Едвин Сугарев, Svobodata.com

Водевилът с оставката на Орешарски очевидно набира скорост. Скараните помежду си крепители на неговия кабинет опитват всички хватки, за да се измъкнат от помията – сред тях и чисто абсурдисткия опит да бързат с оставката и едновременно с това да бавят топката.

Станишев поиска избори през юли – и продължава да размахва това пехливанско щение – въпреки че е невъзможно според изискванията на Конституцията – и въпреки че беше бламирано от пленума на собствената му партия. Едновременно с това заявява, че тъй като нямало политическа воля за светкавични предсрочни избори, и неговата партия нямало да бърза с оставката на кабинета.

Очевидно става дума за хеттрик – да се демонстрира готовност за избори, като паралелно с това се създават пречки за реализирането им и се протака агонията на това управление – например чрез искане за промяна на Конституцията, което да регламентира задължителния вот, издигнат от БСП като

жълт картон за ДПС

Не че от това бавене левицата ще спечели – напротив, ще загуби не малка част от и без това спихнатия си електорален потенциал. Но има едни неща за довършване – и преди всичко – “Южен поток”. Явно там ги стяга чепикът другарите – поели са съответните ангажименти към Путин и никак не им се връщат комисионните – нито пък им се иска да ги застигне съдбата на Луканов.

Развитието на последните събития ясно показва, че този проект е и реалната причина за създаването на извратената коалиция, която управляваше България през последната година – и за неистовото упорство на управляващите партии да останат на власт с цената на всичко – дори с цената на негативи, които съвсем не им вещаят розово политическо бъдеще.

Последното доказателство за това е налудното твърдение на председателя на НС Михаил Миков, че премиерът Орешарски не бил разбран правилно в изявлението си, в което заяви (пред медиите и пред трима американски сенатори) че е разпоредил да бъдат спрени всички дейности по “Южен поток”, докато не бъде постигнато разбирателство с Брюксел.

Не това бил искал да каже – заявява Миков – като с това твърдение на практика казва, че прехваления от БСП български премиер е

кръгъл идиот,

който не знае какво говори. Основанията му се градят върху презумпцията, че този грамаден проект с определено (и негативно за България) геополитическо значение, с който партиите от мнозинството, министрите и премиерът ни занимават всеки ден, не е от техните компетенции, тъй като е... частно предприятие.

Дословно: “Не виждам в правова държава как може да бъде спрян такъв проект с някакво изявление. И президентът да го каже, в крайна сметка има реалности, които са на плоскостта на закона, и икономическите, и другите закони, защото иначе всяка частна компания в България, каквато е и "Южен поток", дейността й винаги може да бъде спряна по субективни причини”.

“Газпром”, разбира се, веднага се съгласи с тази теза – сякаш руската компания само това е чакала. (Чакала го е, разбира се. И не само го е чакала, но и е поръчала Миковата акция.) А българските и международните наблюдатели отбелязаха, че и с този проект се случва същото, което вече се случи с АЕЦ “Белене” – руската страна упорито твърди, че проектът не е спрян и работата по него продължава – въпреки ясните заявления на българската страна в противното – като това абсурдно поведение се материализира с иск за неустойки на стойност над един милиард евро – като, както стана ясно, под управлението на БСП, ДПС и Атака България прави всичко възможно, за да загуби арбитражното дело. По казуса Белене основните рубладжии бяха Станишев и Първанов; днес в услуга на подобна схема сега играе не друг, а председателя на българското Народно събрание.

Става дума наглост, която няма равна в цялата българска история. Да натрапиш на страната си 

един сламен премиер,

да го величаеш като най-успешния управник на прехода – и в крайна сметка да го бламираш по такъв баламски начин – на това наистина са способни само българските комунисти.

Само че в случая става дума не само за дебелокожие и тепигьозлък, но и за престъпление. И няма как по друг начин да го определим, освен като предателство към националните интереси. Ако е вярно – както твърди Реформаторския блок – че договорът за “Южен поток” е сключен три дни след изборите за европарламент, в които БСП се провали катастрофално, ако това наистина е направено зад гърба на Орешарски – и ако този договор е сключен за свръхраздутата сума от 3,8 милиарда евро – като за капак предполага и солени неустойки при неизпълнание – то от това следва, че другарите се канят да откраднат около два милиарда евро от парите на данъкоплатците – само от този проект.

В този смисъл ми се струва, че Наказателният кодекс трябва да бъде допълнен с още един параграф – което трябва да бъде сред първите задачи на следващото правителство. Той би могъл да бъде формулиран така: “Български премиер, министър, зам. министър или друг висш служител от изпълнителната власт, вследствие на чиито управленски решения държавата е претърпяла загуби в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода от 10 до 30 години.” Биха могли да се прибавян и две допълнителни алинеи, първата от която да бъде: “В особено тежки случаи и когато престъплението е свързано с доказано лично облагодетелстване, наказанието е доживотен затвор”. Втората би трябвало да гласи: “За престъпленията по този член няма давност.”