Д-р Любомир Канов

Когато отваряме дума за миналото: Първо,трябва да се условим, че комунистическия период не е държавен или политически "строй", а е в основата си криминално-манталитетно явление. Да бъде анализирано това явление с философски или политикономически доводи и да се трупат овехтели идеологически аргументи с монотонен глас, е по същество да влезеш в изобретената от самите комунисти словесна пляка, в оня съсухрен псевдонаучен брътвеж с мъртви и безмислени термини на който те бяха инициаторите и където останаха ненадминати. Нито статистиката, нито оборването точка по точка на техните твърдения за изобилието при тяхното управление, нито опроверженията за придобивките при "социализъма", нито свидетелствата за техните жестокости са достатъчни , за да бъдат накарани да млъкнат и да спрат с лъжите си. Болшевиките, комунистите, тесните, пък и широките европейски и световни социалисти винаги имат на свое разположение един могъщ съюзник и той се нарича

" манталитет на преобладаващите"

И истината е, че болшинството от хората в почти всички, но особено в културно неразвитите общества, не са приучени към критично мислене и анализ на обществото, което ги заобикаля и не са в състояние да правят самостоятелни валидни изводи за причините на своите проблеми. Образователната и семейната среда са ключови причини за това, но не на това бих се спрял сега. Фактът е, че в самата дума "болшевик", независимо как е възникнала първоначално или това, че всъщност те са били малобройна, добре организирана престъпна група в началото, се съдържа коренът "болшинство". А това показва един основен елемент на който се дължат "успехите" им през ужасния ХХ век, а и продължаващите до днес епизоди на възникващи постоянно по света социализми от един или друг вид, а именно: Преобладаващото мнозинство от хората не желаят или не умеят да мислят критично и самостоятелно и с лекота делегират властта на онзи демагог, който ще им предложи най-гръмогласно най-простата версия на живот, в който на тях "ще им се даде" от управниците нещо и то безплатно и без усилия, за сметка на "лошите" или на "държавата". Тази формула работи и понастоящем, властта се дава с лекота на болшевики от един или друг вид и то нерядко през свободни избори, за разлика от

взимането на власт от "народа" чрез преврат,

какъвто е случаят в Русия в 1917 г и в България на 9.9.1944. Само че сега наричат себе си прогресивни, социалисти, социалдемократи и пр. Основното във всички случаи е коварното, но верно наблюдение, че неуките и немислещите в едно общество ще бъдат винаги повече като демографски фактор. Към тях винаги могат да се добавят също и непомнещите, а и в сметките скрито се добавя триумфалното очакване от увеличаващото се демографско превъзходство в бъдеще на този "електорат", който побеждава именно поради тези свои особености : неразвита способност за критично мислене и за прогнозиране на бъдещето и очакване "държавата" и "другите" да мислят вместо тях, включително за оцеляването на тяхното собствено поколение.

Тази "маса" ( комунистите много обичат да говорят за човешки "маси" ) е причината поради която българските, постсъветските, а и всякакви други леви демагози по света да могат да си позволяват отново и отново, въпреки чудовищните провали на комунизма и социализма навсякъде по света, където винаги е довеждал само до мизерия, нещастие и бедност, да се се поотупат от прахта и мазилката на поредната срутена сграда, която са градили с неуки майстори архитекти с третокласно образование, да грабнат мегафона и да пеят Интернационала по случай ДЕНЯТ НА ТРУДА, 1-ви май. Трудът, който е отишъл нахалост, безмислен като труда на каторжниците от Гулаг. Но, "електоратът" не помни, не желае да проумее, че е бил излъган и употребен. И пак, напълно демократично, избира същите тези, които вече са го лъгали многократно, но пак му обещават същото. Или в най-добрия случай, ако не отиде да ги избира, се отказва и от мислене, което не му се удава, и от гласуване, защото са го убедили трайно, че няма смисъл от каквото и да било гласуване.

Мегафонът обаче продължава да събира "пролетариите" под червеното знаме, за покруса на онези които още не са се отучили да мислят. Те на свой ред взимат самолета и се заселват в онези земи, където демагозите още не са превзели окончателно властта. Но дългата сянка на "лявата идея", както обичат да я наричат българските комунисти, никога не изчезва напълно от лицето на планетата, само се премества, когато я огрее слънцето и стане по-напечено.

