Иван Сотиров

Надхитряването и пазарлъците в дясно, показват нежеланието или невъзможността на ГЕРБ и РБ да разберат какво се случи на тези избори. След пълният провал на правителството на БСП, ДПС и АТАКА, ГЕРБ и РБ не получиха решителен превес над тях. Въпреки срива в подкрепата за БСП и АТАКА, гласовете и мандатите за БСП, ДПС, АТАКА, АБВ и ББЦ са повече от тези на ГЕРБ и РБ. ГЕРБ и РБ получават подкрепата която са имали на парламентарните избори през 2013. В този смисъл опитите на РБ да отчетат двоен прираст, като използват резултатите от евроизборите са меко казано несъстоятелни. По тази логика и от БСП могат да отчетат успех, защото и те имат повече гласове на тези избори спрямо евроизборите. Грозната истина, която самоопределящите се за десни не искат да видят е, че преобладаващата част от избирателите вече не прави разлика между тях и тези които се правят на леви и либерали. Тогава се видя и на протестите миналата година. Тогава никой от тези, които сега се опитват да триумфират, не смееше да се появи сред хората и да ги поведе.

Добре е, че ГЕРБ се отказа от идеята за правителство на малцинството с плаваща подкрепа, което би означавало пълна политическа нестабилност. Добре е, че заглъхна и идеята за програмно правителство, която се лансираше от различни 

говорители на задкулисието,

и което би означавало откровено управление на мафията. Не се чува вече и условието от страна на четвъртата политическа сила към първата, че лидерът и не може да бъде премиер. То беше не само глупав политически трик към собствените им избиратели, а и твърде глупава и дърводелска форма на пазарлък. Фундаменталното интервю на Лукарски, както и размахването на пръст от страна на Москов към Кунева и Лукарски, че са изтичали без пълния пакет, който са подготвили в лабораторията, да преговарят неподготвени с Борисов, говори не само за нивото, а и за политическата принципност на лидерите на РБ. Крайно време е Кънев и Москов, да престанат да се държат като наложници от харема в Драгалевци, които всеки ден трябва да дават доказателства, че няма да пристанат на господаря от Банкя, защото похотливите им погледи зад фереджето от гръмки приказки будели подозрения. Очевидно е, че тактиката на ДСБ е да помъчат Борисов преди да го подкрепят. Да го набутат и да го оставят да се овъргаля с ДПС и БСП и след като получат добра цена да го подкрепят, защото въпреки своята висока принципност, са готови на жертва за запазване на единството на РБ и недопускане на ДПС и БСП в играта. Това сме го гледали. Гледали сме и вариантът, който се разигра през 2001г. Тогава НДСВ бяха набутани, не че нямаха готовността за това, в коалиция с ДПС и БСП, с надеждата, че след като се компрометират, народът ще призове най-големият държавник на прехода да спасява държавата. Това разбира се не се случи, но опитите продължават и до днес.

ГЕРБ И РБ са длъжни да отговорят на очакванията на тези около милион и четиристотин хиляди избиратели, повечето от които, въпреки всичко, гласуваха за тях 

с надеждата, че ще има проевропейско управление на България

Като се изключат агитките и фен клубовете, които са готови да бранят яростно всяка щуротия на своите отбори, голяма част от гласувалите за ГЕРБ и РБ го направиха със стиснати зъби. Тези хора искат съд, а не дослуци с БСП и ДПС, затова дори допускането, че при други обстоятелства би била възможна коалиция с БСП или ДПС е недопустимо. Ако за пореден път избирателите бъдат употребени, никой да не се сърди, че на следващите избори в отчаянието си те ще бойкотират системата, като не гласуват или като гласуват напук за възможно най-големите идиоти. Негласуването, както и гласуването за АТАКА и ББЦ в голямата си част е като проклятие срещу партийната система, която убива народа ни. Ние живеем в положение подобно на това, описано в разказа на Елин Пелин „Напаст божия“. Напаст партийна е отровила избора на българския парламент. Има потискаща символика в това, че парламента дълго време беше ограден като закования от младите хора на селото, отровен кладенец в разказа. Тягостно е и усещането, че все повече избиратели са на принципа: „Нека като жабите, кога им пресъхне блатото — да прокълнем и да умрем.“.

Хората не гласуваха за шарен парламент, защото искат всички в него да се прегърнат в едно общо управление. Напротив, както тези които не гласуваха, така и много от тези които гласуваха, искаха да покажат на партиите в парламента, че вече не ги различават и са им едни и същи. Всеки от тези, които са в парламента, без изключение е играл с всеки от другите. В челните редици на всяка от партиите има хора, които са били в челните редици на противниковият отбор, а същевременно искат избирателите да решават тежката им дилема. Какъвто избор дадоха партиите ни на избирателите, такъв избор им върнаха избирателите. И сега искат да видят дали на великите партийни вождове им е дошъл акъла, защото те са на ход.

Днес ГЕРБ и РБ имат последен шанс и много малко време да се опитат да докажат, ако не друго, то поне че са по-различни от предишните. Това означа, че те незабавно трябва да спрат с надхитряването и пазарлъците и да излязат с ясна програма и публично споразумение за приоритети за политически отговорно коалиционно управление, като единственият възможен трети партньор е НФСБ-ВМРО. Всеки министър е политическо лице и носи политическа отговорност. Затова трябва да се знае каква политика ще реализира и коя партия стои зад него. Така е в западните демокрации. Всичкото друго е недостойно балканско хитруване и бягане от отговорност. Това, че ГЕРБ и РБ са членове на ЕНП ги поставя и в своеобразен политически борд, което е гаранция, че въпреки тяхната нерешителност по отношение на геостратегическите въпроси, ще вървят в по-правилна посока от предишните.

Има няколко изключително важни и неотложни въпроси,

по които трябва да има ясна позиция: 1. За незабавно възстановяване на парите на вложителите в КТБ до гарантирания от закона размер и ако не бъде намерен в максимално кратък срок сериозен инвеститор, който да купи банката, да се приложи законовата процедура за търговско дружество в несъстоятелност, без с пари на данъкоплатците да се поема частен търговски риск; 2. За отхвърляне на проекта „Южен поток“. Измъкването от проблема с говорене, за това как този проект е възможен ако се изпълнят европейските изисквания, е крайно некоректно. Този проект, който и сега е неизгоден за България, ще стане още по-неизгоден ако за него бъдат изпълнени условията по третия либерализационен пакет; 3. За отхвърляне на другия мегакорупционен проект – АЕЦ Белене; 4. Премахване на мораториума за проучване и добив на шистов газ, наложен под натиск и в услуга на „Газпром“; 5. Прекратяване на политиката на преференциално изкупуване на електроенергията от ВЕИ, защото това е антипазарно действие единствено в изгода на т.н. зелена мафия и основен фактор за повишаване на цените на електроенергията за гражданите и фирмите; 6. За геополитическите заплахи срещу националната ни сигурност: - евразийските аспирации на Русия, неоосманистките домогвания на Ердоган и проникването на радикален ислям в страната ни.

По отношение на реформите в областта на здравеопазването, образованието, администрацията, съдебната система, икономиката, енергетиката, земеделието, социалната сфера и всички други ключови секторни политики, трябва да има детайлно разписани програми и срокове за тяхното изпълнение.

Всяко друго решение, означава в този парламент да продължи политиката и агонията от предишния. Тогава по добре избори до дупка, отколкото агония без край.