Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

1. Посткомунистическата власт в България по принцип и милицията в частност, се научи, когато става дума за протести на улицата:

Да игнорира.

Да изтласква.

Ако се наложи да бие.

Да "идентифицира" и "профилактира" граждани без нужда.

Да затваря улици и Парламент в периметър от един километър.

Да организира Шамара, Петното, Брадавицата, безработни и цигани като платени "контра"-протестиращи и да ги докарва при нужда с автобуси.

Да изопачава по телевизора и пресата кои са протестиращите и какви са целите им:(социолози-голфаджии, Червен Колю и други подобни агенти формиращи груповите нагласи).

Да използва прокурорска и съдебна власт за постигане на репресия, когато и където е необходимо.

Неотдавнашен пример олицетворяващ всичко това е скрилият се в библиотекарски комфорт Йовчев, углавно некомпетентният марионет Лазаров, преди това

безочливия Миков и т.н.

2. Изводът, и то вероятно не само за България, е, че властта, особено такава с живи тоталитарни рефлекси, респективно и нереформираната присъдружна милиция, не изпитва вече респект или страх от улицата, особено от карнавалната, цивилизована и европейска по дух и поведение протестираща улица. Дори когато гнева и отчаянието на протеста стигне нивото на Майдан, неокомунистите, охрабрени от безнаказаността за престъпленията си през последния четвърт век, са готови да изпратят на площада "Беркут" и снайперистите и да убиват, преди да побегнат или по-скоро да се скрият временно от народната ярост, изчаквайки по-добри времена.

Тянанмън, танковете са им били винаги някакси близки и родни. Погледнете назад към Будапеща, Прага или Петър Младенов.

Да, възможно е да е имало определен страх временно, когато са почувствали, че многолюдият народ на площада ще им направи нещо, но за да няма такива работи се погрижиха Желев, после онези които казваха"няма да ви предадем". Спокойствието беше възстановено, моделът беше запазен, милицията е добре, пие вода, иска заплати, пуши съсредоточено, продължава да се крие в храстите, за да рекетира шофьорите, докато народът е ограбван по селата при режима на пълно беззаконие от кметове, арендатори, цигани и мутри.

Така че гражданското неподчинение може би се нуждае от други форми, извън свирките, плакатите и миролюбивите призиви. Както изглежда, властите постепенно разбраха, че "нема страшно" и развиха своеобразен имунитет към мирните протести. Реставрацията на сталинистка Русия също им дава криле. Безочливост и наглост никога не са им липсвали, а сега към това се добавя и липсата на страх от силата на улицата, която им се вижда разединена, прекалено културна и следователно слаба, неспособна на насилие. Страх ги е само от футболните агитки. Те са от тяхната кръвна група и действат като тях. Всичко това налага да се преосмисли как да се насочи обществената 

енергия на мислещите хора

по нов начин.

3. Съществува риск, в условията на колеблива в своите традиционни ценности Европа, пред прага на ислямско и демографско нашествие, с доминиращи левичарски и политкоректни недоразумения, които я прояждат отвътре и с червената заплаха на Империята на Злото от Изток с нейната агресия, с нейните любими танкове и закана за реванш, България да се окаже между чука и наковалнята. Не бива да се подценява нито ислямизма в неговата великодържавна ердоганска или фундаменталистка форма, нито Петата Колона на Путин, която започва да коагулира политически в единно цяло, макар и засега маскирана като отделни, уж независими, политически организации и актьори: БСП, АБВ, Атака, ПФ, Вечният Жорж, Марешки, Свинарят от Пловдив и прочие олигарси. Така че фигурата на Президента, с неговата потенциално ключова роля във времена на исторически трусове като обедняваща нацията фигура, може да бъде съдбоносно важна, когато рисковете и залозите стигат кулминационна точка.

4. Както на времето Царя беше изигран като много успешен коз за запазване на статуквото и 

на руското влияние

в управлението на България, така сега ще бъде изигран Калфин. След като му се създаде публичен образ на успешен и делови министър, едва ли не европеец по маниери и начин на мислене, наред е да бъде внедрен от Петата Колона на Путин като Президент на обединеното Ляво и като Троянски кон на Русия. Предишният път не успя, но сега изобщо не е сигурно, че няма да успее, заради колебливата позиция, разногласията и липсата на ясна алтернатива вдясно.

Така че,

Be aware of Kalfin!