Така че, първата причина за комунизма и различните му деривати е манталитетна и се корени в неизчерпаемото

самовъзпроизводство и масовост на човешкото невежество

Вторият му "Вектор", както е модерно да се казва, следва да е обект на анализ от криминологията. Ако за момент изключим от полезрението си западните социалисти, които поради факта, че живеят в правови общества трудно могат да бъдат публично криминално проявени, Източният Социализъм е изцяло установен, изграден и практикуван от хора с престъпни наклонности. От самото си начало болшевишката революция в Русия е организирана и осъществена от хора с углавно мислене и типично криминално безразличие към човека, към неговия живот, собственост, семейство, религия или ценност за обществото, към културата, красотата и смисъла на съществуването. По същество става дума за клан, за глутница от престъпници, които в сегашния контекст биха били оприличени на банда от мутри. Тяхната йерархия донякъде наподобява вълчата глутница, с поправката, че при вълците липсва така характерната за болшевиките подлост, както и безпричинното убийство на себеподобните. Когато се анализира динамиката в една криминална група, винаги се очертава един главатар или криминален бос - капо, пахан, шеф. В различните варианти на социализмите в зависимост от местните особености, най-главният криминален лидер се е наричал Дуче, Фюрер, Вожд ( което е същото), Скъпият Лидер ( Северна Корея и до сега), Великият Кормчия ( Китай ), Бащата на народите ( Сталин )и пр. В една организирана престъпна група, а и в целия подземен свят съществува също и специален жаргон, език на който криминалите общуват. В България и в целия Съветски Блок, както и в присъдружните леви партии на Запад, беше установен един нов, базиран на марксистка и социалистическа псевдофилософска терминология език, идеологически жаргон, аналогичен по цел на пандизчийският, макар и морфологически различен: да се отделят своите от чуждите. По същият метод биваха измислени и псевдонимите на босовете на престъпните комунистически групировки, дегизирани като политически движения възнамеряващи да донесат Вечна Правда и Щастие на Света.

Коба, местно кавказко бандитче, обиращо банки в Тифлис, внезапно изоставя фамилното си име Джугашвили и се превръща в Сталин - величествен Стоманен човек, неразрушим машинен елемент, който може да смаже слабата човешка плът, да преобрази човечеството и да се превърне в Баща на Народите в името на Партията, без да споменаваме душите на милиони хора стъпкани в безбройните душегубки и зандани на Гулаг. Свердлов - бургията, която може да застреля царското семейство по най-безмилостен начин в Ипатиевската къща в Екатеринобург и да хвърли труповете им в минна дупка, без милостта на поне някакво човешко оплакване и погребение. Каменев, Зиновиев, Троцки-все хора без имена, заместени с псевдоними, точно като мутрите от постсъветският и българският криминален свят- Крушата, Окото, Пръча, Трактора, Дебелият, Мето Илиенския и пр. Не с толкова героични имена разбира се, но принадлежащи на същия субкултурен свят, който, ако и да не се татуира, се окичва с героични псевдоними, нашивки, медали и еполети, но най-вече се опитва да наложи своя език и стил. Ако не можеш да усвоиш този мъртъв, служебен, безмислен език, предназначен да крие истината, да затлачи реалността, да наложи лъжата, ако говориш с човешки език, тогава отпадаш, не принадлежиш към тях. Мястото ти е вън от университета, вън от културата, най-вече вън от властта. Това беше "класово" разделение, а то беше нерядко придружено и от езиково и типово-антропологично различаване: специфичният стърчащ партиен алаброс ( виж Чаушеско, Милошевич, Червенков, Трайков, Георги Боков, Пеко Таков, даже жени като Цола и др. ), телостроежа, жестовете с ръка ( обикновено сечащи или пробождащи с показалец ), тантурестата диспозиция, овчарските гласове. Този физически тип налагаха даже в скулптурата и живописта, а в литературата и киното затискаха ума на човека с нечитаеми текезарски романи и дълбоко фалшиви партийни филми. По същия начин, както в една криминална банда няма как да бъдеш приет или да оцелееш, без да усвоиш бандитската походчица и разжлямбеното говорене с техните специфични думички, така и в

престъпната болшевистка задруга

не можеш да се скриеш от зоркото око на техните съгледвачи от Държавна Сигурност. Ще те издаде походката, погледа, произхода, ти, книгите, говора, мисълта ти, че не си свой, "враг" си. И съответно, подлежиш на подгонване, унижения и унищожение.

