Георги Коритаров

На фона на кризата на Европейския съюз, който показа тревожна неспособност да се ориентира в ситуацията около Близкия изток и да поеме адекватни отговорности по въпроса с бежанската вълна, има една тема, която сякаш остана в сянка. Става въпрос за един десетилетен проблем, който носи в сърцевината си голямата драма на разпада на европейския цивилизационен модел, отпреди близо 40 години - разделения остров Кипър. През далечната 1974 г. в резултат на опита за преврат, организиран от симпатизанти на гръцката хунта, архиепископ Макариос бе принуден да напусне страната. Република Турция се оказа в ситуация да вкара войски, за да защити правата и свободата на своите сънародници. Едва ли някой е очаквал, че това ще се превърне в една от най-невралгичните зони в сферата на международните отношения. На няколко пъти са правени опити за диалог за намиране на 

формула за обединение на Кипър

Балканските външни експерти и анализатори, както и европейските политици не са забравили имената на двама легендарни лидери на гръцката и на турската част на острова отпреди 30-ина години – Главкос Клиридис и Рауф Денкташ, които не просто полагаха усилия за нормализиране на отношенията в Кипър, но и се превърнаха в пример на добронамереност и търсене на истински пътеки към постигане на компромиси. Само преди 11 години шансът остров Кипър да бъде отново обединен беше доста ясно обозначен като перспектива на политическия хоризонт. Тази възможност се бе разкрила при плана на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан, който предвиждаше островът да бъде обединен на основата на проект на двуобщностна конфедерация между гръцката и турската част на Кипър. Този проект беше подложен на референдум и получи подкрепата на кипърските турци, които възторжено застанаха зад идеята за обединение. Техните надежди обаче се оказаха попарени заради отрицателния вот на гръцката част на острова. Това направи възможно в политическата история да се заговори за едно понятие – „отрицателен вот – позитивен резултат”. Заради този отрицателен вот на кипърските гърци, само тяхната островна част, призната като Република Кипър стана член на Европейския съюз. Така островът се оказа разделен не само на две етнически съставки, но се превърна и във външна граница на Европейския съюз.

Голямата новина днес,

която незаслужено малко се коментира в европейските медии е, че Кипър за пореден път има възможност за постигане на обединение. Това може да се случи въз основата на нов план, свързан с имената на настоящите президенти на гръцки и турски Кипър – Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ, по-известен като плана „Анастасиадис-Акънджъ”. Очакването е до средата на 2016 г. да има видим резултат в тази посока, който да бъде позитивен. Това означава, че тази година, която беше най-кризисна от гледна точка на собствената способност на ЕС да решава проблеми на външната политика, на сигурността и на хуманитарните кризи, свързани с бежанския поток, се оказва всъщност годината, която е донесла най-голям позитив и надежди да се разреши един от стратегическите проблеми на т.нар. евроатлантическа цивилизация. До голяма степен обединението между гръцката и турската част на Кипър ще представлява символ на реобединение на европейската и атланетическата ценностна система.

При обединение на острова автоматически турската част ще вземе място и в Европейския съюз, тъй като Кипър вече ще бъде обединена държава.

В едно мое интервю с външната министърка на Северен Кипър Емине Чолак тя каза две много важни неща. При обединен Кипър турската етническа общност на острова ще заеме пълноценно място заедно с Република Кипър, чиято неделима част на федерален принцип ще бъде, в Европейския съюз. Второ – евентуалното успешно обединение на острова ще отвори широко вратите на

ускореното членство на Турция в ЕС

По този начин се изправяме пред един изключителен въпрос – за динамиката при развитието на международни структури като ЕС и НАТО. Оказва се, че формулата за осигуряване на стабилност чрез разширяване на зоната за сигурност, каквато беше лансирана за Европейския съюз, е в не по-малка степен валидна и за Северноатлантическия съюз. Черна гора, която е бивша югославска република и беше възприемана като един от най-верните сателити на Белград, днес вече получи покана за членство в НАТО.

Оказва се, че в структурата и в системата на НАТО редът, поемането на отговорности и взимането на решения е много по-организирано и подчинено на визии и политики, отколкото това се демонстрира от ЕС. НАТО се оказва в много голяма степен изпреварващ и прозорлив съюз, защото очевидно умело използва инструмента на разширяването и на онази политическа дипломация, която генерира ново качество на интелект.

Бъдещото разширяване на ЕС чрез нестандартната формула с обединението на гръцката и турската част на Кипър ще направи евроатлантическата общност единна и силна като гарант за свободи и надеждна за осигуряване на сигурност. През 2016 г. може да очакваме един нов облик на евроатлантическата архитектура за демокрация и сигурност. Ще видим разширен с ново цивилизационно богатство ЕС въз основата на обединението на остров Кипър и един още по-силен и решен да приема нови страни членки, за да гарантира своята сигурност атлантически договор. В крайна сметка ще последва реконсолидация на ценностната основа на понятието „евроатлантизъм”. Нещо, което светът ще приеме с облекчение, защото най-големите ни страхове са свързани с усещането за беззащитност. Ако се случи обединението на остров Кипър и НАТО продължи стратегията си на разширяване, ние отново ще бъдем силни като мултикултурна и демократична цивилизация.