Андрей Пионтковски, Де зората

Превод от руски: Милен Радев

През последния четвърт век се осъществиха всички златни мечти на партийно-кагебистката номенклатура. Същата която замисли в средата на 80-те години перестройката в СССР. В Русия и в съседните криминални паханати (от „пахан“ = „батюшка“, бандитски главатар в рускияпрестъпен сленг – б.пр.) възникнали на мястото на бившата свръхдържава тя постигна същата концентрация на политическата власт, както и по-рано; нейните членове притежават грамадни лични състояния, каквито преди бяха немислими за тях, наслаждават се на съвършено друг стил на живот (в Куршевел, Майами, Сардиния).

И най-главното – като управници те се отърваха от каквато и да е социална и историческа отговорност. Вече не им е нужно да нареждат протяжно в хор: „Целта на нашия живот е щастието на обикновените хора“. Още по онова време им прилошаваше от това лицемерие.

А сега те просто сухо си повтарят, че цел на живота им е „продължаването на пазарните реформи“ и „величието на Русия“, въпреки, че никой от тях самите не само, че не вярва в това, но дори не знае какво е то. Вече трето десетилетие подред на народа се обещават „непопулярни мерки“ от един режим, който за същите тези години реализира съвсем даже популярни в неговия тесен кръг мерки по лично обогатяване.

За без малко сто години

великите злодеи на Революцията

(Ленин, Троцки, Сталин) отначало се превърнаха в смешни безпомощни старци (Брежнев, Андропов, Черненко), а след това, оросени от живителната вода на номенклатурната приватизация се превърнаха в млади, спортни, сексапилни нефтени брокери (Путин, Абрамович, Тимченко). Точно тези много печени копелета са истинските наследници на Октомври, последното поколение негови вождове, закономерен и неизбежен резултат от еволюцията на „новата класа“.

Животът им сполучи. Те са, заради които десетките милиони жертви на столетния експеримент (лузъри по тяхната терминология) наториха почвата. Те няма какво повече да желаят. За тях личният фукуямов край на Историята е настъпил. Те нямат и не могат да имат проект за бъдещето. Те са вече в своята паралимпийска вечност.

Всемирно-историческото значение на Февруарската антикриминална революция в Украйна е в това, че тя за пръв път през последния четвърт век отправи сериозно предизвикателство на системата на уж вечните Паханати. Поради редица исторически и етнически причини Украйна се оказа слабото звено в тяхната верига.

Украинската революция представлява особена опасност за Саpo di tutti capi и неговата бригада като заразителен пример за руския етнос, не кой знае колко страстно отдаден днес, но изключително близък по своя манталитет до украинския.

Ето защо Кремъл започна да оказва огромно давление върху своя васал Янукович, изисквайки от него кървава разправа с протестиращите. В медиите висши държавни сановници се надпреварваха да предлагат Майданът да бъде обкръжен и защитниците му ликвидирани физически.

Душичката на системните либерали Медведев открито поиска от Янукович повече кръв, за същото призоваха и родните ни руски дейци на културата и изкуството. Духовните наставници на опозицията, на лявата и либералната, майсторите на художественото слово Прилепин и Биков с еднакво увлечение и с еднаква имперска надменност заругаха Украйна, прекрасно разбирайки, че заедно с лакейската интелигенция те участват в кремълската пропагандистка подготовка на кървавата „зачистка“ на Майдана.

Под най-тежко давление на Кремъл Янукович подписа с трепереща ръка указ за антитерористична операция и изпрати в нощта на 18 срещу 19 февруари частите на “Беркут” с бронетранспортьори срещу защитниците на Майдан.

Чудеса на героизъм и самоотверженост

се случиха в онази нощ. Майданът устоя. По хората стреляха в упор, а те не си тръгваха. И тогава колективният Янукович трепна. Той разбра, че ще му се наложи да убива до един всеки от хилядите украинци, готови да умрат, защищавайки своето гражданско достойнство. А ще се намерят ли толкова изпълнители, готови да убиват и, ако се наложи, да умират те самите за Янукович?

В безсилна ярост Янукович, и, най-вероятно, неговите кремълски покровители, хвърлиха на 20 февруари професионални снайперисти за безнаказано отстрелване на демонстранти. В този ден загинаха десетки хора, включително пет беркутовци, убити с професионални изстрели в главата и в шията, единствената непокрита част от тялото на бойците, защитени от каски и бронежилетки. (Същото, което се случи и с руските миротворци, чиито трупове бяха тъй необходими за обосноваване операцията в Грузия през 2008 година). Но това бе вече агонията.

