Уликите водят от горивни пръти на ядрен реактор до ракети със среден обсег

Hans Rühle*

http://www.welt.de/politik/ausland/article13244668...

Там, където Европа граничи с Близкия Изток има един мъж, следващ велики визии. „Новата Турция” на Реджеп Таийп Ердоган http://www.welt.de/themen/recep-tayyip-erdogan/ може да бъде толкова динамична, колкото икономическият бум в Югоизточна Азия, докато е вдъхновен от ислямското благочестие и непобедим както някогашната Османската империя. И както своя предшественик, султанът - разпространяващ това със страх надлъж и нашир.

Както наскоро беше обявено http://www.welt.de/politik/ausland/article1315292... BND-soll-die-Tuerkei-bereits-seit-1976-abhoeren.html, Федералната служба за разузнаване шпионира Турция като са налице много причини за това: през територията на страната на Босфора преминават ислямските бойци в конфликтите в Ирак и Сирия. Трафикът на наркотици, контрабандата и въоръжените кюрди също могат да се наблюдават в Ердоганова Турция. Но разбира се има и много по-силна причина, макар и не официално назована, която превръща Турция в легитимна цел на немското външно разузнаване. От известно време се засилват сигналите и съмнения, че президентът Ердоган възнамерява да въоръжи страната си с атомно оръжие.

Спорът около Иранската ядрена програма http://www.welt.de/politik/ausland/ article129936436/Der-dubiose-Wunsch-nach-190-000-neuen-Zentrifugen.html и провокациите на Северна Корея http://www.welt.de/politik/ausland/ Neue-Indizien-fuer-iranischen-Atomtest-in-Nordkorea.html с тестовете за ядрено оръжие периодично засилват съмненията на анализаторите от специалните служби. Това, че очевидно Турция работи по разработването на свое ядрено оръжие едва ли е дискутирано публично. Западната разузнавателна общност до голяма степен обаче е единодушна в съмненията си.

МАЩАБНА ГРАЖДАНСКА ЯДРЕНА ПРОГРАМА

Модел за стратегията на Турция безспорно е Иран. Техеран цели да се сдобие с ядрено оръжие посредством създаването на атомна бомба под прикритието на гражданска програма за изследване на ядрените свойства за научни/мирни цели. И Турция следва този модел през последните години, изграждайки мащабна цивилна програма. Официалната причина за това е ясна: индустрията се разраства и икономиката има нужда от нови производствени мощности, солидно гарантирани от по-голямо произведено количество ток.

За целта през 2011 г. Анкара възлага на руската компания „Росатом” изграждането на голям комплекс от атомни реактори за 15 млрд. евро на брега на Средиземно море, на 300 км източно от туристическия център Анталия. Две години по-късно, подобно споразумение е сключено и с японско-френски консорциум за 17 млрд. евро. Интересни са не само цифрите, но и договорите, но най-вече онова, което не е записано в тях! Когато компаниите-изпълнителки се договорят да построят реактор с „лека вода”, подписват съгласие с правителството проектът да функционира 60 г., за да се обезпечи необходимото за функционирането му количество уран, след което да си вземат обратно отработеното ядрено гориво. Тъкмо това е офертирано на Турция, както от „Росатом”, така и от японско-френският консорциум, съгласно стандартните международни процедури. До тук нищо нетипично.

НЕ Е ПОСОЧЕНА ДАТА ЗА ДОСТАВКА НА УРАНА В ДОГОВОРА

И в двата случая обаче Турция отказва да посочи в договорите си дати за доставка на урана и за извозване на отработеното ядрено гориво и ядрените отпадъци от работата на своите АЕЦ. Тъкмо обратното – настоява това да се уговори по-късно. Според запознати този маньовър в преговорите е необичаен за Анкара. Но намерението зад него е лесно за разгадаване: ръководството на турската държава иска да задържи тази част от атомната програма в свои ръце, която именно е от решаващо значение за всяка държава, възнамеряваща да разработва ядрено оръжие.

От една страна на дневен ред стоят откритите горивни пръти на ядрения реактор: не само в Горлебен в Долна Саксония, а и в цял свят на разполагаемите ядрени отпадъци се гледа като на проблем. От друга, Турция не иска да се откаже от отработеното си ядрено гориво. Следователно, единственото логично обяснение за подобно поведение е: вие искате да подготвите изграждането на плутониева бомба! И ето как изглежда това с гражданска АЕЦ: след изгаряне баровете (горивните пръти в реактора, които служат за защитата му) съдържат 90% отпадъци, но в допълнение на това и 9% обогатени уран и плутон. Един завод/централа може да бъде изграден с помощта на радиоактивните материали от горивните пръти на реактора буквално за половин година, с размерите на стандартен офис комплекс. И това е доказано при системни научни проучвания в САЩ.

ПЛУТОНИЕВАТА БОМБА КАТО ОСНОВА

Горивните пръти на реактора могат да се използват повторно, теоретично, и в цивилен реактор. Само че това е в пъти по-скъпо, ако се използват чисто нови. Ако Турция все още иска да запази варелите с отработеното ядрено гориво и ядрените отпадъци от работата н своите АЕЦ, то тогава има само едно разумно обяснение: тя иска да събере достатъчно материал за бомба на плутониева основа. Именно пропуските в договорите отварят възможност да се направи такава бомба непосредствено чрез обогатен уран. За Анкара това означава използване на едни и същи технологии и съоръжения както за производството на гориво за цивилния ядрен реактор от уран, така и за обогатяването на самия уран. Когато операцията е за АЕЦ са необходими от 3 до 5% обогатен уран, а за производството на оръжия – минимум 80%. Но и в двата случая технически процесът е един и същ. И по този начин – изключително подходяща опаковка за желаещите да произвеждат ядрени оръжия. В случай че Турция не поръча на чуждестранна компания-доставчик построяването на съоръжения за обогатяване на уран, то тя ще си направи собствена такава центрофуга за свои нужди.???