Как обаче, тази криминална прослойка от недоучки, една част от тях прочели няколко брошури от Ленин или Кратката История на Сталин, друга част с трето отделение или полузавършено гимназиално като нашенския "Хозяин" Тодор Живков, наричан от електората Тато, успя вече толкова десетилетия да мимикрира и да лъже толкова масирано и толкова успешно, че те, комунистите, били построили две Българии, (а за съжаление тази малоумна лъжа се повтаря и от сегашния премиер Бойко Борисов ). Че са ни дарили с щастливо пионерско детство. И със столова храна в почивни станции. С безплатно, но задължително образование по "научен комунизъм". Дали са ни знания по история пълна с лъжи. По литература, където учеха ( още го правят ) как се пишат лицемерни теми за село Борово и Овчарчето Калитко, вместо децата да осмислят истински велики текстове и произведения и да се научат да изразяват мисълта си. По френски, където урокът се наричаше "Посещение на кооперативната ферма в село Петърч" и понеже не можеше да се каже на френски Петърч, се произнасяше : "...Ше ла ферм кооператив дьо Петарч..." Подариха ни ужасните учителки по руски, които ни изтезаваха с пропагандни текстове на Маяковски за съветския паспорт, а също ни дариха със съветска телевизия в петък вечер, вместо да ни научат да обичаме Чехов. Да не споменаваме фалитите на държавата и пълното обезобразяване на природата и обезлюдяването на селата посредством мегаломанските заводи. Питаме се как беше възможно и продължава да е възможно тези лъжи да се поддържат толкова успешно.

За да се разбере това, трябва да се върнем към двата вектора : 

А.Преобладаващият манталитет на населението.

Б.Криминалната природа на така наречените комунисти.

Най-добрата аналогия ни предлага централното явление, метафората за всичко останало при социализма, а именно

институцията Гулаг

Там са представени сгъстено всички роли и актьори на епохата на социализма с ненадмината яснота. И структурата, както е при всяка криминална глутница е под формата на пирамида.

Най-отгоре на обществената пирамида и в Гулага и извън него са архипрестъпниците, вождовете на подземието, които обаче са се издигнали до позицията на "Бандит в Закона". Те са "Авторитети", заемат най добрите легла и получават най-щедрите порции. Неотличими са и са социално близки до формалните началници, надзиратели и оперативници на лагера и тези две групи са взаимно заменяеми без проблеми. Френкел може да е бил вчера валутен спекулант, осъден на лагер, но след година става архитект на цялата структура на Гулага и на неговата икономика построена върху идеята за смъртта от глад и от непосилна работа.

Около цетровете на властта в лагера са разположени концентрично обслужващите, персоналните слуги и слизащите надолу по-нисши по ранг престъпници. А най-отдолу са палачите, биячите, Шахо Циганина от лагера в Ловеч със стоманената лента, която къса вратни артерии и който извършва заповяданите убийства и всички изпълнители на повелята на Главния, наричана нелепо Волята на Партията.

Комунистическата власт може да бъде разбрана само в контекста на криминалното съобщество и един Алигиери в разбирането на кръговете на Ада, организиран от тази власт може да бъде Варлам Шаламов с неговия анализ на Блатния Комунистически криминалитет в Смъртните лагери на Колима. Както и оскъдните свидетелства на нашите клетници преминали през нашите собствени български лагери и затвори на смъртта.

За преобладаващият манталитет на населението, след всичко изброено по-горе не може да се каже нищо освен да се цитират резултатите на избори, които поне номинално са били свободни и в частност, първите свободни посткомунистически избори в България, спечелени от комунистите и признати от антикомунистите, начело с Желю Желев. Както и печалният факт, че все още в България съществува Партия, обявена от Българския Парламент за престъпна със закон, която продължава триумфално да празнува повече от 100 години своето престъпно съществуване.