Путин загуби в Украйна на 18-20 февруари. Но той безусловно няма да се откаже от опитите да дискредитира, да размива, да подкопава, да потушава Февруарската антикриминална революция, както това му се удаде с Оранжевата революция пред 2004 година. Пожизненият диктатор в никакъв случай не може да допусне свободна Украйна да стане вдъхновяващ пример за Русия.

Нека пожелаем успех на победоносния Майдан в декриминализацията на олигархичната украинска власт, в създаването в Украйна на конкурентна политическа и икономическа среда, в преодоляване задушаващата хватка на путинския Паханат.

Нека се надяваме, че „Небесната сотня” на героите няма да позволи на политиците отново да спазарят и пропилеят плодовете на народната революция.

А на руското общество му предстои да си тегли много важен извод от украинския Февруари и от ролята на Кремъл: Путин няма да се спре пред никаква кръв за да запази своята пожизнена власт. Колкото и хора да излязат на площада, ако те реално застрашат властта му, в тях ще се стреля. Именно това искаха Capo di tutti capi и хорът на неговите лакеи от нещастния Янукович.

Тук не е излишно да си припомним характеристиката, която даде на Путин нашият гениален съвременник, културологът и енциклопедист Вячеслав Иванов:

В неговото лице чета смес от страхливост, малък ум, бездарност и някакви потиснати комплекси, които го правят много опасна личност.

Разговарях с него за малко – веднага след ареста на Ходорковски. Казах му, че според мен Ходорковски заслужава добри думи, защото той разбира, че науката трябва да се финансира. Путин тогава беше президент и ми връчваше медал. Тоест това бяха още времената, когато той не беше свалил маската. Но когато произнесох името на Ходорковски Путин просто позеленя. Реакцията му беше биологическа. Пред мен вече нямаше никаква маска, а стоеше страшен, кървав човек. Това го видях със собствените очи. Затова и нищо от случващото се след това вече не можеше да ме учуди.

Путин е пахан в една огромна бандитска шайка

От него не очаквам нищо хубаво, а очаквам само лошо – като се изплаши силно, може да почне да стреля, да хвърля в тъмница.

Единствен ограничител за пахана може да бъде, както и в украинския случай, дефицитът на готови да убиват и да умират за него изпълнители.

Какво може и какво е длъжна да върши опозицията в тази постфевруарска реалност, когато Путин много силно е уплашен от последствията лично за него от Украинската антикриминална революция?

Лидерите и идеолозите на опозицията трябва да са готови във всеки момент да умрат за своите убеждения.

Непрекъснато, с всички достъпни средства, те са длъжни да водят просветителска работа за престъпния курс на бандитската власт, която води към национална гибел руския народ. Над половината от руските граждани вече не се съмняват в тази заплаха. Необходимо е осъзнаването на престъпността и нелегитимността на управляващата върхушка да стане всеобщо, да го споделят и т.н. „силовики“, деца на своя народ, които в часа Х ще получат престъпната заповед на върховния вожд.

В никакъв случай да не се участва в мръсните гаври, които путинската камарила организира за да се легитимира в очите на поданиците: обществени съвети, палатки, избори. Този режим никога няма да си отиде в резултат на организирани от него самия избори. Това с основание напомни неотдавна деятелят на опозицията Алексашенко: „Кремъл като истински мошеник постоянно сменя правилата. Той въвежда ту едни, ту други филтри. Фокусникът Чуров, шеф на ЦИК има карт бланш да зачертава всички неугодни кандидати от избирателните списъци. Ето защо за формирането на нова власт на Русия ще й се наложи да заплати висока цена”.

Народът е по-мъдър от опозиционерите,

увлечени да оглозгват лукаво подхвърлените им от властта кости на партийното строителство. Народът в своята маса отдавна престана да ходи на тези нечестиви сборища. Минималното участие на избори в цялата страна е много по-силна плесница на режима и по-голямо свидетелство за неговата нелегитимност, отколкото заветните 5% на някоя от десетките неотличими една от други миниатюрни партийки на някои съдбоносни избори в градското събрание я на Мухосранск, я на Москва.

Маратонците, разпускащи хилавите си партийни мускулчета в зоната, оградена от шефа на президентската администрация Володин преди старта на всенародните избори на В.В. Путин през 2018, 2024, 2030 година не са никакви опозиционери, а са или клоуни, или васали на режима.

Бойкотът на безчестните избори, бойкотът на политическия дневен ред на властите трябва да стане съставна част от една все по-разширяваща се общонационална кампании на гражданско презрение към обитателите на бандитския путински бункер.