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЯДРЕНИЯТ ЦИКЪЛ?

Анкара е възмутена от твърденията, че възнамерява да обогатява уран и отрича подобни намерения. При всички случаи обаче поведението на турското правителство е противоречиво. Въпреки опроверженията и факта, че Турция е страна, зачитаща правата и задълженията си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, включително обогатяването на уран, турският министър на енергетиката Танер Йълдъз, оправдава пропуските в договорите с необходимостта „да се направи опит да разбере ядрения цикъл”?

По информация на BND, известна на ограничен кръг публични лица в Германия, турският министър-председател Ердоган още през 2010 г. тайно наредил да се подготви изграждането на съоръжения за обогатяване на уран. Според други разузнавателни данни Турция вече разполага със значителен брой центрофуги за обогатяване на уран. От къде идват? Предполага се, че са от Пакистан тъй като турците имат стари връзки с дейността на пакистанския ядрен контрабандист Абдул Кадир Хан, който през периода 1987-2002 г. снабдява с хиляди такива центрофуги Иран, Северна Корея и Либия. Електрониката на всички пакистански активи идва именно от турските им партньори. Хан дори е възнамерявал да премести цялото си незаконно производство на центрофуги за уран в Турция. През 1998 г. даже турците предлагат на тогавашния пакистански премиер Наваз Шариф „ядрено партньорство” в научните изследвания.

НАУЧЕН ОБМЕН В ОБЛАСТТА НА ЯДРЕНАТА ПРОГРАМА С ПАКИСТАН

Турция е подпомогната в изграждането на ядрени оръжия по програма на Пакистан още през 80-те г. По това време много компоненти, които не са свободно набавяни, са доставяни през територията на Турция до Пакистан. Поради това не е изненадващо, че разузнавателните доклади към днешна дата показват съществуването на активен научен обмен в областта на ядрената енергетика между двете страни. Но вероятно съществува и нещо повече. Абдул Кадир Хан е известен на своите клиенти не само като утвърден доставчик на центрофуги, но и като такъв на цялостни планове за изграждане на ядрени оръжия. Такъв пакет документи, съдържащи силно чувствителна информация, ЦРУ си осигури в Либия през 2003 г., скрит в найлонова торбичка и „закупен/пренесен” от „майстор” от пакистанската столица Исламабад. В случай, че Турция е била клиент на Хан, заедно с Иран, Северна Корея и Либия, то тя би трябвало да е получила и аналогични преимущества: материали и ноу-хау.

Друг важен показател по веригата на съмненията е турската ракетна програма. От средата на 80-те години на ХХ в. Турция развива ракети с малък обсег на действие с максимален обхват 150 км. Но очевидно това не я удовлетворява. Общественото настроение се променя следствие на изказване на Ердоган през декември 2011 г., когато той публично задава на военната промишленост на страната да започне разработването на ракети с далечен обсег на действие. Два месеца по-късно Турция действително започва разработването на ракети със среден обсег. Ракета с обхват 1500 км вече е изпитвана през 2012 г. A такава със среден обсег на действие от 2500 км диапазон трябва да бъде готова през 2015 г.

РАКЕТИТЕ СЪС СРЕДЕН ОБСЕГ НА ДЕЙСТВИЕ КАТО ОЩЕ ЕДИН ПОКАЗАТЕЛ

Въпреки че посоченият график за разработване на ракетите със среден и далечен обсег на действие най-вероятно няма да бъде спазен, остава открит въпросът за смисъла и целта на такова ускорено ракетно разработване? Отговорът е сравнително лесен: ракетите със среден обсег на действие са подходящи поради тяхната ниска поразителност/уязвимост (?) и полезен товар за оръжията за масово унищожение. А програмата за тяхната подготовка е силна – очевидно индикатор за стартираща програма за разработване на ядрени оръжия. Но какво прави политическото ръководство на Турция по отношение на ядрения вариант? Не достатъчно. Трябва да се четат скритите намеци и пропуски. През август 2011 г. турският посланик в САЩ, Намик Тан, заяви: „Ние не можем да позволим на Иран да има ядрено оръжие”. Две години по-късно, турският президент Абдулах Гюл поясни тази позиция в интервю за списание “Foreign Affairs”: „Турция няма да позволи на съседна държава да има оръжия, с каквито Турция не разполага”.

МАСОВО ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ЯДРЕНИТЕ ОРЪЖИЯ

Към момента турските лидери са наясно, че Иран насърчава разработването и използването на своите ядрени оръжия за масово поразяване. Ако Ердоган го последва, това може да се приеме без големи вътрешни сътресения. В проучване, проведено през 2012 г., 54% от анкетираните 1500 турски респонденти отговарят, че подкрепят развиването на собствени ядрени оръжия в отговор на евентуално военно нападение от Иран.

Немското разузнаване и представители на обществото обаче биха могли и да не се съгласят. В случай че съюзник поеме по пътя на превръщането си в регионална сила при потенциален ядрено-въоръжен конфликт, то е налице уникален процес, който следва да вземе в предвид немската политика в ЕС и да отговори на нейните изисквания. Имайки предвид вече установената ядрена сила Израел и ядрено въоръжената армия на Иран, очевидно турският премиер няма друг избор освен да разположи в страната си ядрени оръжия, ако иска да реализира визията си за Турция като една нова велика сила. В противен случай Турция ще остане с второстепенно значение. Следователно, определено не може и няма да задоволи разбиранията на Ердоган.

*Авторът  Hans Rühle е бил Началник на дирекция „Политическо планиране” в Министерството на отбраната на Германия (1982-1988)