Доц. Александър Йорданов

Да си припомним някои, както би ги нарекла Валерия Велева, „култови фрази” на Ахмед Доган. Например: „Пътят на България за Европа минава през Босфора”. Това бе изречено от лидера на ДПС в 7-то Велико народно събрание през 1990 г. Към този момент никой не знаеше, че авторът на тази „мъдра мисъл” е агент на Държавна сигурност с псевдоним „Сава”. Дванайсет години по-късно – на 03.07.2012 г., във в.”24 часа” четем:

„Лидерът на ДПС Ахмед Доган е носил ценна информация на Държавна сигурност за съселяни, войници, с които е служил, и свои състуденти. Общото между обектите на доносите му е, че са турци и мюсюлмани, които негодуват срещу комунистическия режим, смяната на имената и изселването. Освен това агент Сава не е пожалил и любовниците си. Той подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност.”

Но да приемем, че това е „пикантерия”. На 12 декември 2009 г. по време на 7-та конференция на ДПС, Доган обаче повтаря тезата си за „пътя на България”. Повтаря я е в момент, в който премиер на Турция е Реджеб Таип Ердоган – същият, който уж днес не „харесва” на Доган като президент. Как я повтаря? Ето така:

„Преди 20 години, за да подчертая значимостта на българо-турските взаимоотношения за демократичната визия на страните, подхвърлих, че "пътят на България към Европа минава през Босфора". Явно съм бил прав. След 20 години бих искал да добавя, че пътят на ЕС към себе си и към глобалния свят минава през Дарданелите и Чанак кале. Защото в Чанак кале на Дарданелите е заложена новата историческа матрица на новата толерантност и на новата идентичност."

Доган не само се самоповтаря, но и дори се самопохвалва за „правотата” си

Разширява я с твърдението, че „пътят на ЕС към себе си и към глобалния свят минава през Дарданелите и Чанак кале”. Тези му „геополитически размисли” обаче се възприемат като „провокация срещу България” и логично дават нови шансове на русофилската пропаганда, която продължава да смята, че пътят на България трябва винаги да минава през Москва или поне да кръжи по Садовое кольцо. Получи се парадокс – уж Доган сочи пътя през Босфора, а всъщност напомпа чрез тези свои изказвания антиевропейските тенденции в българския политически живот. Елементарна ченгесарска хватка. За това допринесоха и други негови изказвания от началото на прехода, особено тези, които откриваха на територията на България „зони свободни от българска юрисдикция”. Известни са и други негови мъдри мисли: за „депесарския шут срещу СДС”, затова, че „всяка партия си има обръч от фирми” и особено популярната: „аз разпределям порциите, вашите депутати са нищо без мен” – всички те обслужили отлично основната червена и ченгесарска митологема на прехода: "всички са маскари".

Тези Доганови фрази са многократно цитирани и дори анализирани. Общото между тях е, че те настройват българите срещу турското малцинство у нас, срещу съседна Турция, като разчитат на една слабо образована част от българския народ и играят по „тънката струна” на националното чувство, което лесно може да се трансформира и в краен и дори смъртоносен национализъм. Резултатът е, че дори на спортни прояви започнаха да се появяват антитурски лозунги или да се пеят възрожденски песни като Чинтуловата „Стани, стани, юнак балкански....” Кокошиненето срещу Турция, която благодарение на това, че не попадна в комунистически ръце, днес е далеч по-силна икономически от България и дори Гърция взети заедно, естествено наливаше вода в мелницата на неспрялата нито за ден след 1990 година проруска пропаганда у нас. Внушенията, че Русия ни „дава”, а Турция ни „взема”, са толкова масово разпространени, че мнозина проспаха фактите за високите цени на горивата, които ни „дава” Русия, за овладяването или трайното наместване в ключови отрасли от икономиката и на финансите на руски фирми и бизнесмени, за участието в управлението на страната на лица, за които сякаш истинската родина е Русия, а не България, за изкупуването на огромни територии българска земя от руски граждани и фирми, за рязкото увеличаване на руското етническо малцинство у нас до степен да застраши националната ни сигурност особено след случилото се в Украйна и арогантното поведение на руски политици спрямо България. Същевременно антинатовското и антиевропейско говорене от страна на редица български политици и партии, задължително бе съпроводено и с подобаваща медийна реклама на „братята освободители”. И докато евтините турски сериали ни разкриват битовата стана на живота, то руските пропаганди атакуват главно битийната му страна, атакуват мисленето на българите, като изопачават исторически факти, въвеждат в публично обръщение исторически лъжи. По този въпрос „мъдрецът” Доган няма изказвания. По него той е пълен „трайко”. До...оня ден, когато събра в едно „философско цяло” своите „мисли” и направо измести от ранглистата своя политически събрат Волен Сидеров. Ето как:

„ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие. ....Аз вече дълбоко се съмнявам, поне в някои отношения, не цялостно, разбира се, дали ще има изобщо Европейски съюз. Еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с категоричната доминация на САЩ. .....Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово. От тази гледна точка бихме задали въпроса за НАТО – адекватна система за отбрана ли е?”

Наистина, не може да не признаем:с една новогодишна реч Ахмед Доган 

удари в земята всички досегашни хулители на ЕС, НАТО и САЩ, 

взети заедно.

Той стана техен безспорен лидер. Пророкуванията му обаче са почерпени от руски сайтове, срещаме ги почти в същия вид в текстовете на руския „философски” гуру Александър Дугин, а като цяло са парафраза на мисли на руския президент Владимир Путин. Достатъчно е да се проследят Путиновите речи в последните две години, след като Русия осъществи първата след Втората световна война въоръжена агресия срещу съседна държава и окупира, и анексира, нейна територия. Впрочем, нямам спомен Доган да е възразил на тази агресия.

Както и нямам спомен той да е възразил нещо по „въпроса” за „ислямизма” на турския президент, докато отношенията между Владимир Путин и Реджеп Таиб Ердоган бяха почти любовни. А това бе времето, когато Ердоган присъстваше на церемонията по откриването на най-голямата джамия в Москва. Когато държейки се един друг за ръце двамата с Путин обещаваха светло бъдеще на газопровода „турски поток”, а руския президент разкритикува българската политика и отношението ни към проекта „Южен поток” просто защото тази политика отчита и това, което Путин не разбира. И няма как да разбере. Просто защото Москва не е Европа.

Впрочем, прекият повод нашият сербез политпросветчик да се обади новогодишно е очевидно дълбоката криза и изолация, в която изпадна политиката, включително и икономическата, на Кремъл през последната година. Затова и логичните, и нормални, думи произнесени от Лютви Местан в българския парламент по повод на инцидента със сваления руски военен самолет нарушител, са накарали Доган да се хване за тях като удавник за сламка и да се саморазкрие изповедно като обслужвач на руската политика в България. Друг е въпросът доколко точно такива защитници са необходими на тази политика и не правят ли те на „руската мечка” мечешка услуга. Всъщност декларацията, която Местан прочете в Народното събрание и която сега става повод за неговото изключване от партията, съдържа верни твърдения. Ето ги:

• Режимът на Башар Асад и "Ислямска държава" са основната причина за военния конфликт в Близкия Изток, чиято последица е бежанската криза, която тресе Европа и Балканите;
• През последния месец руската военна авиация нарушава въздушното пространството на Турция многократно, налице е информация, че това се е случило, въпреки многократните официални предупреждения, отправени към руския посланик в Анкара и военния аташе и тези факти са потвърдени в официалната позиция на НАТО, изразена на извънредната среща на посланиците на страните-членки, с която се признава правото на всяка държава да защити своя суверенитет.
• Нарушаването на въздушното пространство и суверенитета на която и да е държава, член на НАТО, е нарушаване на самия Атлантически съюз.
• Дори в рамките на НАТО преминаването на съюзнически военни сили става при изрично съгласие на страната-член.

В заключение Местан подкрепя призива на НАТО за деескалация на отношенията между Русия и Турция и за връщане към политическия диалог. Но явно в България има сили, които не желаят да има „политически диалог” между Русия и Турция, и са склонни да тласнат и общественото мнение в посоката на гибелна конфронтация. Защото, кое от твърденията на Лютви Местан е подразнило Доган? Кое от тях той смята, че една партия, член на Либералния интернационал, каквато е ДПС, не трябва да произнася. Отговорът е: няма такова. По същия начин и руският президент Владимир Путин цяла година, че и повече, търсеше „теле под вола”, за да оправдае руската анексия на Крим и меракът му да дестабилизира съседна православна Украйна, за да докаже мегаломанската си амбиция да бъде и той „барабар Петко с мъжете” световен лидер. Резултатът е 9000 загинали по официални данни. Неофициалните говорят за пет пъти повече. Целият свят осъди тази агресия. Имаше и декларация на ООН подкрепена от 100 държави. И от България включително. Къде бе тогава сарайският „мислител”? На чия страна? Новогодишното му обръщение показва на чия.

