Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

Трудно може да се обясни на нормален човек как точно в Европейския ден в памет на жертвите на сталинизма (23 август, б.а.) държавната телевизия реши да посвети обедното си предаване с повторението на концерт с т. нар любими руски песни. И забележете – концертът е от 8 май 2014 г. Разбира се, не можем да разчитаме, че СЕМ ще се събуди от удобната си добре платена лятна дрямка и ще поиска обяснение за тази наглост. Казвам наглост не случайно. Защото тъкмо в Деня, в който трябва да преклоним глава пред жертвите на сталинския режим, тъкмо от ефира на държавната медия прозвучаха не само песните от Втората световна война, но и цифрата за жертвите на тази война. Да войната е най-голямото човешко зло. И за това не може да има друго нормално мнение. Но питам – след като по исторически данни се знае, че жертвите на Сталиновия режим надхвърлят 20 милиона, защо тази цифра се укрива?! Нека да припомним, че според изследванията на уважавани историци броят на жертвите на Сталиновото управление е между 4 и 10 милиона души, без да се смята гладът в Украйна, за който се спори дали е умишлено предизвикан , или е бил непредвидено последствие от колективизацията. Оценките за жертвите на Гладомора варират от 1,5 до 10 милиона. Като около 81,3% от тях са етнически украинци, 4,5% руснаци, 1,4% евреи и 1,1% поляци. Най-силно засегнато е украинското селско население. Тук не става дори въпрос за разбитите милиони , семейства, за ужасите на въдворените в ГУЛАК , за безсмислените жертви на фронта. Това е ужасяващата истина за сталинизма и комунизма. А колко са българските жертви, невинно избити и изтребени в концлагерите и даваните за храна свинете?! И това обаче не може да се чуе в ефира на телевизията, която се издържа от нашия джоб. Такава е жалката истина за голяма част от българското медийно пространство.

Извън емоцията обаче не може да не отчетем, че има сериозна раздвижване на руската пропагандна машина – видно е във всички проруски медии в милата ни родина , след последното 

благосклонно „государско” потупване по рамото

на българските политици от Путин. Изказването за братята българи, на които не бива да се сърдим, че са ги накарали да влязат в НАТО – какъвто беше смисълът на думите на Владимир Владимирович, би камбаната на добре финансираната пропагандна машина. Част от която явно е и повторението на концерта от 2014 г по БНТ.

Впрочем любимите на президента Путин рокери „Нощни вълци” запретнаха ръкави да подгряват руската пропаганда в анексирания Крим с грандиозно шоу. Също посветено на Втората световна война – както и концерта по канал 1 на БНТ. Та „Нощните вълци” включили в грандиозното си шоу в Севастопол танкове, самолети, пехота, възстановка на нападението на фашистките войски срещу Съветския съюз, ужасът, чудовищната война и победата, която обръща хода на Втората световна, сцени, гарнирани със зрелищни скокове с мотори. И с много патриотични песни.

