто Фонтова, бивш съратник на Гевара и един от многобройните бежанци от близкото му обкръжение,

ужасени от неговия садизъм

В книгата има разказани многобройни кървави истории за настървението, проявявано при екзекуциите от този психопат, но и цитираното дотук би трябвало да е достатъчно за изтрезняване на невежите, които си мислят, че веят знамена с лика на някакъв „светец на революцията”.

Невежеството по принцип не е извинение за ничие престъпление. Но е още по-отвратително, ако онези, които се гордеят да бъдат последователи на кървавия Че, знаят много добре какви ги е вършил и това адски много им допада- вероятно биха вършили същото, ако им падне такава възможност да приложат на практика опита на своя идол.