Дали светът ще бъде многополюсен или еднополюсен е важен въпрос

Но далеч по-важен е въпросът на основата на какви ценности се осъществяват глобалните геополитически трансформации. Защото помним „двуполюсният” свят, в който единият полюс се символизираше от ГУЛАГ и тоталитарното господство над човешкия живот. Символизираше се от държавни ръководители престъпници като Сталин и Мао Цзе Дун. Ако меракът сега е отново да има такъв полюс – мерси ви за „многополюсността”. Но бих попитал Доган и догановци, кои са онези ценности, които Русия предлага днес на света и които този свят не познава, та е необходимо да й предостави „тезгях”, т.е.”полюс”, за да си ги показва и рекламира? И не вижда ли Доган, че в самата Русия точно умните и образованите хора, достойните личности, са преследвани и дори убивани, само защото разбират към какъв полюс тласка руския народ несменяемият кремълски вожд. Защото именно образованите и умните хора разбират, че в и чрез европейските ценности, а не в и чрез някакъв имперско-съветски ценностен „самогон”, е бъдещето на Русия. Че исторически не Европа е "попивала" "руски ценности", а обратното – руската култура, интелигенция, и дори политически елит – са черпили с пълни шепи от "европейските ценности", дори и когато не са ги разбирали. Достатъчно е да се види старата руска столица, която за срам на руския народ носеше десетилетия името Ленинград, за да се разбере, че нейната северна красота е резултат на западно влияние, че днес западното е видимо навсякъде и няма сила, която да го спре. И плюенето срещу Запада е като храчка в паницата, която те храни. Всички опити на Русия да се върне към някакви "изконни руски ценности" и да ги експонира, обикновено със силата на оръжието, са носили само страдание и нещастия на руския народ. Трагедия му донесоха и "ленинско-сталинските" ценности. Днес Путиновите "ценности" отново вещаят скръбни дни, които не могат да бъдат прикрити от ураджийско патриотарство и омраза към "западните ценности". Защото първата задача на всеки политик и особено на държавниците, е собствените им народи да живеят добре, нормално, щастливо. Това руският политически елит не можа да осъществи близо едно столетие. И нека не давам любимият ми пример затова как за разлика от Русия този по-добър и нормален живот е осъществило например Великото Херцогство Люксембург и със сигурност има право да се нарича "велико". И не случайно негов гражданин днес е премиер на Европейския съюз. Авторитетът на държавите се измерва с качеството и стандарта на живот на техните граждани, а не с налудничавите им помисли да бъдат глобални "играчи" или "полюси". И това също е европейска ценност. Нима не се стремим криволичейки по своя път и ние към нея? И дали руснаците не се оглеждат в нашенската поговорка: "На гол тумбак, чифте пищови"? Впрочем тя важи не само за руснаците.Важи и за нас.

Но наистина е време да запитаме ясно – и Доган, и русофилските догановци у нас: кои са руските ценнности, които биха ни накарали да се откажем от нашите – български и европейски ценности?

Да се откажем от избрания път да бъдем част от семейството на успешните държави и народи? Какво по-ценно от родното и европейското, от западното, ни предлага Русия? Можем ли да отречем на Запада това, че той е синоним на прогрес, култура, свобода, ред. Ще възразим ли, че Изтокът роди чудовищата на материалната изостаналост и масова мизерия, авторитарните режими, абсурдните политически и житейски практики, които всеки живял по „онова време” в НРБ или СССР без проблем може да си припомни. Или е необходимо да цитирам Георги Гачев:

„Само с винтовка в ръка руснакът може да види друга страна!”.

Още по времето на комунизма този руски учен стана автор на концепцията за „националните образи на света”, не по-малко интересна от модерните възгледи за „многополюсността”.

По-късно написа и една от най-задълбочените книги за творчеството на Христо Ботев. Баща му –талантлив музиковед, е родом от Брацигово, но има нещастието да се води по акъла на „съветските ценности” и свършва трагично в лагер в Сибир. Като изследва националните космо-психо-логоси Гачев стига до извода, че „целият език на руската традиционна полемика със Запада трябва да бъде преобърнат...” И дава примери на основата на възприемането на традиционните християнски ценности и символи. „Руснаците – пише той – ругаят Запада – за труда, капитала, богатството, горделивостта, демокрацията, личността, разсъдъка, отвлечените начала, правото, закона, за „Аза”. А всичко това се оказват богоугодни качества и ценности, а сатанинските са обратните: мързелът, потискане на таланта, безличност, суеверие, отдаденост на бездуховното...”

