Иван Сотиров

Добре е когато държавата взима заем за да бъде вкаран свеж финансов ресурс в една истински пазарна икономика и в публични сфери, в които се извършват реални реформи. Към момента обаче, ние, вместо пазарна икономика, имаме свръхрегулиране, което задушава бизнеса, а освен това огромна част от предприемачите са зависими от държавни и общински обществени поръчки. Няма и индикации за решимост за реформи в ключовите обществени сектори, освен заявките за по-категорични действия в областта на спешната медицинска помощ и за ограничаване на привилегиите на чантаджиите в МВР.

Живота на кредит е отказ от реформи

Взимането на заеми за покриване на дефицитите в нереформираните сектори ни води към гръцки вариант. Когато живееш на кредит ти не си изправен пред необходимостта да търсиш трудните, но ефективни решения. Властта няма да е притисната да води борба с мафията и корупцията, за да ограничи разходите и да увеличи приходите в държавния бюджет. Приближените до всички власти - енергийна, зърнена и цигарена мафии, необезпокоявани от институциите, само от укриване на ДДС и акцизи, ежегодно източват от държавния бюджет средства надхвърлящи двойния размер на бюджетния дефицит. Същевременно, дребният и средният бизнес са притиснати до стената.

Лесният път да живееш на кредит, като отлагащ реформите и даваш пари на приближени компании, осигурява краткотрайно спокойствие, но в дългосрочен план води до катастрофа. Живеещият на кредит е като комарджията – колкото повече затъва толкова повече иска да залага. Наливането на пари в един нереформиран публичен сектор само ще захранва корупцията. Апетитът на мафията и свързаната с нея корумпирана политическа каста ще става все по-голям, а това води непрекъснато до искането на нови и по-големи кредити. Същевременно, осигуряването на обществения мир чрез поддържане на запазената от времето на социализма структура на раздут публичен сектор, в който са заети много хора при ниско заплащане, но за сметка на това ползващи се с привилегията да не работят много и да се облагодетелстват на дребно 

ще доведе до сгромолясване

Скоро излезе един анекдот, че първият блок, който е подал документи за саниране, бил Реформаторскит блок. Това може би дава отговор на въпроса, защо иначе приказливите реформатори са толкова мълчаливи по въпроса за санирането на блоковете и защо са най-яростните поддръжници на предложението за 16-милиарден заем направено от най-атакувания от тях министър. От другата страна, поради това, че Сараите и Позитано не са включени в програмата за саниране, бесепари и депесари надигат вой до небесата.

Сакралните сто дни вече минаха, но вместо конкретни и решителни действия за реформи, ние виждаме как с един рейс синдикални активисти правителството може да бъде накарано да се откаже от всяка своя стъпка. Страната ни се нуждае от бързи и решителни реформи, а не от разни червеи, защото вече все по малко хора кълват на тази стръв и понеже Лабораторията е притихнала като спалня, някой трябва да каже на Реформаторското управление, както казват реформаторите – класици: – „НИКАКВА ОТСРОЧКА“!