Януш Бугайски*, bulgariaanalytica.org

В ерата на фалшивите новини, демократичните системи трябва да се предпазят от потопа от дезинформация. Фалшивите факти и недоказаните слухове са не само благодатна почва за политическите екстремисти, така че да заблудят обществеността, но също така могат да дискредитират и подкопаят легитимността на демократичните институции.

Европейските държави, в които тази година предстоят общи избори, станаха особено уязвими и поради това са загрижени за явлението „фалшиви новини“, което може да повлияе на резултата. Длъжностните лица и анализаторите гледат на провеждането на изборите в САЩ като на негативен прецедент. Американските разузнавателни източници са убедени, че руски професионалисти са създали фалшиви истории, за да повлияят на изборите в полза на Доналд Тръмп. Фалшиви новини бяха публикувани във Facebook, Google, Twitter и други социални медии, въпреки че никой не може да измери с точност как те са повлияли на мнението на избирателите.

В Германия предстоят общи избори през септември и в Берлин са притеснени, че подобна инфилтрация би могла да повлияе на гласуването. Германските държавници предложиха създаването на специално звено, център за противодействие на дезинформацията, за

борба срещу фалшивите новини

Правителството също така изготвя законодателство за предотвратяване на разпространението на изфабрикувани истории във Facebook. Социалните мрежи и медии са не просто проводници на информация, но носят и обща отговорност към обществото за точността на публикуваната в тях информация, следователно трябва да понесат последствията, ако дават възможност за разпространение на вредни, фалшиви истории, без никакви предупреждения за това.

Facebook е платформа на повече от 1,5 милиарда потребители по целия свят и има очевидно силно въздействие върху социалните нагласи и поведение, и то не само сред най-наивните граждани, които са предразположени към конспиративни теории. В отговор на нарастващия натиск, управлението на Facebook най-накрая започна да издирва най-опасните нарушители, които разпространяват фалшива информация. Мениджмънтът на Facebook определи пет специализирани организации, които да проверяват фактите и преглеждат историите, които са маркирани като некоректни от Facebook потребители.

Обхватът и обсегът на фалшивите новини е станал толкова голям, че председателят на парламента на ЕС, Мартин Шулц, призова за общоевропейски закони, за да се спре разпространението на особено вредни истории. Специален екип на ЕС, StratCom Изток, вече документира дезинформацията с произход от руски източници. Екипът издава седмичен бюлетин, посочващ многобройните фалшификати и изкривяване на факти, а в Twitter имат фийд, наречен „EU Mythbusters“ (ЕС изобличители на митове -прев.). Звеното, отговарящо за StratCom East се ръководи от бивш британски служител на ЕС и включва експерти по дезинформация от няколко страни-членки. Материалите се събират посредством

„мрежа за изобличаване на митове“,

в която се включват над 300 журналисти, блогъри, активисти от неправителствени организации, както и настоящи и бивши правителствени служители.

Индивидуалните лъжи са едно, но умишлената намеса в държавата е нещо друго и много по-зловещо. Шулц заяви, че е необходимо общоевропейско решение за противодействие на подривната дейност срещу демокрацията чрез изфабрикувани новини. Законодателството и неговото прилагане не трябва да ограничават свободата на словото, но трябва да бъде намерен начин да се предупреждават потребителите, че дадена история или няма основание в действителността, или не е била потвърдена.

Анализаторите смятат, че популисти, националисти, и проруски активисти насищат социалните медии и могат да инжектират лъже информация по време на предизборните кампании, която привлича вниманието на журналисти, коментатори и политици и го отклонява от проблемите на реалната политика, подобно на това, което се случи в САЩ. Такива истории са насочени не само към дискредитиране на конкретни политици, но и към подкопаване на националните институции и поставят под съмнение обосновката и фундамента на всяка демокрация.

Чешката Република в момента е в челните редици на кампанията за борба с дезинформацията. За да се противопоставят на руската офанзива срещу западните демокрации, в Прага създадоха специализирано звено, занимаващо се с фалшиви новини, разпространявани чрез интернет страници, поддържани от Москва. Неговата основна цел е да се противодейства на опитите за такова влияние по време на общите избори в страната през октомври.

Длъжностни лица в Чехия смятат, че Кремъл стои зад четиридесет уеб-страници на чешки език, фабрикуващи конспиративни теории. Основната цел на Москва е

да сее съмнения в съзнанието на гражданите,

че демокрацията е най-добрата система, като същевременно се изграждат негативни образи на ЕС, САЩ и НАТО. Едно от поделенията на вътрешното министерство на Чехия, а именно Центърът за борба с тероризма и хибридните заплахи, ще следи за дезинформация и ще и противодейства чрез социалните медии.

Онлайн агитацията оказа влияние в Чешката република по време на кризата с бежанците, подстрекавайки към антиислямски митинги, въпреки че в страната има твърде малко мюсюлмани или имигранти. Протестиращите носеха плакати, осъждащи ЕС, НАТО и канцлера Ангела Меркел. Офанзивата в социалните медии подхрани обществените страхове от тероризъм и предстоящо навлизане на бежанци от Близкия изток.

Чешкото разузнаване обвинява за дезинформацията някои сегменти от силната руска общност в страната, наброяваща 45000 души, както и агентите в многочисления състав на руското посолство в Прага, които се представят за дипломати. Част от чешките депутати искат експулсирането на руски граждани, осъдени за разпространяване на неверни новини и изгонването на дипломати,

заподозрени в шпионаж

Според националната агенция за сигурност на Чешката република, BIS, Москва разполага с „най-активните чуждестранни разузнавателни служби“ на чешка територия. Един от приоритетите на руския шпионаж е да измисля дезинформация и насърчава недоверие в демократичния процес и западния съюз, което ще позволи на екстремистите да спечелят гласове срещу „статуквото“.

Зрителите, слушателите и читателите навсякъде в Европа трябва да се пазят от заблуждаване от страна на специалните служби на Русия. През 2016 г. напр., сред изфабрикуваните новини има съобщения, че ЦРУ е убило руския дисидент Борис Немцов; че САЩ планират да свалят финландски самолет и да обвинят Русия за това; че Полша се готви да завземе Западна Украйна; че войници на ИДИЛ се борят срещу проруските сили в Украйна. Проводниците на такава дезинформация работят с презумпцията, че значителен брой от избирателите във всяка държава могат да бъдат измамени лесно.

*Януш Бугайски е старши научен сътрудник в Центъра за Eвропейски Политически Анализ (CEPA) във Вашингтон и водещ на телевизионни предавания, излъчвани на Балканите. В продължение на 26 години той е бил директор на Източно-европейската програма на Центъра за международни и стратегически изследвания (CSIS) във Вашингтон. Бугайски е автор на 20 книги, посветени на Европа, Русия, и транс-атлантическите отношения, той е и коментатор в няколко американски и европейски издания. Последните му книги са Conflict Zones: North Caucasus and Western Balkans Compared (2014), Return of the Balkans: Challenges to European Integration and U.S. Disengagement (2013), Georgian Lessons: Conflicting Russian and Western Interests in the Wider Europe (2010), Dismantling the West: Russia’s Atlantic Agenda (2009), America’s New European Allies (2009)