Руските мотористи само външно приличат на западните си колеги. Те се изживяват като "руски патриоти" и предани помощници на Кремъл, коментира Роман Гончаренко. Тяхната история започва в края на 1980-те години, малко преди разпадането на Съветския съюз, а ключова роля играе именно Александър Залдостанов. От 2009 година насам основното шоу на "Нощните вълци" се провежда винаги в Севастопол на украинския полуостров Крим, където е разположен руският черноморски флот. През 2010 години в мероприятието участва и Владимир Путин, който по това време е премиер. "Благодаря за поканата, братя!", каза тогава Путин при пристигането си, а множеството изпадна във възторг. През 2012 година Путин отново участва в кримското шоу на Залдостанов, а година по-късно "върховният вълк" е удостоен лично от президента с почетен орден за "патриотична дейност сред младежта". "Ценя високо Владимир Путин. Той е президент, от когото страната ни отдавна имаше нужда", заяви наскоро Александър Залдостанов, добавяйки, че щял да стори всичко, което е по силите му, за да брани Путин и да удължи максимално управлението му, свидетелства Роман Гончаренко. "Нощните вълци" очевидно са изиграли важна роля и при анексията на Крим. В документален филм на руската телевизия няколко членове на клуба се хвалят, че били предотвратили война между Русия и Украйна. На 5 март 2014 година членове на украинското подразделение на "Нощните вълци" отвличат главнокомандващия на украинската армия Михаило Ковал. Рокерите твърдят, че Ковал носел в куфара си заповед за стрелба от Киев, която трябвало да бъде предадена на едно украинско гранично подразделение. "Нощните вълци" откарват Ковал в Симферопол, а няколко часа по-късно го освобождават. В дните и седмиците около анексирането на Крим "Нощните вълци" действат като специална част на руските сили за сигурност, които по това време са също на полуострова. След анексията на полуострова шефът на клуба Александър Залдостанов се появи на Червения площад, откъде заяви, че смята цяла Украйна за част от руския свят и че Западът нямал работа там. Шефът им Залдостанов има друга ни по-маловажна задача: той основа движението "Антимайдан", а главната цел на дебеловратите и мускулести мъже е да предотвратят в Русия въстание по подобие на това в Украйна.

"Страхът е единственото нещо, което може да ги накара да се откажат от плановете си", казва Залдостанов в едно интервю, визирайки противниците на Путин. А говорейки за страх, той има предвид страха от смъртта. Някои други членове на движението "Антимайдан" са още по-директни. Те казват, че са готови 

да тръгнат срещу опозицията не само с юмруци, а и с оръжие

За да не останем по-назад от „братушките“, БНТ в централната си информационна емисия показа шоуто в Севастопол. Шоу, което за пореден път демонстрира, че нищо от пропагандната машина от времето на Сталин не е забравено. Защото никой не може да отрече, че без действията на Съединените щати победата във Втората световна война е била немислима. Но руската пропаганда отдавна налага псевдонаучни клишета вместо исторически факти, като приписва победата единствено на Съветската армия. Стар изпитан метод на символи ментета, изготвяни в лабораториите на службите, които да подменят историческата истина. Като онази снимка на забития съветски байрак над Райхстага, за която години по-късно стана ясно, че е изцяло манипулирана.

Историята преди дни припомни френският всекидневник „Нувел Обсерватьор”. Става въпрос за символичната снимка, която е на първите страници на вестниците и учебниците по история.

Какво показва тя : Денят е 2 май 1945. Съветско знаме се вее на покрива на Райхстага. Войските на Червената армия току що са превзели германската столица.

Няколко дни по-рано, през април 1945, докато сраженията все още бушуват в Берлин, Сталин е поръчал на фотографите на съветската армия да увековечат победата над нацистка Германия. „Всички искаха да отидат в Райхстага”, си спомня авторът на снимката Евгени Халдей, цитиран от телевизионния канал Арте. По онова време Евгени е млад военен фотограф на 28 години, който работи за съветската агенция ТАСС, главната агенция по печата на СССР, който публикува официалните фотографии на сталинския режим.

На заснетата от него сцена, в зависимост от неговата позиция, се виждат двама или трима съветски войници. Официално, според сталинския режим, тези войници са грузинецът Мелитон Кантария, задължен от самия Сталин да постави съветското знаме над Райхстага, и руснаците Михаил Егоров и Алексей Берест.

Евгени Халдей признава, че много се е колебаел преди да направи снимката, която ще остане в историята. „Дълго време търсех най-добрия ъгъл. Исках фотографията да показва и нещо от Берлин. Използвах цяла лента с 36 кадъра.”, казва фотографът.

Каква е истинската история

обаче ? Тази снимка има всички белези на пропагандно изображение. Тя излъчва националната гордост и демонстрира в очите на света превъзходството на СССР не само над нацистка Германия, но също и над другите велики сили: та нали не друг а Съветите са пристигнали първи в Берлин ?