Българската „нормалност”, умереност, подреденост и прагматизъм, естествено, твърди Гачев, се вписват в модела на „богоугодните качества и ценности”. Те са част от западната цивилизация, а не са примък-отмък от изтока.

За близо половинвековната си доминация в България съветската власт на практика показа, какво означава да се пречи на талантливите и да се издигат в кариерата безличните, да се вярва суеверно в безмислицата наречена комунизъм, да се ширят мързелът и бездуховността. Затова и въпросът ми е логичен: ако отхвърляме или не искаме да приемем европейските, т.е. западните, ценности, тези при които отидоха директно да живеят и да ги ползват, близо 2 милиона българи, то кои руски ценности ще приемем и какво ще се случи с държавата ни, ако ги приемем. Хулителите на Запада, между които се вписа и наш Ахмед, не дават отговор на този въпрос. Те не отговарят на въпроса, какво следва за нормалния свят, ако „руският образ на света” успее да се наложи като „ценност”. Но много от това, което ще последва, източноевропейските народи вече са го живяли. И всички те заедно се отказаха от тази „ценност”. Избягаха от нея. Не я желаят. От нея избягаха и десетки хиляди български мюсюлмани. Избягаха, защото бяха достойни граждани на България. Работеха за България. И бяха прокудени от просъветската българска власт. Същата, която бе вербувала такива като Ахмед Доган да и служат.

Но ще ми възразите: нима смятам, че днешна Русия е същата като вчерашния Съветски съюз или като някогашната имперска Русия, от която се възмущават и която критикуват остро нашите велики националреволюционери? Не аз смятам така. Тя така се представя, рекламира, пропагандира, желае. Тя смята, че най-хубавото нещо случило се на източноевропейците през ХХ век – разпадането на СССР, и завръщането на демокрацията и на националната независимост на редица държави, е трагедия за Русия. Само по себе си това мислене е опасност за всички европейци, не само за нас, българите. Нима някой е пречил на Русия след Втората световна война да постигне това, което Западат постигна за своите народи? Откъде тогава извира тази омраза към света на нормално успелите хора и държави? Дали това е народопсихология или особен вид политическо зомбиране предназначено за избиване на вътрешни комплекси, за контрол върху масите?

Днес хората ги обединяват не расови и етнически „ценности”, а ценностите на човешките права и свободи, на свободата и демокрацията. 

Обединяват ги западните ценности

Разбира се, Турция на Ердоган не е Турция на Сюлейман Демирел. Така, както и Русия на Путин не е Русия на Елцин. В Турция днес има сериозен проблем и с човешките права, и с демокрацията. Но ако не бяха възприети от Турция много от западните ценности, ако страната не бе член на нашия североатлантически съюз НАТО, едва ли тя би задържала на своя територия 2 милиона сирийски бежанци, едва ли би воювала срещу Ислямска държава, едва ли в нея и опозицията би имала този силен глас.

Днес, когато нашият народ има ясна цел и мисия пред себе си – да се утвърждава в семейството на западните държави, на западната цивилизация и ценности, никакъв Доган няма право да ни провокира с елементарни ченгсарски хватки като ни праща към Босфора или към Москва. Не в тези посоки е нашият път. Посоката е показана още от кан ювиги Аспарух и Светият цар христолюбец Борис Михаил I Покръстител.

Заради едно честно слово ръководството на ДПС изключи своя председател. И с това доказа, че отдавна не е ръководство, а марионетка, чиито конци се дърпат от лица, които нямат нищо общо с българските национални интереси. И по едно „странно” стечение на обстоятелствата "кукловодите" са до един излезли от шинела на ДС и КГБ. Разбира се, днес те са „честни бизнесмени”, „работодатели”, „политици”, но българският народ ги разпознава и като нагли крадци през прехода, като олигарси ограбили държавната собственост, източили банки, използвали участието си в държавното управление за лично забогатяване, измъквали и последният лев от джоба на българина.

Новогодишното обръщение на Ахмед Доган и последвалото решение на ръководството на ДПС, свалиха отново маските на дълголетно лицемерие. И това е добрата предновогодишна новина за България. Честито Рождество Христово!