Но извън символите именно производственият процес е онзи, който е твърде оспорим. Снимката на Евгени Халдей е била наистина предварително подготвена, с постановка, преправена и .... превърната в легенда за политически цели.

Когато влиза в Берлин през май 1945, Евгени Халдей разбира, по собственото му признание, че трябва да транспонира направената от американеца Джо Розентал фотография на момента на забиване на американското знаме на връх Сурибачи на остров Айо Джима, което е било току що изтръгнато от японците. Американският фотограф наистина е успял да направи тази снимка, която символизира победата на Съединените щати над Япония в тази „друга война” на другата страна на земното кълбо. Неговата фотография му осигурява наградата „Пулицър”.

Евгени Халдей, който е имал възможността да види снимката с „Забиването на знамето на Айо Джима” във вестниците, се надява да реализира нейната съветска реплика.

Съветско знаме вече е било забито над Райхстага на 30 април, в 22,40, докато Берлин все още е бил обхванат от сражения. Поради този факт не е имало фотограф на мястото... При всички положения нощта не е позволявала и най-малката възможност да се направи снимка. А на следващия ден германците са успели и да го изтръгнат. Всъщност снимката на Евгени Халдей ще бъде направена едва два дни по-късно, на 2 май, когато фотографите ще могат най-сетне да влязат в опустошената германска столица.

„Пред Райхстага аз извадих едно знаме и войниците се развикаха : Дайте ни това знаме, ще го издигнем на върха”, разказа 50 години по-късно фотографът. Поисках от един млад войник да го държи възможно най-високо. Той беше на 20 години, наричаше се Алекси Ковалев (име, което не отговаря на нито едно от тиражираните от съветската пропаганда, но на това ще се върнем по-късно). „Търсех подходящ ъгъл на заснемане, накарах го да се изкачи още по-нагоре. Той отговори, че е съгласен, но някой да му поддържа краката. Това бе сторено. Фотографията тръгна, хареса се и т.н..”

Когато Евгени Халдей изпраща в Москва снимката си, тя се харесва много. Но главният редактор на агенция ТАСС Палгунов установява, че фотографията на Халдей не е за публикуване.

Както ще признае половин век по-късно Халдей, по телефона му се обажда главният редактор и му нарежда: „Това не става. По-долният войник, който държи краката на другия, има по един часовник на двете китки на ръцете си. Трябва това да се изчисти !” Как ли щеше да погледне светът на един герой на Съветския съюз, 

освободител на столицата на Райха, който обира трупове

Още повече, че на всички е било известно мародерството на червени войници и се е знаело, че „червеният войник има само две слабости: ботушите и часовниците”...

За да може все пак снимката да бъде публикувана, Евгени Халдей „деликатно остъргва с върха на игла върху негатива и така премахва излишния часовник. Едва след падането на комунизма и разпадането на съветската империя той разкрива истината, отпечатвайки кадър от оригиналния негатив, показващ че фигуриращият на снимката офицер е носел по един часовник на всяка китка.

Освен това за пропагандни цели Халдей засилва и драматичния вид на снимката усилвайки тъмните сенки. По този начин облаците пушек стават по заплашителни и придават впечатлението, че Берлин е все още разкъсван от сражения.

А колкото до истината да тримата войници от снимката, 50 години официално те бяха грузинецът Мелитон Кантария и руснаците Михаил Егоров и Алексей Берест.

В действителност самият Сталин на случаен принцип е посочил тези трима войници да олицетворят победата над нацистка Германия, въпреки че тези трима мъже никога не са издигали и най-малкото знаме нито на 30 април, нито на 2 май 1945.

Измамата ще изтрае до 1995, когато по време на честването на петдесетгодишнината на победата от 1945, украинецът Алекси Ковалев се разпознава на снимката : „Да, това съм аз. И до мен са Леон Горичев от Минск и Абдулхаким Исмаилов от Дагестан.”

Това е една малка част от пропагандните измами на Кремъл. Които, както виждаме, продължават и днес да са на почит и в България.